ей+портиер+не+работи+ли+асансьора
От данъчното правят внезапна проверка на дребен фермер, защото получили оплакване, че не плащал достатъчно на работниците си...
Човекът ги посрещнал и започнал да отговаря на въпросите:
- Ми, значи тука има един Иван… Той ми работи по полето… Плащам му 400 на месец плюс храната...
- Добре, друг?
- Ми бай Пешо… Него съм го взел техниката да ми оправя… Плащам му 600 на месец плюс храната...
- Още някой има ли?
- Ми, има тука и един малоумен… Той бачка по 18 часа на ден и ми върши около 90% от работата... Изкарва по около 50 на месец, сам си плаща храната, ама всяка събота му купувам по бутилка ракия...
- Ахааааа... Ей, точно с тоя малоумния искам да говоря... – зарадвал се данъчният.
- Ми, ей го на - пред тебе е...
25
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
Един млад и пробивен адвокат си купил жилище в нова кооперация на шести етаж. Една вечер тъкмо се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите и били огромни, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел. Замаян от нея, адвокатът едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя бай Пешо, питайки коя е тази мацка.
- Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай!
И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си. Слизайки, си мислел:
- "Значи, звъня и тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще и я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще я забърша. Ще я поканя в нас, ще я скъсам от с*кс на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и всичко ще се повтори и у тях. И така още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на с*кса. Пък на нея по-късно ще ѝ увиснат циците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..."
В този момент младежът вече бил позвънил на вратата и когато тя му отворила той креснал:
- А бе я си гледай работата, не ти ща ютията!!!
15
Една вечер млад мъж се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите ѝ били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат з*дник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел. Замаян от нея, той едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадамаюю?
- Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай!
И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си. Звъннал и си мисли:
- "Тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще ѝ я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще се сближим. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на с*кса. Пък на нея по-късно ще ѝ увиснат ц*ците, ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката Ели, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..."
В този момент тя му отворила и той креснал:
- А бе я си е*и майката, не ти ща ютията!!!
18
Бисери от старшината в казармата:
1. Или всички с шинели, или никой без шинел.
2. Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!
3. Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс!
4. Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранните.
5. Всички по окопите, а останалите след мен.
6. Ще дойде турското БНА и ще ви нагласи, докато спите Г-н Редник!
7. Глей го ония! Стърчи като прасе в рядка кал!
8. Построили сте се под формата на буквата... на буквата... А бе нема такава буква, бе!
9. И запомнете, командирът на батальона не ходи пеш, той взима със себе си ГАЗ - 66 или заместник командира.
10. По време на поход на войниците се полагат по 20 грама масло: 15 грама сутрин и 15 - вечер...
11. Вие тук си спите, а там Родината я засипва снегът.
12. Алфа, бета и гама лъченията при ядрен взрив не могат да проникнат през вашата униформа. Най-много да минат през шубата и да стигнат до потника, не повече! Така че, при ядрен взрив изобщо не се притеснявайте за радиацията.
13. Какво?! Къде си бил? В тоалетната? А бе вие още малко и на театър ще почнете да ходите.
14. Престрелката на автомат Калашников се извършва по мишени, представляващи картонен квадрат от черна хартия с размери 20 на 30 сантиметра.
15. Отивам да пусна една вода и да пия една такава.
16. Сирените вият, звънци, тревога, а той какво... в тоалетната - събул ми гащите, извадил ми го и пикае ли, пикае.
17. Не се движите по квадрат с четири страни така, че да се образува кръг!
18. Искам сега да си легнете културно и грамотно.
19. Моята фамилия е майор Иванов.
20. Ей, какво правите в телевизионната зала? Гледаме видео. А, защо работи и телевизора?
21. Гората се счита за непроходима за танкове, ако дебелината на дърветата е три пъти по-голяма от теглото на танка...
22. Майорът никога не бяга, защото в мирно време бягащият майор предизвиква смях, а във военно - паника...
23. Автоматът работи така: едно, две, три и... вас ви няма...
24. Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер.
25. Летят n самолета. Нееее, n е много. Летят k самолета… (из задача във военно училище).
26. Не ме принуждавайте да лишавам вашите бъдещи деца от баща.
27. Г-н старшина, скъсан ми е чаршафа. Ами обърни го от другата страна!
28. Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.
29. Вчера погледнах под вашите кревати. Въобще не ми е ясно как живеете там...
30. Този отровен газ предизвиква главоболие в ставите и костите.
