ей+портиер+не+работи+ли+асансьора
Късно през нощта солидно пийнал гост на хотела крещи на администратора:
- Ей, портиер, не работи ли асансьора?
- Простете, господине, но асансьорът е наред, само че вие стоите в телефонната кабина.
0
Късно през нощта солидно пийнал гост на хотела крещи на администратора:
- Ей, портиер, не работи ли асансьора?
- Простете, господине, но асансьорът е наред, само че вие стоите в телефонната кабина.
0
Късно през нощта солидно пийнал гост на хотела крещи на администратора:
- Ей, портиер, не работи ли асансьора?
- Простете, господине, но асансьорът е наред, само че вие стоите в телефонната кабина.
0
Късно през нощта солидно пийнал гост на хотела крещи на администратора:
- Ей, портиер, не работи ли асансьора?
- Простете, господине, но асансьорът е наред, само че вие стоите в телефонната кабина.
1
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
Бойко Борисов се разхождал из рая. Забелязал, че Адам и Ева ядат от плодовете на най-различни дървета, но точно едно определено го отбягват. Отишъл при тях и небрежно ги попитал: „А от ей онова дърво защо не ядете, нещо с лош вкус ли са му плодовете?”. А те му отговорили: „Не, но Бог ни забрани да ядем от него, защото ако ядем, бездруго и ще умрем.”
Бойко Борисов:
- А бе, какви ги прави тоя, бе! А бе, как ще забранява на българите да ядат всички плодове и зеленчуци? Българските плодове и зеленчуци са най-вкусните и най-полезните на света! Че това е плод, да не ти гъба мухоморка? И какво иска той, да внасяме от Чили ли? Омръзнаха ми тия работи.
Тогава, понеже му било дотегнало да се кара с Бог, решил да действа по друг начин. Отишъл при змията. Казал и:
- Стани и ходи.
Змията:
- Но аз… нямам крака.
- А, бе тоя какви ги е оплескал бе! Няма значение, по какъвто искаш начин, ако трябва се телепортирай, но отиди при Ева и и кажи, че това със забранения плод са пълни глупости и че няма да умрат, ако го ядат.
- Няма нужда да се телепортирам. Аз мога да пълзя.
- Добре, тогава. Значи ти стана ясно. Айде – бръмчи!
- Но Ева като ме види, сигурно ще се уплаши и ще избяга.
- И правилно! Българските змии са най-отровните на света! Но ти ще я заговориш шармантно, ще употребиш харизмата си.
- Не ми е много ясно как се прави това...
- Чакай сега, спокойно! Аз ще ти дам няколко урока.
Бойко Борисов демонстрирал на змията как трябва да се държи за да привлече вниманието на една жена и змията се запътила.
Минало известно време. Бойко Борисов се разхождал из райската градина и случайно се натъкнал на Бог. Казал му:
- А бе, господи, искам да те питам нещо. От известно време забелязах нещо странно. Къде изчезна народа? Хората никакви ги няма.
- А... тоест, аз ги изгоних, те нарушиха една моя повеля.
- Какво си направил?! Изгонил си българите от България!!!
- Ъ... да, те ядоха от плода, който им бях забранил да ядат, и аз за наказание ги изгоних.
- А бе ти нормален ли си, бе? Знаеш ли колко е тежък животът в емиграция? С труд и пот едвам изкарват за насъщния. А на жените им се случват какви ли не неща. Веднага да ги връщаш обратно!
- Не е възможно. Сложих един ангел с огнен меч да пази на границата. Ако се опитат да се върнат, той ще им попречи.
- А бе твойта няма да я бъде най-накрая. Те ще се върнат един ден. Ти българина с някакъв ангел с огнен меч ли ще го плашиш? Само стой и гледай.
Това обяснява защо в момента има някои наши сънародници, които живеят в чужбина. Това са българи, които просто още не са се върнали.
4
Един човек търси аптека (по времето, когато аптеките не бяха под път и над път като хотелите). Тоз пита, онзи пита, накрая някакъв минувач се спира:
- Аптека ли? Тръгвате право напред и вървите три пресечки, след което завивате на ляво; вървите още две пресечки и завивате на дясно. В дъното има един 12етажен блок, влизаш в средния вход се качаваш на 7-ми етаж, намираш вратата вляво от асансьора - с един бял звънец. Като звъннеш два пъти ще отвори една дългокрака блондинка със сини очи и с големи ц*ци. Ей те тая съм еб*л!
