Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред. Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влакът наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казал:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва...

Добавен преди 6 години 6

Пътуват във влака Поручик Ржевски и генерала. Генералът, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
- Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
- Сменям ги... - отвърнал поручика.
- За водка.

Добавен преди 6 години 7

Нане отива на интервю за началник гара.
Задават му въпрос:
- Два влака са се насочили един към друг! Какво ще направиш?
- Ще отклоня единият влак по други релси.
- А, ако електрониката не работи?
- Ще отклоня с ръчният лост!
- А, ако той е счупен?
- Ще се върна в офиса и ще се обадя на следващият сигнален пост!
- Ако телефонът дава заето?
- Ще потърся обществен телефон и ще се обадя от там!
- А ,ако вандали са го разбили?
- Е, тогава отивам да докарам съседа Вуте!
Изпитващият инспектор ококорва очи в недоумение.
- И защо ти е Вуте?
- Той си пада по бири и големи сеири!

Добавен преди 6 години 14

Пътуват българин и немец във влака. Българинът пита:
- Deutsch (Дойч)?
- Ja, ja (Я, я)...
- Мамицата ви таковаха руснаците, а?
- Was, was (Вас, вас)?
- Е, нас... Нас, после!

Добавен преди 6 години 18

Вървят двама жп кантонери на обход. Минава покрай тях електричката и изведнъж от вратата изхвърча човек и пада в снега. Хукват те, гледат го - нищо му няма.
- Какво става? Как падна от влака?
- Не знам бе, хора... идея си нямам! С никого във вагона не говорех, седях си кротко до прозореца и си търках с едно топче стиропор по стъклото...

Добавен преди 6 години 7

Мъж и жена отишли на кино. Давали някакъв екшън. Мъжът го гонели газове яко и тамън седнали, и той почнал да се жалва:
- Жена, нещо ма напъна ша пръдна...
- Стига бе, простак, трай сега, виж кво е тихо в целия салон ти ша пърдиш да са излагаме...
И така няколко пъти, но мъжа вече не издържал...
Жена му казала:
- Е сега е, тука тия на филма ша взривят е тоа вагон на влака и ти пръдни тогава за да не се чуе...
Гръмнал вагона на филма, човека пръднал къ той си знае и са загледал вече спокоен у филма...
Отзад се чуло:
- Аре бе, е*ати късмета, тия па баш вагона с л*йната уцелиха!

Добавен преди 6 години 7

Лято. Жега. Влакът София – Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави. Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат… Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките…
Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– А бе, изпуснахме си змията и я търсим…
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през прозореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака…
– Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
– Абе, к’ва Варна, бе… Вие не разбрахте ли… Някви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона.

Добавен преди 6 години 10

Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...

Добавен преди 6 години 37

Пътувал бай Ганьо с влак. В купето имало негър. Гледал го бай Ганьо, цъкал с език, чудил се и по някое време пита:
- От дека си бе, зверо?
- От Гана.
- А бе, аз не те питам коя е майка ти, питам те откъде си?!

Добавен преди 6 години 71

В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
– Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
– Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
– А бе и моята Мара е една к*чка, ама баш каква порода е, не зная!

Добавен преди 6 години 24

Седи Блажо в купето на влака, а срещу него красива палавница с къса поличка. Блажо не спира да я зяпа. Девойката видяла, че Блажо не откъсва поглед от нея, леко си разтворила краката и рекла:
– Допада ли ти?
– Нормално! - отговорил Блажо.
– А искаш ли да ти намигне? - леко разтворила крака и му намигнала с в*гината.
Блажо в делириум, не вярва на очите си.
– Искаш ли да ти изпрати целувка? - и пак повторила номера.
Блажо само дето не изпаднал в несвяст.
– Седнете до мен! - рекла девойката.
Блажо станал и седнал до нея.
– Искаш ли да поставиш два пръста в нея?
Блажо:
– Не думай! Искаш да ми кажеш, че може и да свирне?!

Добавен преди 6 години 18

Хлапе пита непознат във влака:
– Чичо, ти китаец ли си?
– Не.
– Ама китаец ли си?
– Не съм бе.
– Айде бе, кажи че си китаец?
– Не съм китаец като ти казвам…
– Ама как да не си китаец бе чичо?
– Добре де, китаец съм!
– Ами тогава защо не са ти дръпнати очите?

Добавен преди 6 години 16

Бабичка, запъхтяна след заминаващ влак:
- Момче, влакът кога тръгна?
- Преди две минутки...
- Е, не съм много закъсняла...

Добавен преди 6 години 9

Момче и момиче пътуват с влак в спален вагон на горния етаж, отдолу пътува един дядо. Вечерта младежите почват да правят с*кс.
Дядото:
– Какво правите бе, младежи?
– Четем книга, дядо!
– Ама как така на тъмно, бе?!
– Ми ние на свещ!
– А бе мания тая свещ, че ми капе в устата...

Добавен преди 6 години 16

Далечната 1920. Случката се разиграва във влака София-Варна. Кондуктор си върви проверява за карти и билети и вижда куфар на сред коридора, а до него седи видимо пиян човек.
Кондуктора:
- Господине, ще си поместите ли куфара, защото пречи?
- Нема да манем куфЕроооооооо.
- Господине, моля преместете куфара!
- Нема да го манем! Нема да го манеммм.
Кондуктора вече не издържа, взима куфара и го изхвърля през прозореца, а от там пияния господин измълвя:
- КуфЕроооооооо, не беше мой!

Добавен преди 6 години 8