31. Кой беше школника, дето го запомних сутринта?
32. Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.
33. Окоп - открита яма за спане в условия, близки до бойните.
34. Мините биват танкови и противотанкови.
35. Г-н Старшина, имам дупка в ботуша и влиза вода! Аз, колко пъти да те уча, бе. Пробий още една и да излиза.
36. И така колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.
37. Не палете машините преди да сте се качили в тях! Не се качвайте в тях преди да са тръгнали!
38. Някой ми е откраднал единия ботуш и ако видя утре някой с три ботуша да му мисли!
39. Ботушите се чистят вечер и се надяват сутрин на свежа глава.
40. Всеки да затвори всичките прозорци!
41. Храст - съвкупност от клони и листа, растящи от една точка.
42. Повтарям един милион се пише с шест нули, а половин, с три нули!
43. Да се изгасят всички културно-информационни приемници от светлинен и друг тип!
44. Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят...
45. Каква е тая работа бе, другари курсанти - днес едни, утре други, всеки ден едни и същи?! (Старшина към пакостливи курсанти).
46. Куршумът лети, докато го бутат газовете от цевта. След като спрат, той пада на земята.
47. Когато покрай вас мине куршум, внимателно разгледайте устройството му.
48. Бомбите падат не само на сушата, но и по островите!
49. Забранявам употребата на алкохол по време на отпуската. Ако някой реши да наруши заповедта ми, да пие като за последно.
50. На стената трябва да пробиете дупка колкото монета от 2-3 стотинки.
51. Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?
52. Пътуването с войскови камион става само по един начин - В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки – само се седи и се пътува с войскови камион.
53. Имате на разположение 5 минути. Остават ви още 4 мин. и 99 сек.
54. Може да нема ред, ама требе да се спазва.
55. Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите.
56. Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?
57. От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете – в едната баничка, в другата цигара!
58. На тази стена ще закачите петимата от РМС. Те са десетина души, ще се хванат.
59. Никой да не се качва в камионите преди да са дошли...
60. Не използвайте клещите като чук и... обратно!
61. Сега отивам за риба... Ако нищо не хвана, тежко ви и горко!
62. Който е прост и не помни, да си записва като мен! Аз имам две тефтерчета!
63. От пет минути те гледам, как половин час се размотаваш!
64. Г-н Старшина изгубих си иглата... А бе аз колко пъти да ви казвам личните вещи да си ги надписвате.
65. Бегом марш от мен до другото дърво...
66. Преди да ми кажете нещо си погледнете пагоните, после погледнете моите и направете разликата.
67. Няма да кажа кой говори, само ще го погледна!
68. Който е тъп и не може да запомни текста на песните нека си ги записва, като мен!
69. Варосайте бордюра в черно!
70. Проверете дали има дежурен по караула! Ако няма - изпратете още един!
71. Обърнете покривката, за да не се виждат дупките!
72. Влез в строя за да не те вали дъжда!
73. Да се съберат всички хартийки, листа, стъкла и камъни, да се поставят в кашон от кутия за обувки, да се запалят и изгорят.
74. Мое да си вишис, мое да си даже и среднис, мое дипломата да ти е колко портало, тука командва старшината. (Старшина от самоковско поделение към новобранец).
75. Навън е три метра сняг до колене.
76. Хем ме виждаш, че идвам, хем продължаваш да спиш!
77. Войнишката трапеза не е вкусна, тя е калорична. Тя не се яде, тя се усвоява от организма!
78. Заключи вратата и ми донеси катинара!
79 Ааа, и аз много разбирам от компютри. Нали сега е на мода лазерният компютър?
80 Ами ако бях минал аз или някоя друга кола от там... Аз никого не наказвам безнаказано!
81. Не ме гледайте така! Както съм добър, така ще обърна нещата на 360 градуса и кат говориш с мен ще мълчиш.
82. Преподавателят. Летят 100 изтребителя и 200 бомбардировача. Всичко 400 самолета. Не се получава, др. полковник! Аз така, приблизително. (из задача във военно училище).
84. Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.
85. Тази ръжда да светне.
86. Сега е тъмно, и може би няма да ме чуете.
87. Ще копаете от мен до другото дърво!
88. Старшината - На бегом, и който тръгне последен е пед*раст. Аз ще съм след вас.
89. Старшината - Този, който мисли че има шинел, но всъщност няма 2 крачки пред строя.