- Ама... аптеката?
- Аааа, за аптека не знам!
0
Един пенсионер си карал ладата по жълтите павета. Точно пред БНБ чистонов Mercedes S class се изпречил на платното на стареца. Дядото се опитал да го заобиколи - ляво, дясно, ляво и накрая се забил във вратите на луксозното возило. Слиза някаква мутра хваща дядката за ревера раздрусва го и казва:
- Дядо стар си да те бия ще ми издъхнеш в ръцете, затова трябва да ми платиш ремонта. Имаш ли 10 000лв. ?
- От къде с тази пенсия 150лв. ? Нямам пари !
- Тогава деца имаш ли някои трябва да плати !
- Имам син.
- Какво работи ?
- Треньор на делфини.
- Обади му се и ми дай да говоря с него !
Набрал дядото сина си и докато каже "Ало" мутрата взел телефона и започнал:
- Ей треньорчето на делфини баща ти се вряза в мен пред БНБ и ремонта ми струва 10 000. Имаш 30мин. да ги донесеш иначе ти е спукана работата ! Разбра ли ме ?
- Да веднага. - отвърнал човека
Не били минали и 10мин. когато спрял един микробус от него излезнали няколко човека с качулки и смазали мутрата от бой. След това го натъпкали в колата и му казали да се разкара.
Един от тях свалил качулката отишал при стареца и му казал:
- Татко колко пъти да ти повтарям, че не съм треньор на делфини а на тюлени !
4
Звъни мутра в компютърен магазин:
- Абе ей, вие какъ компютър сте ми продали?! Не работи!
- А копчето "Power" натиснахте ли?
- Два пъти го натиснах, не работи!
0
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала:
- Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи?
- Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия.
Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет.
- Бре! - рекла си тя - Американците идват!
И къде да се скрие насред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила:
- Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
0
Върви лисицата през гората и гледа - гаргата лети с опашката напред!
Пита я тя:
- Защо ма, сврако, летиш на обратно?
- Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо?
- Бре! То хубаво нещо било демокрацията - си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я на*бал. Лиса:
- Чакай бе Вълчо, какво правиш?
- Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо?
Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди.
Лиса:
- Чакай бе Зайко, недей така, какво направи?
- Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли?
Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство - обърнала се тя и какво да види - Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд.
- Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия?
- Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак!
Продължила Лиса и кой да види - Свраката - пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала - "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика:
- Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация - тука половината гора ме на*ба вече!
Гаргата се обадила:
- Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
2
***** ПЕПЕЛЯШКА *****
Имало едно време една пичка, викали й Пепеляшка. Казвали й така, защото имала много големи ц*ци и когато се наведела те се търкаляли в земята и ставали пепeливи от праха. Представяте ли си, мили деца, какви ц*ци!
Та Пепеляшка имала една много зла мащеха, която й завиждала за ц*ците и й купувала постоянно малки сутиени. Стискали сутиените на малката Пепеляшка, но като нямала други се принуждавала да ги носи, защото имало вероятност да я прекръстят от Пепеляшка на Чернишка.
Пепеляшка имала и две доведени сестри, които също й завиждали за ц*ците и постоянно й натяквали какви вимета имала. Обикновено й заявявали:"Стига си се пъчила, щото в автобуса вече няма място", "С тия бозки пориш въздуха като Боинг в Тихия океан", "Вярно ли е че със сутиена си правиш палатка, когато закъсаш някъде?" или "Прибери си гърдите щото ще се са клещиш на вратата в кенефа" и още разни такива нелишени от основание шеги.
Обаче приказката се обръща, когато се получила обява, че в царския дворец принцът прави щур купон, на който са поканени всички жени на възраст от 16 до 26 години. Двете сестри веднага започнали да се гласят за партито, и то не заради друго, ами защото се носели слухове, че принцът имал особено голям чеп и чукал като нерез по Коледа. А пък това е особено ефикасно средство срещу пъпки по лицето, които те били получили от полов глад. Те понеже били малоцицести тръгнали да си шибат силикон и да си купуват сутиени с пълнеж, но каквото и да правели не можели да стигнат големината на ц*ците на Пепеляшка. И не само това - тяхните ц*ци се смалили и даже на едната гърдите й хлътнали вече навътре.
