Вицове за жени
Сарказъм, шеги и смях за сметка на слабия пол. Хубави и грозни, лоши и добри, умни и глупави - това са част от определенията за хумора с жените и техните мъже, любовници, ухажори и свалячи.
В тази категория има 27128 вица, разпределени в 1809 под-страници.
Понякога ми става мъчно за нямото кино. Толкова хубаво е, да видиш как жена отваря устата си, а глас не се чува...
Сподели
Предлагам на една:
- Много ми харесваш, искам да правя с*кс с вас!
- Какво си мислиш, бе!? Не се чукам с първия срещнат!
- Ще ви платя, сто лева давам.
- Бе аз да не съм ти прост*тутка? Аз съм порядъчна, омъжена жена!
- Колко тогава?
- Как колко бе! Поне триста!
Мъж разказва на колега:
- Моята жена е голяма късметлийка - намери 50 евро в асансьора, златна гривна в тролея, часовник на плажа, а аз само веднъж намерих под спалнята едни слипове и те са ми големи...
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
Мъж отива у дома в тоалетната с мобилния телефон в джоба си, вади телефона и звъни на домашния номер - вдига жена му...
Жената:
- Ало!
Мъжът (шепнешком):
- Коте, обичам те....
Затваря, бързо излиза от тоалетната и пита:
- Скъпа, кой звънеше?
- Ами тука една приятелка...
Две жени във влака споделят:
- Мъжът ми се спомина 3 дни след сватбеното пътешествие.
- Ох, милият, ама поне не се е мъчил много.
Днешните жени могат да пият като бащите си, но не могат да готвят като майките си...
- Жена сготви ли?
- Да да сготвих мъжо.
- И кво сготви?
- Ами не знам чакам те да се прибереш че ме е страх да го опитам!
- Какво е студен душ?
- Когато излизаш от сауната да срещнеш нейния мъж и своята жена.
Истинската жена, е длъжна да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря...
Двама приятели си говорят:
- Ти, разбра ли, че на Пешо му се случило голямо нещастие?!?
- Какво, бе?
- Избягал в чужбина с жена ми!
Ако сте навършили 30 години, време е да оставите на мира младите момичета и да си потърсите жена, способна да разпознае признаците на инсулта!
Знаете ли, че... Най-много се иска първо дете, втора жена и трета ракия!
Казват, че ако загубиш жена си в Мол-а, достатъчно е да застанеш до млада, красива девойка и тя, веднага се появявала. Аааа, не е вярно, аз до моя веднага ще дотичам с бухалката, дори и да е застанал до възрастна дама...
Ако в метрото потупаш момиче по рамото, то след това:
- 9% от жените, ще се обърнат и ще ти ударят шамар...
- 65% ще се обърнат и ще кажат, че си ш*баняк...
- 25% дори няма да те забележат...
- 1% може да ти стане жена...
Извод: Въпреки, че процентът да се ожениш не е голям, то пак не си струва риска.