Вицове за хляб
В тази категория има 661 вица, разпределени в 45 под-страници.
Ден първи. Отива девойка за хляб на село - на улицата седнала на пейка една баба...
- Миче, ти чийо си?
- На баба Недка - дето живее на улица Любен Каравелов в горната махала...
- Ааа, баби, хубаву...
Ден втори...
- Миче, ти чийо си?
- На баба Недка - дето живее на улица Любен Каравелов...
- Еее, баби, хубу...
Ден трети:
- Миче, ти чийо си?
- На Майка си и на Баща си съм!!!
- Ууууу! Туй Недкиното - много устато...
Бременна.
- Искам ягоди!
Бъдещ татко. Носи ягоди, подготвен.
- Заповядай.
Опитва.
- Не искам ягоди. Искам хамсия.
- Ето ти хамсийка, хапни си.
- Не искам хамсия...
- Друго нещо ли искаш?
- Искам!
- Какво искаш?
- Праскови искам.
Носи праскова. Обелена.
- Заповядай?
- Не искам! Лигава ми е. Искам... Не знам... Искам хляб с масло и сирене.
3 минути по-късно.
- Ето ти филийка с масълце и сир...
- Каква е тая смрад! Не искам сирене!!
- Добре.
Отнася филията.
- Искам... Л*йно.
- ЛУДА ЛИ СИ! Какво л*йно, откъде да го взема!
- Ами от кенефа! Отивай!
Десет минути. Носи поднос с л*йното.
- Какво е това?
- Как какво! Нали ти го искаше!
- Посоли го!
Посолява го.
- Ръсни му черен пипер.
Ръсва му.
- Опитай го как е?
- НЯМА ДА ГО ОПИТАМ! СЪВСЕМ СИ ОТКАЧИЛА!
- ОПИТАЙ ГО ПЪК!
Това се повтаря няколко пъти. Накрая с върха на вилицата той го опитва. Прави гримаса...
- Как е?
- Как искаш да е - Л*ЙНО!
- Тогава не го искам...
Мама:
- Иди да купиш хляб!
Аз:
- Вълшебната думичка?
Мама:
- Веднага!
Нийл Армстронг каца на Луната. Радостта и напрежението му са огромни - той ще е първият човек стъпил тук! Отваря люка и... замръзва!!! На един камък си седят двамца. Пред тях, върху торбичка BILLA: хляб, сирене, чесън, ножка и два домата...
- Здрасти, баце! Ний, такова... от България сме - минаваме просто. Бе, неква работа тука дали ше са намери, а?
Основното предимство на висшистите, когато кандидатстват за работа:
- "Предимството е средата, в която са живели 4 или 5 години. Тя ги е научила на самостоятелност (без мама и тате).
Отговорност ("Сори, момчета, аз днес трябваше да купя хляб").
Работа в екип ("Аз ще направя пищовите по Гражданско право, а ти по Трудово").
Управление на средства ("Днес е вторник, а вече изхарчих парите за седмицата... Някой да има да ми даде 5 лева?").
Справяне с бюджетни ограничения ("Пак ще трябва да караме на солети и лютеница").
Преследване на поставените цели ("Спокойно пичове, още две преки и сме си у нас").
Изпълнение на дадени обещания ("Повече никога няма да пия!").
Устойчивост в стресови ситуации ("Ау, какъв е този крокодил, който лежи до мен") и други ценни качества.
Глобиха ме, защото хвърлях хляб на лебедите... Вярно е, че беше на "Лебедово езеро" в операта, но... все пак.
Американец към руснак:
– Представям си как обядвате: дървена маса, на масата бутилка водка, черен хляб, сельодка, лук и пелмени. Под масата – картечница. На стената балалайка и будьоновка, в двора танк, а на улицата мечка.
Руснакът:
– Пълни глупости! Как така ЕДНА бутилка водка?!?
Американец към руснак:
– Представям си как обядвате: дървена маса, на масата бутилка водка, черен хляб, сельодка, лук и пелмени. Под масата – картечница. На стената балалайка и будьоновка, в двора танк, а на улицата мечка.
Руснакът:
– Пълни глупости! Как така ЕДНА бутилка водка...
- Пътувам към къщи. Мечтая за теб, представям си, че си само по дълги, копринени чорапи. Адски съм възбуден...
- Купи хляб!
Забелязал съм, че ако не пушиш, не ядеш хляб и тлъсто месо, не пиеш бира с рибка, лицето става по-свежо и слабо... Но тъжноооо!
Хлебарките от публичния дом излязоха на митинг с лозунга:
- Стига зрелища! Искаме хляб!
Двама старци:
- Ей, има, има още хляб в теб, ей!
- Ех, то хляб има, ама салам няма!
Пернишка мъдрост:
- Като няма хляб, яжте бой.
Надпис в студентска столова:
- Не взимайте прекалено много хляб!
Отдолу дописано с молив:
- Има достатъчно в кюфтетата.
Прибира се жената в къщи, твърдо решена да скрои номер на мъжа си. Написала следната бележка:
- Жоре, всичко свърши. Писна ми, не издържам вече, край! Напускам те...
Оставила бележката на масата, скрила се и зачакала...
Прибира се съпругът, прочита бележката и веднага взима телефона и звъни:
- Скъпа, напуснах я тая мойта вещица, трябваше да го направя още преди пет години, когато те срещнах. Сега съм само твой, след десет минути съм при теб...
Взел бележката, дописал нещо и бързо се изнизал. Жена му, разстроена от ефекта на шегата си, излязла от скривалището си и едвам сдържайки сълзите си прочела написаното:
- Виждаха ти се краката, отивам за хляб.