Затова от прекалена завист сестрите издействали от майка си да забрани на Пепеляшка да отиде на купона в двореца. Разревала се Пепеляшка, но какво да прави-подчинила се. Та значи настъпила знаменателната вечер на бала. Наконтили се сестрите и тръгнали към двореца.
Станало й кисело на Пепеляшка, но какво да прави, освен да отиде до хоремага да си хване някой за една вечер. И тъкмо се упътила натам и на вратата се позвъняло. Отваря Пепеляшка и к`во вижда - кръсницата й.
- Влизай да ти направя един облак - поканила я Пепеляшка.
- С удоволствие - отвърнала кръсницата й.
Изпила кръсницата облака и казала:
- Пепеляшке, такъв хубав облак си направила, че не мога да не ти направя една услуга. Разбрах, че тъпата ти мащеха не ти дава да отидеш на купона в двореца. Ей ти тука ключовете на BMW-то, в него има и едно шише сливова. Тая сливова е на дядо ми, двайсетгодишна е, отлежала. Дядо ми я правеше по специална технология. Тя има свойствата да променя лицата на хората като изпият две двойни. Обличай се бързо, пали колата, удари по пътя две двойни и върви купонясвай. И да знаеш-тая сливова те държи точно четири часа. Сега е осем, значи в дванайсет ще си станеш пак същата. Хайде, и да ти излезе късмета тая вечер и то няколко пъти. Абе къде е шишето с мастиката?
Тръгнала Пепеляшка и по пътя ударила две двойни. Стигнала в двореца и почнала да купонясва. По едно време видяла сестрите й да се въртят около принца. Пуснал диджея някакво блусче и сестрите попитали принца:
- Принце, няма ли да ни поканиш на едно блусче. Много ни бива.
А принцът отговорил:
- Абе скумрии, не се ли виждате к`ви сте грозни и плоски като видеокасети. Я по-добре вървете го духайте на войничетата от охраната пред двореца.
Подвили си сестрите опашките, излезли им два пъти повече пъпки. А през това време принцът забелязал Пепеляшка и я поканил да потанцуват. Стиснала го Пепеляшка с онея ми ти ц*ци, приклещила го между тях, така здраво, че на принца веднага му станало. И той й казал:
- Ау ма, шъ ми се пуснеш ли?
- Не може - отговорила му Пепеляшка.
- Как така не може, ти знаеш ли кой е баща ми, ма?
- Абе казах ти че не може. Ти на къв ми се правиш бе, педал?
Ама Пепеляшка само блъфирала. Знаела ги тя мъжете, че колкото повече се мота работата, толкова повече им се дърви. Обаче днес не ставало, щото била в мензис. Като си танцували, по едно време тя погледнала часовника си и к`во видяла - дванайсет без една. "Е*а си майката" - помислила си тя и запраскала към BMW-то. Принцът само туй и чакал и я подгонил. Ама тя си бягала насериозно. А пък той бил вече пийнал и много много не го бивало да тича, защото организма кръвоснабдявал друг орган, а не краката. Тичала Пепеляшка с все сили, ц*ците й се подмятали и я удряли в лицето така че много-много не виждала к`во има пред себе си. Затова и тя се спъвала и по едно време принцът я пипнал. Но тя с последни сили се отскубнала от него и в ръцете му останал само сутиенът на Пепеляшка. Трябва да кажа че този сутиен бил подарък от кръсницата и бил правен по поръчка във фабрика "Младост", производител на раници и спални чували. Затова лепвал по ц*ците й като презерватив по онова нещо.
На другия ден принцът много се ядосал задето бил изпуснал Пепеляшка и издал заповед: "Въпросната персона да се издири по голенината на сутиена й. На всички самки на възраст от 16 до 26 години да й бъде премерен".
Тръгнали царските хора по градове, села и паланки да мерят сутиена. Мерили навсякъде, ама нещо не ставал, всички имали по-малки ц*ци от тези на Пепеляшка. Така стигнали и до къщата на Пепеляшка. Излезли сестрите, но и на тях не станал гигантският сутиен. Въпреки че се били подготвили предварително - изпили десетки литри боза, пак не могли и една трета да напълнят. По едно време царският човек видял Пепеляшка и казал:
- Е ба ти снарядите! Я, момиче, ела да ти пробваме това чудо, щото принца е решил или оная да работи или да мине на бастуни.