90. Нищо не знаете вие! Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната? Знаете ли какво е менингит? От него или се умира или се полудява. Аз съм го карал два пъти.
18
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ДЯДО КОЛЕДА:
- Скъпи деца, започнах да получавам писмата ви. Тези, които са писани на шльокавица (демек с латински букви), отиват направо в коша. Просто нямам нерви да ги чета. Бих желал също да отбележа, че в българската азбука няма 6. Пише се Ш. Главните букви и запетайките не са взривоопасни! Ползвайте ги! Сега сме пуснали една извънредна линия с правописни речници, ще ви сложа по един в пакетите с подаръци…
Сигурно сте обърнали внимание, че аз съм Дядо Коледа. ДЯДО, а не "пи4, чуек, мой, лек, уек, мяняк, звизда, ей 4и4ак, братчед, браточка" и производни. Обръщайте се към мен подобаващо. А на младежа, дето ме нарече в писмото си "ДЪРТ ПРЪДЛЬО", мисля, да му се изходя в комина. Един единствен път съм се изтървал на публично място, в ония мол на Цариградско. Тогава в скута ми със засилка се пльосна младеж с моите размери. В своя защита ще отбележа, че предната вечер беше мексиканска вечер. Елфите бяха прекалили с боба и лютото. Относно видовете подаръци, които правим… Трябва да отбележа, че имаме детска работилничка, и отказваме да доставим истински "Автомат Калашников, чуек". Същото важи и за поръчката за яка картечница, щот даскалката не те кефи, мой. Нищо животозастрашаващо.
Скъпи деца, знам, че в американските филми слагат курабийки и мляко на Дядо Коледа, то и за това техният е към 250 килограмов. Нашите комини са тесни, пък и ме е страх да не получа диабет… На мен може половинка ракийка, домашна, в Лапландия нощите са студени.
Няколко думи за писмото на малкият Иванчо. Виж, моето момче, като дойда непременно ще говоря с родителите ти, явно си налучкал паролата на каналите за възрастни. Нашите кукли не са надуваеми… И не даваме ваучери за стриптийз клубове. Пък и не вярвам учителката ти по френски да работи в такъв и ти да имаш нужда от нагледни уроци… Добър опит, както се казва.
Трябва да обърна внимание и на писмото на Марийка. Миме, няма как Дядо Коледа да ти достави мъж, който да тормозиш и унижаваш. В крайна сметка ти си на шест годинки, като пораснеш той сам ще те намери, горкичкият. Искам да поговоря и с твоята майка, мисля да я сложа на коляното си и да я напляскам. Съпругът, уважаема госпожо майка на Марийка, ако не се слуша, то поне се уважава. А вие го налагате с точилката, доколкото разбрах…
Сега няколко думи и към родителите… Скъпи майки и татковци, положението тук отива на зле. Откакто ме преименуваха и вече не съм Дядо Мраз, при мен настъпиха някои промени. Защо ме направихте същия, като ония задокеански продавач на газирани напитки? Ми то това е само вода, захар и оцветители, а аз съм по сто пъти на вечер с тая бавна отрова в ръка по рекламите… Взехте ми Снежанка, и ми пратихте куп мърморещи малогабаритни типове… Елфи били… Живи гномове ако питате мен, постоянно стачкуват. Искали по-добри условия на труд. А бе алоооо, вие да не сте чиновници в Западна Европа бе… При мен се бачка, денонощно.
Приберете си елените, моля! Това животно Рудолф е вечно пияно! Не му ли виждате червения нос? Омръзна ми да правя предни салта по покривите от острите му завои, мъж на възраст съм в крайна сметка. Тая зима, ако е още при мен, ще сервирам на гадните недоволни брадати типове пушено еленско! Обещавам!
ИСКАМ СИ СНЕЖАНКА! Писна ми от тая коч компания! Не стига, че нощта тука е 6 месеца, ами и около мен все пръчове! Не може само на ръкоделие… Пък и единият от елфите, дето брадата му е по-голяма от моята, взе нещо да ми намига…
Снежанка, горката, ми писа… Заради вас понастоящем работи в Москва, в заведението Палавата Матрьошка, като екзотична танцьорка. И сега вместо да гушка Дяда си Коледа, се кълчи в скутовете на разни пияндета! Срам и позор! Искам си я! До средата на декември да е при мен, иначе ще донеса ТОЧНО каквото милите ви дечица си поръчаха. Да ви видя как ще се оправяте с въоръжени до зъби невръстни психопатчета, научени от онлайн игрите да гърмят на месо…
В общи линии това е, действайте, няма време.
