Вицове за гардероби
В тази категория има 674 вица, разпределени в 45 под-страници.
ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ? Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина - падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе?! Много съм добра, ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
- Остави ме на мира, не разбра ли!
Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7:30 и и сервирам закуска.
В отговор получавам:
- Остави ме поне един ден да се наспя!
Ами аз ставам в 5 и чакам, чакам, и като няма с кого да си говоря... Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
- Сто пъти ти казах, че съм на диета...
Каква диета, та тя е кожа и кости. Какво и хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря, че все съм лоша. Мисля си "майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз." А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха! И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене! Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо? Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не и харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е... хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще и цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост - синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах "ДОБЪР ДЕН", и веднъж - "мерси." А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени...
Съпругът се прибира от командировка и гледа в пепелника димяща пура.
- Тая пура пък откъде дойде? - пита той.
- От Хавана е! - чува се горд глас откъм гардероба.
За добрия любовник гардеробите винаги са отворени...
Пешко твърдеше, че цяла нощ е пил с Митко. Мимето не му повярва, но си замълча, защото Митко беше в гардероба и.
- Отивам на езда, скъпа! - казва лорд Джон на лейди Мириам.
Щом лордът излиза, милейди звъни на новия шофьор и го вика при себе си в спалнята. Междувременно отвън се чуват стъпките на лорда и лейди Мириам скрива младежа в гардероба на съпруга си.
- Забравих си камшика! - казва лорд Джон и се отправя към гардероба. Отваря го, взема камшика и смъмря жена си:
- Много ви моля, милейди, да слагате своите неща в собствения си гардероб!
Всъщност, когато жена застане пред гардероба, не се чуди какво да облече... Тя знае какво, но го няма.
В реанимацията приемат яко натрошен и насинен мъж.
Докторът:
- Кво стана? С мотор ли се преби?!
- Не... кихнах в гардероба...
В гардероба на добрата домакиня винаги има ред, а на лошата - любовник.
Едно семейство решило да си купи куче пазач. Жената отишла в магазина и разглеждала големите кучета. Тогава дошъл продавача и предложил на жената най-малкото куче и казал, че това е пинчер-нинджа. Тя не повярвала и той предложил демонстрация като казал:
- Пинчер нинджа, сейф!
Тогава кучето направило сейфа на стружки. После казал:
- Пинчер нинджа, гардероб!
Кучето направило и гардероба на трески. Жената го харесала и купила кучето.
Когато се прибрала вкъщи мъжът и я попитал:
- Какво е това малко кученце дето си купила, нали трябваше куче пазач?
Жената казала:
- Това е пинчер нинджа.
- Пинчер нинджа, оная ми работа...
Прибира се мъж от командировка. Веднага търчи към гардероба, отваря... Никой!
Нагъл глас от леглото:
- Тук съм!
- Муцка, моят май ще става илюзионист!
- Що мислиш така?
- Ми прибирам се вчера по-рано от работа, а той в спалнята и ми вика "Глей сега" и като почна "Абракадабра Фокус-мокус"... почука на врата на гардероба и от там излезе Иванова от 8-мия етаж по бельо. Толкова шашната беше, че даже не разбра какво става...
В кревата бе весело и шумно... В същото време, в гардероба, не бе до смях...
- "Тук беше Пешо!", "Тук беше Иван", "Тук беше Сашо", " Виктор беше тук!" Най-обикновени надписи... Но защо се нервирам? Дали заради почерците
или защото ги чета в гардероба си?!
Една жена поканила любовника си в апартамента за предното рандеву. Съпругът, както във всеки подобен виц, в най неподходящия момент решава
да се прибере. Чула жената прещракването на ключалката, скочила от леглото и със скоростта на светлината, надянала един халат. Изсъсвайки на любовника „Скрий се“, излязла да го посрещне. Лесно е да се каже, ама къде да се скрие? Леглото плитко, почти до пода. Гардероба препълнен. Дивана в хола плътно до стената. В един момент спасение - ТЕРАСА. Излязъл той на
терасата. Приклекнал по чорапи и затаил дъх. А през това време, в антрето съпругът влизайки казал:
- Здравей. Що си такава чорлава ма?
И без да чака отговор продължил:
- Сипи ми да ям, че съм гладен като вълк.
Изваждайки цигара се запътил към терасата, а там го чакала иненада под формата на голо човешко същество.
- Кво правиш тука бре? - попитал съпругът.
Любовникът допрял пръст до устните си и зашепнал:
- Шшшт! Мъжт на тая отгоре се прибра, та се наложи да скоча тук за да се скрия. Дай някакви дрехи, че умрех от студ. Мъжката солидарност е пословично безгранична. Дал му едни гащи, чехли, анцуг и без да забележи жена му, го изпратил да си ходи. Доволен от добре свършената работа, седнал да хапне. Ядял си той, пийвал си ракийката, но все повече се замислял... По едно време, след третата ракия решил да пита жена си:
- А бре жена..., ние не живеем ли на последния етаж?
- Алоооу... апартамент 75 на блок 20 ли е?
- Да!
- Тия пари, дето сте си ги скътали в гардероба, зад юрганая някъде към двайсетина хиляди... ще ви трябват ли?
- Разбира се, че ще ни трябват!
- Тогава горещо ви препоръчвам да си поръчате в нашата фирма блиндирана врата!