Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3416 вица, разпределени в 228 под-страници.
- Аз съм най-бързия в София.
- Откъде знаеш?
- Моето гадже ми каза.
Син на борец:
- Тате, тате, купи ми енциклопедия!
- Я бягай от тука, баща ти само енциклопедии е карал като малък!
- Защо борците си правят кръгли къщи?
- За да не ги пресрещнат на ъгъла.
Борче си купува GSM. Продавачът му обяснява:
- Този модел има специални функции. Ето можеш а си настройваш силата на звънене: "в офиса", "на съвещание", "в стаята", "на улицата"...
Борчето:
- А в "Текила бар" има ли?
Рано сутрин, разтревожена мутра звъни на своя шеф по мобифона и пита:
- Шефе, нощеска сънувах, че съм картоф. Кво значи тва, бе?
Шефът:
- Лоша работа, Тиква. Или ще те закопаят наесен, или ще те приберат напролет...
Нощ. Ню Йорк. Мутра спира такси.
- Пич, карай към Пловдив...
- Абе, ти да не си луд...
- Слушай какво, пич! Виждаш ли тоя куфар? В него има половин милин долара...
- ОК! Стария или новия град?
Една мутра се хвали на приятелите си:
- Днес си купих от новите мерцедеси.
- Кои новите, бе?
- Абе ВМW им казват.
Кандидат студентски бисери:
Прабългарите съществуват още от времето на Ноевия ковчег.
Според някои сведения "българи" значело "ловци на самураи".
За разлика от повечето народи прабългарите приемали Ахил за свой вожд.
Родината на прабългарите била Памид.
Българите са конно-народна общност.
Големият български историк Божидар Димитров показва, че прабългарите имат сравнително голям ръст в сравнение със съвременниците си.
Жилищата им се наричали юрта - сгъваема кожена палатка.
Юртите са наколни жилища.
Прабългарите не правели разлика между мъже и жени.
Главен бог бил Тангра с помощници Слънцето и Луната.
Ролята на жреца се изпълнявала от всеки почтен мъж.
Набавяли основните си продукти чрез грабежи.
Според византийските автори прабългарите се прехранвали с лов и разбойничество и най-общо животът им е характеризиран като звероподобен.
Бягането по бойното поле при прабългарите се наказва със смърт.
Титлата хан се използва само по навик.
Прабългарска находка при село Малая показва богато снаряжение на един велик воин заедно с украсата на коня си, което подсказва, че прабългарите спали с конете си.
Българите са 100-120 хиляди души - мъже, жени, деца, старци, котки и кучета.
Един учен, Рециус, определя славяните към дългоглавата група, която по-късно се разпада на дългоглава немска група.
Славяните били ниски, червенобради, червенооки, червенокожи хора.
Първоначално живеят в землянки, а после в полуземлянки.
Землянките са най-често на един етаж.
Землянките на славяните били в размер от 1 до 4 кв м.
Домовете на славяните били слабо мебелирани.
Селищата им се разполагали край реки, езера и язовири.
Земите, като не принадлежат на никого, са на общината, следователно се установява смесен режим на собственост.
Славяните поставяли в гроба удушената жена на покойника.
В чест на боговете славяните принасят жертви - дребни животни, но в повечето случаи - преди война - е възможно и човек.
Славяните дишали с шнорхел.
Срещу врага славяните се сражавали с конна пехотница.
Въпреки взетите предпазни мерки Византия не може да се отърве от похожденията на славяните.
Славяните нападали бързо своите противници, бързо ги ограбвали и плячкосвали. Те пишели с трески и резки. Създали също календар, на който отбелязвали датата и годината чрез дълбане в стената.
Византия отгледала в полите си прабългарите, но те й се отплатили твърде зле.
Аспарух се заинтересова от славяните и преминава инкогнито Дунава.
Къде Аспарух преминал Дунава - където сега е Аспаруховият мост.
Аспарух бил строг и инициативен.
Аспарух допуснал врага да се оттегли, което показва незлобливия характер на хана.
Аспарух преминал Дунава и нахлува към Долна Азия.
Плиска - здраво укрепен аул; модерен град със съвременна канализация, водоснабдяване и др.
По въпроса за победата на Тервел писал Карл Май.
Нощ. Ню Йорк. Мутра спира такси.
- Пич, карай към Пловдив...
- А бе, ти да не си луд...
- Слушай какво, пич! Виждаш ли тоя куфар? В него има половин милин долара...
- ОК! Стария или новия град?
Умира софиянец... Отива в рая и пита Бог:
- Как така всички важни хора са от Пловдив бе?! И Стоичков и Костов и Петър Стоянов... всичките от Пловдив!
- Не знам, майна...
В един от полицейските участъци на Париж звъни телефона. Дежурният вдига слушалката и чува развълнуван мъжки глас:
- Обаждам се от девическия манастир. На помощ! Помогнете!!! Тук влезе крадец!
- А кой се обажда?
- Крадецът.
София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата й скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
- Кво има, бе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере...
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и...
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият...
Две години по-късно. На плаж три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи : "ша та е*а в гъза-а-а-а-а-а!!"
