Вицове за телефони
В тази категория има 3636 вица, разпределени в 243 под-страници.
СПЕШНО!
Много моля човекът, който тази сутрин си изгуби iPhone 11, да спре да ми звъни на новия ми телефон!!!
24
Непобедимата женска логика.
Ако мъжът не си вдига телефона и:
- не е на линия, значи е с някоя к*рва.
- е на линия, значи копелето си пише с някоя к*рва.
9
- Казах на мъжа си, че като излезе от банята, ще трябва да поговорим за това, което намерих в телефона му.
Четвърти ден се къпе...
21
От телефона:
- Миме, голям резил. Вчера като вземах детето от градина възпитателката каза "Утре всички родители с маски".
- Е няма проблем. Има ги по всички аптеки?
- Да де. Всички родители бяха с маски от аптеката и само аз с маската от Хелоуин.
12
Ловец празнува именния си ден. Покрай него гости. Всички са пийнали а той разказва ловджийска история:
- Аз съм на пусията, кучетата гонят и изведнъж изскача сърна. Аз вдигам пушката и стрелям. Тя се преметна и навири краката.
В това време телефонът му звънва. Той вдига и се разговаря, приема поздравления. След като свършва слушателите го подканят да довърши историята...
- До къде бях стигнал? - пита той.
- До там дето навирила краката.
- Аааааа, и като ѝ го намаах!
15
След като правят с*кс с мен, никой после не ми звъни. Това е така, защото не си давам телефона на непознати!
10
Рано или късно човек трябва да си намери някого, с когото заедно да си зяпат телефоните.
17
На мой приятел му звъни телефона в хола, а той в банята. Крещя:
- Телефонааааа!
Той крещи:
- Дигааааай!
Гледам на дисплея - COBRATA. Дигам аз и предпазливо казвам:
- Добър ден, господин Пулев!
Отсреща жена му почва да крещи:
- Къв Пулев бе пиянде долно, къде е ония дебил мъжа ми?
Стреснах се и изтървах телефона в ракията...
12
Хората бяха свободни, когато телефоните бяха вързани!
34
В КАТ:
- Тоя, като го блъснах пиеше водка и говореше по мобилния си телефон!!!
- Той може да прави каквото си поиска в собствения си хол, госпожо!
19
В българско спешно отделение внесли носилка с пострадал.
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет,... , 98, 99, 100!
"Пиууууу..."
- Нeма пулс!
- Дефибрилации!
- Нeма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Нeма часовник...
- А ония те таме на стената?
- Нема батерии.
- Немате ли телефоне?!
- Немаме желание да ги цапаме с кръвища!
- Я... иам... телефон... - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е верно. Нема пулс! Продължавам да чувам "пиууууу"?!
- Оно нема кардиограф, откъде го чуеш?
- Немаше лекарство за кръвно у аптеката - пищат ми ушите...
- Нема ми... нищо... Омразе! - пропъшкал пострадалият, фанал са за главата и избегал.
- Час на изписванье?
- Баце, нема формуляр...
22
Ееййй... Т'ва жените сте опасна работа братче! Аз си заключвам телефона с шаблон - тя гледа къде е мазен екрана и пак го отключва!!!
10
Отчаян съпруг телефонира в полицията:
- Изчезна жена ми. Моля, организирайте търсенето ѝ!
На другия ден отново звъни в полицията:
- Преустановете търсенето.
- Защо - намерихте ли я? - пита дежурният.
- Не. Просто размислих.
22
Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпи!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.
9
Клиенти в офис на мобилен оператор:
- Искам и аз като всички останали да ме почукват...
- Моля?
- Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).
4