Вицове за телефони
В тази категория има 3615 вица, разпределени в 241 под-страници.
Момче говори с майка си по телефона:
- Мамо, аз съм в един стриптийз бар.
- Виждаш ли нещо, което не трябва да виждаш?
- Да…
- Какво?
- Татко…
Учителка се оплаква на директора:
- Иванчо, от 7Б клас пуши цигари, употребява алкохол и опипва момичетата!
- Доведи го при мен. - казал директорът.
Дошъл Иванчо в кабинета и директорът го попитал:
- Е, как е животът?
- Едно и също.
- Пушиш ли?
- Да.
- Искаш ли цигара?
- Може…
Директорът извадил кутия Dunhill и я подал на Иванчо.
- Уау! Ето това са цигари!
- Пиеш ли? - продължил директорът.
- Понякога…
- И какво пиеш?
- Водка.
Директорът извадил една бутилка водка Русский Стандарт и налял по една чаша.
- Жестоко! Любимата ми водка! - зарадвал се Иванчо.
- Казват, че и с момичета се задяваш?
- Ами… Понякога…
Директорът звъннал по телефона и след малко в кабинета влезнала много красива жена.
- Запознайте се. Това е Иванчо - наш ученик. Отидете в кабинета на секретарката и се забавлявайте.
След известно време, Иванчо се върнал изтощен и сияещ от щастие:
- Ето, на това се казва жена!
Директорът:
- Така че, Иванчо, за да постигнеш всичко това, трябва да учиш, да учиш и пак да учиш!
Човек разбира, че остарява, когато…
1. Всичките му любими филми излизат отново на екран, но вече цветни.
2. В ситуация с вземане на заложници най-вероятно е да ви освободят първи.
3. Повече време ви отнема да си починете, отколкото да се уморите.
4. Обвиненията срещу вас в с*ксуално посегателство стават все по-нелепи.
5. Мнозина от колегите ви се оказват родени в годината, когато е било последното ви повишение.
6. Когато ви се обаждат по телефона в 9 сутринта, започват с думите: Събудих ли те?
7. Дрехите, които сте запазили с надеждата пак да им дойде модата, отново излизат на мода.
8. Новият ви най-добър приятел е аптекарят.
9. Лекарят, а не катаджията ви съветва да забавите скоростта.
10. Спите отделно от зъбите си.
11. Започвате всеки разговор с: В наши дни…
12. Стигате до извода, че най-големият ви враг е гравитацията.
13. Започвате да се вълнувате от операциите, които правят на хората около вас.
14. Започвате да се задъхвате, докато играете шах.
15. Имате твърде много свободно място в стаята, но твърде малко в аптечката.
16. Знаете всички отговори, но никой не ви задава въпросите.
17. Детските ви играчки вече са за музея.
18. Децата ви вече са на средна възраст.
19. По ушите ви има повече косми, отколкото на главата ви.
20. Представата ви за вечер навън е да поседите на терасата.
21. Инвестицията ви в здравната застраховка най-после започва да се изплаща.
22. Ставите ви са по-точни от прогнозата за времето на метеорологичната служба.
23. Най-после вашите приятели пазят добре тайните ви, защото и те не могат да си ги спомнят.
Сложих си песен на Азис за аларма на телефона. Сега всяка сутрин се събуждам 5 минути по рано, за да не я чуя…
Мъж звъни продължително на жена си. Най-накрая тя вдига телефона:
- Е, най-после чу, ма!
- Ти на кого викаш чума, бе!
На 12 септември Путин звъни по директния и защитен от подслушване телефон на Осама Бин Ладен и казва:
- Щирлиц, този път прекали!
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява:
- Ало, Исаев... давам ви Ставката..., - и в слушалката се чува гласът на Сталин. - Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там... Върни ги, скъпичък... Безпокоят се хората, не е хубаво така...
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
Мюлер се обажда на Щирлиц по телефона:
- Щирлиц, в събота,точно в девет бъдете на "Унтер дер линден". Ще се проведе съботник.
"Аха" - мисли си Щирлиц - "разкрили са ме. Сега ми прави намеци, опипва почвата, а в събота ще ме арестуват. По-добре да се разбера с Мюлер на четири очи, отколкото с Гестапо".
На другия ден отива в кабинета на Мюлер и си признава направо:
- Хер Мюлер! Аз съм руски шпионин.
- Не на мене тия номера, Щирлиц - отговаря му Мюлер - като чуете за съботник и всички ставате руски шпиони!
Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига:
- Да?
- Чапай, недей да ходиш до тоалетната!
- Ама защо? Кой се обажда?
- Петка.
- Откъде се обаждаш бе?
- От Америка.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт!
Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел:
- Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник?
- Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Сър Джон се прибира от Франция и вижда надпис с урина на снега пред замъка:
"Сър Джон е идиот!"
Дълбоко възмутен нахълтва в кабинета си и се обажда в Скотланд Ярд. Един мазен глас насреща отговаря:
"Сър Джон, ще ви съобщим резултатите от разследването точно след двадесет минути!"
След двадесет минути телефонът звъни и същият глас съобщава:
"Резултатите от разследването, сър: Урината е на вашия шофьор, почеркът е на жена ви."
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга - той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът:
- На Вашите услуги, сър.
- Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката
кой е в леглото.
- Един момент...
И така след минута иконома се връща на телефона:
- Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото.
Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда:
- Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед!
- Добре сър - и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина... Слушалката се вдига за пореден път:
- Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя?
- Много добре - отговаря лорда доволен - Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина.
- Какво? Зимната градина!? - пита иконома изумен - Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
През годините на кризата Крикор, който бил пощальон, трябвало да занесе няколко писма на Гарабед за неплатени сметки за ток, вода, парно, телефон и данъци. Намерил адреса, позвънил.
"Тук ли живее Гарабед?" - попитал раздавачът.
"Не, не живее" - отговорил Гарабед.
"А Вие кой сте?";
"Аз съм Гарабед";
"Тогава защо казвате, че Гарабед не живее тук?";
"Ами ти на това живот ли му викаш!" - отговорил Гаро.
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.