Хо-Хо-Хо и прочие.
Искрено ваш, да видим до кога: Дядо Мраз, пардон, Дядо Коледа.
28
Един човек търси аптека (по времето, когато аптеките не бяха под път и над път като хотелите). Този пита, онзи пита, накрая някакъв минувач се спира:
- Аптека ли? Тръгвате право напред и вървите три пресечки, след което завивате на ляво , вървите още две пресечки и завивате на дясно. В дъното има един 12 етажен блок, влизаш в средния вход и се качваш на 7-ми етаж, намираш вратата вляво от асансьора - с един бял звънец. Като звъннеш два пъти ще отвори една дългокрака блондинка със сини очи и с големи ц*ци. Ей, те тая съм е*ал!
- Ама... аптеката?
- Аааа, за аптека не знам!
11
Бай Петко
Бай Петко унило крачеше към дома си, стиснал в ръка посърнало букетче кокичета, представяйки си вкиснатата си като ланшно зеле съпруга.
- Бах го у празника дюздисан! - мърмореше той и тихо изхълцваше от време на време. Независимо че негодуваше срещу 8-ми март, се бе почерпил достойно с колежките и с омерзение се бе запътил към дома си.
Когато Тачо, кварталният чер като сажда котарак, му пресече пътя, му дойде много. Той се разпсува и захвърли кокичетата по нечистата сила. Тачо ужасен хукна като за последно, накичен с цветята и изчезна в близкото мазе.
- Не стига че е мъжки, ами и букета отмъкна. Изпед*расти се това поколение, мамка му! - изфуча бай Петко и съвсем вкиснат се качи в асансьора. Вътре смърдеше на развратен парфюм в комбинация с немити отдавна тела. Натисна злостно копчето за дванадесети етаж. Съоръжението изкърца и с негодувание започна да се издига. На третия етаж внезапно спря и вътре влезе като вихър една жена от типа, каквито бай Петко беше гледал свенливо в по-късните часове на нощта по специализираните канали. Ченето му увисна и той се вдърви. В нея разпозна най-новото завоевание на местния физкултурник Вергил.
- Да си имам късмета! - простена бай Петко.
И като че ли предизвика съдбата. Асансьорът издрънча немощно и се заклещи между етажите.
- Ами сега?! Ако ония мутраген ме усети, че съм с Петромила в асансьора, ще ми оскубе космите един по един! Ревнив е като павиан!
В този момент го връхлетя представата за собствената му съпруга. Косата му се изправи.
Че Вергил беше страшен – спор нямаше, но с него все пак човек можеше да се разбере, докато буля Мичка не познаваше компромиси. Беше твърдо убедена че мъжът ѝ, въпреки внушителното си шкембе, олисялото си теме и шеесете си лазарника, е неустоим с*ксуален обект за всичко женско в квартала, от 8 до 80 години. Само да подушеше двойката в асансьора и с бай Петко бе свършено. Щеше да е убедена, че всичко е в резултат на дълго замисляна акция, коварно реализирана от двете страни и с подлото съдействие на асансьора - кандърдисан с незнаен способ.
Очите му се спряха свенливо върху Петромила, която го наблюдаваше със смесица от погнуса и гняв.
- Какво ме гледаш като тапир?! Направи нещо, та да излезем от този сандък! – изсъска тя.
- Но какво да направя? – измуча бай Петко замаян от гледката и изпитите ракии.
- Не ме интересува! Действай, че ей сега звъня на Вергил!
Докато се чудеше какво да стори, за негов ужас се чу гласът на Вергил от стълбите.
- Кой се е закеркенечил пак в асансьора! На публичен дом го обърнахте! Нямате ли кревати в къщи, бе?!
Петромила изврещя като саанска коза:
- Аз съм вътре, помогни ми!!!
Виргил подскочи:
– С кой си, ма?!
- С бай Петко от дванайстият етаж.
- Ей сега ти извих шията развратна! Само да ми излезете! А на ония дърт лисунгер ще му усуча ...те!
- Ама, аз Верглиле случайно... такова!! - запелтечи бай Петко.
- Случайно ли?! Дърт пущ такъв! Само да те пипна! - пенявешеше благородният самец.
В този момент отекна глух удар и Виргил изохка.
- Картофа ли те напипа? - изхлипа Петромила ужасена.
Отекна яростен рев:
- Аз го напипах! Ще заплашва той Петко, а? На ти, мискинино!