Бай Мангал събрал пари от крадени кабели и отишъл на екскурзия в Париж. Като се върнал, започнал да разказва на Айшето:
- Качвам се аз на Айфеловата кула, Айше. Гледам надясно - мамата си джаса, гледам наляво - мамата си джаса!
Айшето го слушала, па се разплакала.
- Що ревеш, ма? - попитал я Манго.
- Леле Манго, какви красоти си видял само...! - отвърнала Айшето.
Български офицер заминал на специална задача в Париж. Когато той се справил отлично, домакините му дали вечеря, а след това го настанили в луксозен хотел. Малко след като излезли от стаята му, там влязла феерична русокоса французойка. Нашият човек се справил още по-добре. Когато дамата си тръгвала, попитала:
- А парите?
- Български офицер пари не взима!
В самолета... стюардесата раздава напитки и др... мъж я заговаря:
- Случайно да сте била в Париж??
- Не!!!
- Ами Атина???
- НЕ!!!
- Тогава със сигурност сте била в Будапеща!!!
- Мнем!!
- Абе еб*ли сме се някъде ама не мога да се сетя къде!!!
- Е то е било едно еб*не...
Крокодилът, жабата и лъвът станали студенти.
Крокодилът в СУ "Климент Охридски", Лъва в УНСС, а жабата в ТУ София.
Срещнали се след една година.
Лъвът казал:
- Аз повече не се връщам там (УНСС). Всички са по-големи лъвове от мен.
Крокодилът:
- Аз също. В този СУ всички са с усти по-големи от моите. Избиха ми комплекси даже.
Жабата:
- Аз оставам. Нали съм най-хубавата колежка.
Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"
Моят приятел машинист П.Д. работеше в депо София на 04.13 (дизел). Един ден качил дядо си да го откара до Видин, тъй като имал курс с бърз влак дотам, а дядото бил от тамошно село. Седнал дядото в кабината на сгъваемата седалка за инструктора, потеглили и почнал да пита:
- Пешко, ти си такова слабичко момче, как я караш тая грамадна машина, бе?
- Не е до сила, дядо, ето - седя си в креслото, въртя си се и от време на време държа туй кормило (контролерът се върти с нещо като малко кормилце).
Наближили до първия тунел и П. решил да се помайтапи:
- Виждаш ли, дядо, тая дупка пред нас? Дръж се да я улучим право в средата, че иначе ни е спукана работата!
Старецът се спекъл, забил нокти в седалката, ококорил очи като бушони и заломотил с треперещ глас:
- Ей, момче, внимавай, дръж здраво кормилото! Друг път вкарвал ли си тая грамадна пущина в таз малка дупка? Ще ни попилееш, бе, дръж здраво! И намали малко, джереме такова, какво си се зафърчал... Ей! Ей! Олелееее... - Влакът влиза в тунела и грохотът го заглушава.
Излезли на светло, Пешо погледнал дядо си и съжалил, че се е пошегувал - старецът бил бял като платно, целия облян в пот, а пръстите му от стискане на седалката били направили дупки в тапицерията. От прехапаните му устни била потекла кръв.
- Охххх, Пеше, има ли още такива дупки, бе миличко?
- Абе дядо, нали знаеш, че влакът върви по релси и не може и на милиметър настрани да мръдне - желязото го води! Това кормило е за друго (врътва го насам-нататък). А пък дупки - колкото щеш. Имаме още 21 да минем. Ти чунким за пръв път минаваш от тука!
- Е, Пеше, ти си знаеш как върви влака, ама я дръж здраво кормилото, пък си приказвай каквото искаш... То, отзаде у вагона си е друго... А! Друга дупка! Я спри да слезем, баба ти нема да остава вдовица на стари години! Спирай ти казвам!
Умряло служебното магаре на локомотивно депо София. Когато го погребват на надгробния му камък пишат: Тук почива магарето Марко, което през жизнения си път успя да ритне трима министри на транспорта, 6 генерални директори на БДЖ, 20 главни енергетици, 30 ръководители на поделения, 50 началници на депа, 100 деломайстори, 150 началник-влакове, 300 машинисти, 500 кондуктори, 600 помощник-машинисти, 1000 билетни касиерки, 1300 хигиенистки и един вдигнат пантограф на локомотив серия 44/45.
В депо София имаше един машинист М.Й., който винаги ходеше на работа с велосипед и след като му свиха едно колело докато е седяло в депото, следващото вече си го качваше на тендера (работеше на парен локомотив 01.19). Един ден возел БВ Ва-Сф от ГО. Като спрял на ЧБ при него дотичал началник-влака и му съобщил, че пътниците от 4-тия вагон чули силен трясък по покрива някъде към Тш. М.Й. се метнал като тигър отгоре на тендера, но от велосипеда нямало и следа. Не казал нищо на началник-влака (как иначе!), но освен че се ядосал от загубата много се чудил как колелото е прелетяло през три вагона. На другия ден накарал майсторите в депото да заварят специални куки отстрани на въглищния бункер, та да си закача новия "Диамант" (чешки, намираха се много трудно). След известно време при прибиране в депо откача колелото, сваля го долу, го подпира на сцепните щанги и се качва пак да си вземе нещата и документите. В този момент го помолват да мръдне машината 1-2м че отдолу имало някакъв гаечен ключ, да го вземат. Той мръдва и сцепните щанги смилат велосипеда на клечки за зъби.