- Абе остави я тая крава бе, тя и без това не беше на купона - взели да го убеждават сестрите.
- Не може така, трябва да се мери на всички - царския човек не мислел вече за службата, надеждицата му била да й види ц*ците.
Премерил той сутиена, видял го че пасва, сякаш за нея е правен и завел Пепеляшка в двореца.
А там я чакал принца с...
КРАЙ.
3
Cкъпа Лили,
Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме…
Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга.
Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите.
Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка.
А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене.
Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш.
Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по т*шаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа.
Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача.
Чао и с любов
Твоето мишленце Стамат
2
49-те примерни чат-ъп фрази, за да разтопиш ледената блондинка срещу себе си - компилирани от Тео Чепилов на базата на богатия му опит. В гледането на филми, за съжаление
"Здрасти!" (В случай, че си Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Драссттт!" (В случай, че си пияният Брад Пит, Маркъс Шенкенбърг или друга някаква знаменитост.)
"Загубих си телефонния номер, може ли да ползвам твоя?" (Вярно, това е тъпо, но пък те много се кискат на него)
"Приличаш доста на бъдещото ми гадже". (Тук обикновено мълчат загадъчно една-две минути, осмисляйки новата информация.)
"Ако вървя след теб до къщи, ще ме опитомиш ли?" (Досега не съм успял да го произнеса, без да се зачервя от срам, но какво да се прави.)
"Мога ли да те свалям?" (В случай, че си супертъпо парче. Ти супертъпо парче ли си, или няма как да прецениш?)
"Как се чувстваш?" Тя отговаря: "Страхотно". "Не, не те питам как изглеждаш, а как се чувстваш". (Това, ако не става ясно, е вид комплимент и работи безотказно.)
"Липсва ми плюшеното мече. Ще спиш ли с мен?" (В случай, че тя е в картуун-цветове, с фибички, големи пърхащи мигли и е толкова зашеметяващо глупава, че дори другите блондинки й се подиграват.)
"Е*и ме у гъзо, ако бъркам, нали, но не ти ли се иска да ми свирнеш, маце?" (Само ако си съвсем сигурен, че не знае български.)
"По-сладка си от глюкоза и ме привличаш като свободен електрон от ядрото на 238U, та се чудех какво ще кажеш да отидем в моята стая да направим ковалентна връзка?" (Браво бе, физик.)
"Прости наглостта ми, но винаги съм искал да се запозная с манекенка." (Има и по-бърз начин - да помолиш Евгения Калканджиева да прости наглостта ти и да те запознае с въпросната нейна подопечна. Макар че не разбирам защо ти е това, след като явно се познаваш със самата Евгения.)
"За какво са ми тези 2,8 милиона лева в банката, като имам слабо сърце?" (Само ако е истина. Парвенюшко е, но върши чудеса.)
"Знам, че за теб не съм нещо особено, но в моето племе смятат, че съм божествено красив". (След което се засмиваш окуражително, защото по същността си това е шега.)
"Аз съм гей". (Не протягай безполезните си ръце към нашите блондинки, мръсен гей!)
"Утре давам обет в манастира". (Рискуваш обаче да ти отговорят "а-а, мерси, аз съм на диета и не обедвам".)
"Изправи се, ако обичаш, за да мога да те сваля". (Кротко, Тайсън, седи мирен. Пробвай по-добре с някое от горните.)
"Не викай! Не искам да те убивам, но ще го направя, ако се наложи!" (В случай, че се запознавате, докато обираш апартамента й.)
"Кога трябва да се връщаш в Рая?" (Хитро, но щателният ми рисърч сочи, че ще те разберат едва 0,03%.)
"Извинявай. Имаш ли нещо против да се повзирам в теб няколко минути, за да мога да те нарисувам вкъщи по памет?" (Ако поиска да ти види картините, отклони с нещо загадъчно като "изкуството е безполезно, важен е вътрешният ти пар ексельонс".)