И буля Мичка стовари отново пазарската си чанта /12кг/ върху зашеметения спортист, което го извади от действителността за доста време.
След това изрита яростно вратата на подемника и чудото стана – кабината изстена и се придвижи до вратата. Мичето я отвори със замах и измъкна бай Петко отвътре като тапа на инатливо шампанско.
- Тръгвай веднага, вкъщи ще се разправяме! Ще ти дам аз един 8-ми март, пияница и развратник ниедни!
И тя с замах го потътри по стълбите. Петромила ридаеше върху останките от Виргил и размазваше богатата палитра грим върху лицето си.
От мазето се дочу котешки вопъл...
18
Пищна блондинка в аптека:
- Искам хапчета за акъл!
- Моля!?
- Ами поисках на Писанчо да ми купи едно апартаментче за Пуфито, моето кученце, а той ми каза да съм си купела хапчета за акъл... Имате, нали... Нали не искате моето Пуфенце да си седи без свое апартаментче?
- ъ-ъ-ъ... Да!... Искате мозъкът Ви да работи...
- Аз не работя! Да работят маймуните, та да станат хора!
- Амиии... Имаме тук едно за оросяване на кората на главния мозък, разбирате ли, разширяват се кръвоносните съдове, кръвта циркулира по- енергично, доставя повече кислород на мозъчните клетки и те работят... Ехей, какво ви стана?
- Вие с кого говорихте сега?
- Ами с Вас!
- А! Искам тогава таблетки за акъл!
- Ами ще повикам шефа... Шефе?... Шефе, госпожицата иска таблетки за акъл...
- Имаме, разбира се! Но са много скъпи...
- Парите не са проблем!
- Ето Ви хапченцата! $200!
- (Шефе матова е аспирин бе!)
- (Тихо ма!) Вземате ли ги, госпожице?
- Да, да, но имам евро... Колко евро е това?
- 400€!
- Ето ви парите! Ей сега ще звънна на Писанчо! Много се радвам, че свършихме работа!... Писанчо, няма да повярваш! Намерих хапчета! Само за 400€!... ДА... ДА... а... Аха... Писанчо каза да си приготвите и туба вазелин, той ей сега идвал!
11
70-те години. Инженер от Източна Европа щял да бъде командирован да работи в новостроящ се завод в далечния Сибир. И предната вечер се запил с приятели. А те му казали:
- Всеки месец да пишеш ей!
- То няма да има смисъл, писмата ще се цензурират. Напиша ли нещо, което не се хареса на проверяващите кореспонденцията, то няма да бъде допуснато да стигне до вас.
Някой подхвърлил:
- Използвай прост шифър. За изреченията от писмото ти, които си написал със синьо мастило, ще знаем, че са истина. За онези изречения, които си написал с червено мастило, ще знаем, че означават точно обратното на това, което си написал.
След месец приятелите на инженера получили първото писмо. Всичко било написано със синьо мастило!
"В Сибир е чудесно. Заплатите са високи. Магазините са пълни с хубави храни и в същото време няма никакви опашки. В кинотеатрите прожектират добри западняшки филми. Апартаментите са просторни и луксозни. Единственото, което липсва тук е книжарница, в която да има писалка с червено мастило."
21
Мерцедес и Лада се сблъскват. От мерцедеса излиза един квадратен тип накичен със злато, а от ладата се показва един възрастен господин. Мутрата грабнал стареца за яката и се развикал:
- Абе, дядка, кво напрай ти бе? Знаеш ли колко струва тази кола? Можеш ли да и платиш ремонта?
- Ами аз съм с 200 лв пенсия.
- Деца имаш ли?
- Имам син. Той ще оправи нещата.
- К'во работи сина ти?
- Той е дресьор на делфини.
- Обаждай му се.
Старецът набрал номера, но мутрата му го взел от ръцете и креснал пак:
- Ей, дресьорчето, ако до 20 мин не ми докараш 20 бона, на теб и баща ти ви е спукана работата.
- Добре, идвам. - отговорил сина.
След 10 мин спира до тях черен микробус със затъмнени стъкла, а от него изскачат десетина яки типове с черни качулки на главите и спукват мутрягата от бой. Най-едрият от тях се приближава до стареца и му казва:
- Тате, колко пъти да ти обяснявам, че не съм дресьор на делфини, а треньор на ТЮЛЕНИ...
