Вицове за щастието
В тази категория има 1616 вица, разпределени в 108 под-страници.
из "Червената шапчица", Сан Антонио
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухена ос на пейзажа. Нашапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.
0
Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка.
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.
0
1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)
3
В гората поставили автомат (машина) на която най-горе пишело "за 10 стотинки свирка"
Пръв на машината се наредил Зайо, пуснал 10 стотинки и го пъхнал вътре....
След 10 минути Зайо си тръгнал щастлив към вкъщи и по пътя срещнал Вълчо
- Зайо защо си толкова развълнуван?
- Е как защо ей там има една машина която за 10 стотинки прави свирки!
И Вълкът хукнал!
Срещнали се отново след час, но Вълчо целия в кръв и реве.
- Какво стана бе Вълчо хареса ли ти машината дето за 10 стотинки прай свирки?
А Вълчо облян в кръв промълвил през сълзи...
- А Защо не ми каза че за 20 стотинки остри моливи???
0
Малко лафоризми от Иван Славков:
* "Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие."
* "Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство - нали баща й е от Правец."
* "Като стана президент парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление."
* "Смени плочата, моля те, мини на DVD." - Иван Славков към журналист.
* "За какво ми е публика, футбол трябва да се играе при закрити врати! Футболът е изкуство!"
* "Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа. Става за цветна телевизия." (След финала за купата на България Левски
- ЦСКА 2:1; 2005)
* "И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а не Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша всичко. Ще оставя само едно поле и една къща."
* "Догодина в Атина със Здравка (б.р. - Йорданова, олимпийска шампионка по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие да се съберете, за да духате."
* "Добре съм, щом осъмнах."
* "Много хубаво е в Бразилия. Не ми се прибираше. Пред Бразилия обаче предпочитам само себе си, а иначе Щатите естествено. Аз там се държа като бял човек."
* "След като националите нямат стадион, ще дойдат да играят ето тука на летището в София."
* "Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля."
* "Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма."
* "Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях."
* "Оставете ме на мира, защото жена ми е много бременна."
* "Рох е тук да заповяда на Симеон да удвои бюджета на Лучано."
* "Този Андрю Джъркинс (б.р.-Дженингс) е хомосексуалист."
* "Ген. Владимир Стойчев бе истинският ми баща в олимпизма. Когато ме представя пред ръководителите на МОК, той им каза, че съм млад, но не и зелен."
* "Реферите трябва да ги извеждаме с бронтранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени."
* "Единственото място, където нещата не куцат, е футболният съюз. Някои футболисти куцат, но не и БФС."
* "Много ми е тежка програмата. По БОК, по МОК, по олимпийската, ФИФА, УЕФА - знаете каква е."
* "Аз съм щастлив! Заминавам, а жена ми остава в България."
* "Полицията ще пази някой по пътя да не духне огънчето." (при преминаването на олимпийския огън за игрите в Атина 2004 през България)
* "Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах в затвора."
* "В Египет беше топло, 20 градуса, и имаше много египтяни."
* "Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село Лиляче. Нека дойде тук да ме интервюира, няма да му искам виза."
4
Дама блъска с колата си мъж на улицата. Скача от колата си, за да му помогне и добавя:
- За щастие сме пред лекарски кабинет!
- Да, но лекарят съм аз. - отговаря мъжът.
2
Eдин човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил: "Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание."
Човекът спрял мотора си и казал: "Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път, когато поискам."
Господ му отговорил: "Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество."
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
"Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива."
И Господ му отвърнал; "Две или четири платна искаш на тоя мост?"
1
Любовта е съкровище от щастие: колкото повече даваме, толкова повече остава.
0
Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш!
0
Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава.
0
Когато вратата на щастието се затвори, то друга се отваря, но докато гледаш в затворената врата, няма да видиш отворената!
0
Щастието не се крие в парите, а в тяхното количество!
0
Любовта може само да даде живот или на щастието ти или на тъгата ти в повечето ситуации само ти избираш кое чувство да подхрани, дори когато си мислиш, че си безпомощен отново правиш избора си като не правиш нищо.
0
Адам е бил щастлив човек. Когато му идвало в главата нещо смешно, той е могъл да бъде сигурен, че не повтаря чужди вицове.
1
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява... Решил и заека да провери - какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види - опашката - километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.
- Един килограм Жгмуди моля! - казал заека на магазинерката.
- Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.
- Добре дайте ми едно пликче тогава!
Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:
- Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!
Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето...
И какво да видят... Жгмуди!
0