Вицове за влакове
В тази категория има 937 вица, разпределени в 63 под-страници.
Двама бързат за влака.
- Колко остава до тръгването на влака?
- По моя часовник 10 минути.
- А по моя 5 минути.
- Значи ти няма да го хванеш!
6
Среща ме стара приятелка на гарата:
- Здравей, кво става с тебе! Омъжи ли се?
- Не.
- Еми кво чакаш?
- Влака...
7
Ееееххх, лесно му е на моряка! Прибере се от плаване, слезе от кораба и там девойката го чака. И на пилота му е лесно! Кацне със самолета на летището и там - девойката го чака на терминала. И на машиниста му е лесно! Спре влака на гарата и там на перона - девойката го чака. Само на девойката не и е лесно - първо тича на пристанището, после на летището, а от летището - право на гарата...
8
Влак върви по релсите с висока скорост. Изведнъж излиза от релсите и тръгва през полето.
Началникът на влака се обажда на машиниста:
- Къде ръгна през полето, бе. За тебе релси няма ли?
- Има, началство, ама на релсите имаше човек...
- Е кво като има човек, гази го и продължавай...
- Е гази го, ама той бега през полето...
10
В метрото в Пекин, момче и момиче чакали влака. Момчето на висок глас се обърнало към момичето:
– Чу мин сян дух фе!
Момичето замислено отговорило:
– Ян чин си фан…
Момчето се ядосало и извикало:
– Дуа шин фу, дан фун мю, цян шун гу зен!
Момичето със сълзи на очите казало:
– Жин гуан чуа ше, цу ен гун шан ху!
Как само внимателно четете, все едно, че разбирате китайски.
24
Англичанин, французин и руснак си говорят.
Французина:
- Аз на работа ходя с Пежо. На почивка ходя с Рено, а в чужбина ходя със Ситроен.
Англичанина:
- Аз на работа ходя с Мини Купър, на почивка ходя с Ягуар, а в чужбина - с Ролс Ройс.
Руснака:
- Аз на работа ходя с метрото. На почивка ходя с влака.
- А зад граница, с какво ходиш?
- Не обичам да ходя зад граница.
- А ако все пак се наложи, да отидеш зад граница, с какво ще отидеш?
- Ако се наложи... ще отида с танк...
20
- Страхувам се да летя със самолет, предпочитам на влак.
- Баси... да летиш с влак е още по-страшно!!!
9
Асан напънал Айшето на железопътната линия. ЛИбоФ, лИбоф... По едно време отдолу се задал влак. Машинистът свири - Асан люби, машинистът свири - Асан люби! В последния момент влакът спрял. Бесният машинист слиза и крещи:
- Ей, що не се махаш бе, цял влак спря!
- Аааа гУсИне, кой може да спира - спира!
11
Във влака София-Пловдив пътуват красива девойка, младеж и военен. Военният чете вестник, а младежът сваля девойката.
- С какво се занимавате?
- Ох, имам фирма с офис в София и втори офис в Пловдив. Един ден пътувам натам, един ден пътувам насам. Накратко с единия крак съм в София, а с другия - в Пловдив.
Младежът с палава нотка:
- Ох, как ми се дощя да се окажа някъде по средата, например в Ихтиман!
Военният, който е хвърлял по едно ухо на разговора се обажда:
- Хич не ти трябва, момче. Служил съм в Ихтиман. Не можеш да си представиш, каква смрадлива дупка е!
16
В ресторанта на гарата сервитьора пита застоял се клиент:
- Да ви донеса ли още една голяма ракия?
- Не, влака ми идва след една малка.
5
Бърз влак. Пътува на висока скорост. Изведнъж, влакът излиза от релсите, прецапва през царевичната нива и отново се връща на релсите и си продължава. Пътниците ужасно се изплашили. Пращат пътник при машиниста.
- Какво става бе? Какво се случи?
- Един тъпак бе клекнал да сере, на релсите...
- Е трябваше да го сгазите ли?
- Да, ама го стигнахме чак в царевичака...
12
В купето на влака пътуват млада красива жена и мъж хипнотизатор. Загледал я той и си помислил "Що не взема да я оправя"...
- Госпожице, погледнете ме!
- Гледам Ви и не мога да спра да Ви гледам...
Започнал да я опипва по гърдите:
- Сега какво правя?
- Галите ме по гърдите, но аз не мога да Ви спра...
- Сега какво правя?
- Сваляте ми гащите, но аз не мога да Ви спра...
Почнал той по същество:
- А сега какво правя?
- Сега хващате СПИН със 100 км/ч, но аз не мога Ви спра...
7
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
В купе на влак седят възрастен мъж и красива девойка. Постепенно, момичето се унася от клатушкането на превозното средство и неочаквано се разнася деликатно, но доста звучно пръдване. Дамата се сепва, но тъй като възрастния господин гледа в друга посока, решава, че няма смисъл да заостря вниманието на непознатия върху проблема. Въпреки твърдо взетото решение да бодърства, след малко момичето клюмва пак. Веднага прозвучава гръмко пръдване.
Мъжът се обръща към почервенялата хубавица:
- Извинете, да не би да страдате от къса кожа?
- Защо?
- Ами, щом си затворите очите и ви се отваря задника...
14
В едно купе на влака пътуват семейство мъж и жена и един лекар. През целия път жената постоянно мърмори на мъжа и не го оставя на спокойствие. След 2 часа жената излиза до тоалетна и лекарят съчувствено казва на съпруга.
- Г-не, как издържате? Доведете я в нашата болница и срещу 300 долара ще ѝ направим мозъчна операция и ще стане мила като агънце.
- Няма нужда, там, където я водя, ми обещаха да я застрелят за 100 долара.
15