37
Една вечер млад мъж се прибирал от работа и гледа - асансьора не работи. Разкопчал сакото и с уморена крачка тръгнал да се катери по стълбите. Между четвърти и пети етаж се разминал с пищна девойка - гърдите и били като дини, стегнати в голямо деколте, а не особено дългата пола разкривала прекрасни, дълги крака и загатвала малкият стегнат задник на красавицата. Косите били руси, устните - алени, в лицето - ангел. Замаян от нея, той едва не се пребил. Качил се в жилището си и позвънял на домоуправителя Бай Пешо, питайки коя е тази мадама.
- Ама ти не знаеш ли? Миналия месец в апартамента под вас се нанесе мадамата, и тя живее сама, младо момче си, ерген - давай!
И така, на следващия ден мъжът решил да слезе и да опита късмета си. Звъннал и си мисли:
"Тя ще ми отвори. Ще кажа, че живея сам и ми е изгоряла ютията, и не мога да си изгладя ризата за утре. Ще взема нейната на заем и по-късно ще и я върна, след това ще я поканя за благодарност на по питие. След това ще я поканя на вечеря, ще идем някъде да хапнем, след това ще я заведа на кино и ще се сближим. Ще я поканя в нас, ще я чукам на леглото, на масата, на терасата, след това ще я изпратя и ще я чукам и у тях. После ще я чукам още няколко пъти, след което ще се оженим, ще пръсна един тон пари за сватбата, а тя ще ми роди дете. То ще ме буди в 2 през нощта, ще досажда и ще ми пречи на с*кса. Пък на нея по-късно ще и увиснат ц*ците ще надебелее, ще почне да ме пита къде са ми парите, да ми се кара, когато се прибирам късно, да се сърди заради секретарката, да иска почивки, да не мога да си гледам мачовете с Ванката и Жорката..."
В този момент тя му отворила, той креснал:
- Абе я си е*и майката, не ти ща ютията!!!
19
Назначили нов портиер, бай Иван. Минават два - три дни и той спира директора.
- Другарю директор, те, я тука стоим по цел ден, гледам кой влаза, кой излаза, кой кво носи, метем... Ама нема на кво да приседнем, та ако може един стол, такова...
- Дадено, ще го имаш!
Минава седмица.
- Другарю директор, благодарим за столо, ама некак си незгодно, те, седнем, па нема ка да са подпрем, омръзиня така.
- Има едно бюро в повече, ще ти го дам
Минават десетина дни.
- Как е, бай Иване?
- А, добре е, ама те, гледай, стол бюро приседнеш, ама отзде, от стената подвейва некак. Та ако може, значи, едно килимче да ковнем.
- Имаш го, ще кажа на домакинката.
Минава още време.
- За какво се сети, бай Иване?
- Е сетих се за една работа, ама не за мене, а за ората. Минуват, па има некой зорлия за нещо и сака да се обади по телефон, а оно тука нема! Та ако може...
- А-а-а, вярно няма да е лошо. Заесенело се, зазимило се, сняг завалял.
- Е, как е бай Иване?
- Е па ем добре, ем зле. Те тука те вече згоди има, бюро, килимче отзад, телефон. Ама требе да се назначи още един човек!
- И какво ще работи този човек, пита директора.
- Е па я ли да ринем снег и да метем!
10
Един мъж под чехъл казал с меден глас на жена си:
- Мила, може ли довечера малко да закъснея? Един колега си е купил нова кола и иска да почерпи.
Жената моментално се намусила:
- Ама да не ми се върнеш пиян? Ще има скандал, да знаеш!
Мъжът започнал да се мазни:
- Няма такива работи! Аз на пиенето си имам граница.
Същата вечер нашият се забавил доста. Най-сетне се появил на четири крака и смърдял на алкохол от десет метра. Жената направо побесняла:
- Ей, нeпрокопсаник! Що си се напил като прасе, а?! Нали ужким си имаше граница?
Мъжът замънкал:
- Не съм те лъгал бе, мила! Имам си граница. Ама като видях уиски на аванта, пуснах граничарите в отпуска.
15
Последен изпит. Студент влиза в залата половин час преди края на изпита и сяда да пише. Предава листа си доста след края на изпита. Професорът отказва да го приеме. Студентът пита ядосано:
- Вие знаете ли кой съм аз?
- Не и не ме интересува! - отговаря професорът.
- Добре - тутакси се съгласява студентът, пъха листа си по средата на купчината с изпитни работи и усмихнат излиза от залата.
0