"Колко време ти отне да станеш толкова сладка?" (Е, ако с тва свалиш някого, си еб*ти майсторчето.)
"Последния път като те видях, сънувах". (Следва задължително "какво сънува", тъй че си подготви нещо с много венчета, маргаритки и обсипан със звезди небосвод.)
"Не съм ли те виждал в егоист?" (Не, защото е пълен с разни унисекс-газелки, които упорито избягват класическия калифорнийски чар. Пробвай и с Български фермер - нали си читател на егоист, трябва да си язвителен през цялото време.)
"Ако той не се появи, аз съм ей там, до пуканките". (В случай, че до началото на прожекцията остават 3-4 минути.)
"Какво е чувството да си най-красивата жена на купона?" ("Неприятно. Постоянно идват някакви грозници с размъкнати комбати да ми задават тъпи въпроси".)
"Какво като нямам зъб тука - има повече място за езика ти. Хахахахаха!" (В случай, че си много прост.)
"Толкова си красива... Не мога да повярвам, че Господ не те е запазил за себе си". (Опа-а, тежката артилерия. Помни - това не е любов, а проста свалка. Впрочем това черен хумор ли беше?)
(гръмко, към останалите от компанията) "Ето го и доказателството, че Господ ни обича". ( Това е по-добро от горното. )
"Що мислиш му викат пик-ап?" (В случай, че си горд собственик на стар, ръждив форд с пробит радиатор.)
"Ако бях на твое място, щях да спя със себе си". (Аааарргх, колко си прост! Осъждам те на седем години безе*ие!)
"Не сме ли се виждали някъде?" (Да, току-що, хитър свалячо.)
"Знам, че сме братчеди, ама тука сме в Родопите..." (Отчаянието е силно чувство. Не пипай роднините си, мръсник.)
"a/s/l" (В случай, че твоят отговор е 31/m/ L.A.)
"Шшшш, ела вънка да ти говорим нещо". (А ти ела в София някой път.)
"Аз карам онова черното БМВ петица отпред". (В случай, че наистина го караш, иначе се излагаме страшно.)
"Бе не съм най-готиният пич в бара, ама само аз си говоря с теб, нали?" (Да, има нещо у теб. Предимно говна.)
"Гласовете в главата ми казаха да те заговоря". (След което си забърши лигата с ръкава на болничната пижама. И да си взимаш лекарствата.)
"Задръжте рестото". (В случай, че си идиот и си оставил петдесетарка за малък джеймисън с лимон.)
"Казвам се ------ и скучая. А ти?" (В случай, че и тя скучае достатъчно, че да се хване за сламката. Т.е., да те хване за сламката.)
"Ако направят конкурс за най-добра хаус двойка, ще заложа на теб и мен". (В случай, че сте в малката зала на Метрополис към 5:30 сутринта, а ти си толкова стоунд, че ти е все едно какви глупости бръщолевиш.)
(безмълвно дърпане на плитката) (В случай, че си много млад, но вече обичаш да си пипаш пишчицата на гърнето.)
"Цяла вечер те гледам и реших, че ще те заговоря..." (В случай, че си на 14.)
"Колко взимаш, момиченце?" (На 67 си и паметта ти отслабва.)
"Влизай у колата, майка ти дее*а ку*венска!" (В случай, че се казваш Кела, Очите, Бацата или нещо подобно.)
"Бързам да се запозная с теб, преди да са те изгонили. Как "защо"? Всички жени те намразиха начаса, когато влезе". (Горе-долу става, но задължително трябва да се произнесе много искрено.)
(подаряваш й роза) "Просто исках да покажа на тази роза колко си красива". (Не, аз ти казах - ти си извънмерно прост.)
"Искаш ли да отидем вкъщи и да направим това, което така или иначе ще разкажа на всички, че сме правили?" (Браво - това е то да имаш житейска позиция.)
(подаваш GSM-ката си) "Обади се на съквартирантката си, че няма да се прибираш". (И ти викат Тед Бънди, а?)
"Вярваш ли в любовта от пръв поглед или пак трябва да мина оттук?" (О-о, зачатъци на хумор? Продължавай.)
"Заведи ме пиян, защото съм много вкъщи". (Да, да, добре. Да ти викна ли такси? Опа-а, леко, масата. Я си легни оттатък най-добре.)
0
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4