Вицове за щастието
В тази категория има 1613 вица, разпределени в 108 под-страници.
В едно село измежду гората живеели всичките селяни плюс един сакат и един гърбав. Гърбавия обаче го еб*вали повече, и един тъжен ден той решил да си тръгне и да дири щастие някъде другаде. Събрал си необходимите на един гърбав човек вещи и поел през гората. Нещеш ли пред него всред много дим и гарги се появил самия Дявол и му заговорил:
- Къв си ти бе...
- Еми аз съм един гърбав..
- ХА!
Дявола щракнал с пръсти и му взел гърбицата. Гърбавия се изправил, огледал се и започнал да пее подскача катери дървета ен шит (радвал се). Прибрал се в селото, доволен, напил се като нищо подобно.. и го срещнал сакатия, на който привидно му станало много кофти, че гърбавия вече не е гърбав и за всички остава да си правят т*шак със сакатия, и взел че го запитал:
- Гърбаф кво стаа, ти що си без гърбицата?
- Еми срещнах Дявола в гората и той ми я взе..
- Еее, верно ли?
И сакатия отпрашил към гората. Обикалял из дивите местности 3 дни и две нощи докато най-накрая и съвсем нормално за края на историята - взел че срещнал и той Дявола, самия, естествено всред много дим и гарги, и Той му заговорил:
- Къв си ти бе...
- Еми аз съм един сакат..
(дявола щракнал с пръсти)
- Земи тогава и тая гърбица..
20 причини, по които с*ксът не прилича на любовта:
1. Удоволствието винаги е взаимно.
2. Тялото ти казва кой е правилният.
3. Винаги има кулминация.
4. Ако главата те боли, то непременно ще ти мине.
5. Сутрините са по-щастливи, слънчеви и топли.
6. Имаш енергия за три и половина атомни реактора.
7. Пееш под душа, вместо да плачеш.
8. В с*кса не е възможно да ти разбият сърцето.
9. Само в с*кса повторението е добро решение.
10. След първия път – не боли.
11. Страданието се смята за извращение.
12. Това е най-сигурният начин двама души да са щастливи заедно.
13. За щастие с*ксът не е сляп, нито глух…
14. Тройките са интересни.
15. Не те кара да се чувстваш глупаво.
16. Спестява ти подскачането всеки път, когато звънне телефонът.
17. Картите винаги са на масата – или се случва, или не.
18. Когато си тръгваш си щастлив.
19. Визуализацията върши работа.
20. И в крайна сметка, само това е начинът да оставиш нещо след себе си.
Господ когато е създавал хората първият му опит е бил неуспешен, за това му се е наложило да пробва втори.
За щастие се появихме ние (жените) и не му се е налагало да потретва.
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
Срещат се две блондинки. Едната оглежда изпитателно другата и учудено възкликва:
- Ама, муцка, много щастлива изглеждаш!! Какво се е случило?
- Как да ти кажа, муцка.... Миналия понеделник някой звънна на вратата. Отварям аз, а там стои един готин пич и ме пита "Мъжът ти вкъщи ли е?" Отговарям му аз, че го няма, а той ме взема на ръце, занася ме на спалнята и два часа прави с*кс с мене... Във вторник, пак звъни някой, отварям - същият пич. Пак ме пита "Мъжът ти вкъщи ли е?" и когато му казвам, че го няма, пак ме взима на ръце, носи ме в спалнята и три часа прави с*кс с мене. Вчера, пак същото...Звъни се, отварям - пак същият пич. "Мъжът ти вкъщи ли е?" "Няма го!". Пак ме взима на ръце, пак ме носи в спалнята и прави четири часа с*кс с мене...
- Муцка, ама това е върха...
- Абе, върха е, обаче оттогава ме мъчи един въпрос...
- Какъв, бе?
- К’во толкова иска тоя от мъжа ми...
Лекарски доклад:
- "Жертвата имаше 32 огнестрелни рани по цялото тяло. За щастие само една от тях се оказа смъртоносна..."
Говорят си приятелки:
- Мими, никога не съм била по-щастлива! Имам си две момчета, и единия е толкова красив, внимателен, нежен!...
- Тогава за какво ти е втория?
- Ох, затова пък втория не е педал.
Седят трима мъже пред вратите на рая. Дошъл Свети Петър и им казал:
- Ще влезете в Рая само, ако сте преживели много.
Застанал първия пред него и му рекъл:
- Много ми казваха всички, че жена ми ми кръшка и аз реших да се преместим. Преместихме се ние на 24 етаж в един блок. Не я пусках да излиза никаде, но един ден си дойдох 1 ден по-рано от командировка и гледам в антрето мъжки обувки. Обиколих цялата къща и накрая го намерих да виси на ръце от парапета на терасата. Започнах да го удрям, ама той не пада, взех един чук и почнах да го бия и той падна, ама пак не умря спаси се в храстите. Тогава вече ми кипна взех хладилника и го хвърлих по него и тогава той умря, а аз получих инфаркт и умрях.
- Влез в Рая синко много си преживял - казал Свети Петър
Започнал да говори втория:
- Аз съм спортист. Живея на 25 етаж в един блок. Всяка сутрин спортувам на балкона, но една сутрин ми прилуша и паднах от терасата. За щастие се хванах за парапета на долния етаж. Тогава излезе един луд и започна да ме удря първо с ръце, а после и с чук и аз паднах, но в храстите пред блока. Тъкмо се свестих и един хладилник падна върху мен и аз умрях.
- И ти много си преживял на тоя свят. Хайде влез в Рая.
- А аз, Свети Петре, бях в хладилника.....
- Повече от 20 години обичам една жена и съм неизказано щастлив.
- Това е прекрасно.
- Да, но ако жена ми разбере, ще ме убие.
- Защо не си се оженила още?
- Предпочитам да нося щастие на много мъже, отколкото нещастие на един.
- Тате, какво е "щастие"?
- Като пораснеш, ще разбереш, сине... Като се ожениш, ще разбереш какво е щастие, ама вече ще бъде късно...
Новини по кабелна телевизия. Говорителят с щастлива физиономия чете:
- Вчера един от посетителите на казино “Роял” спечелил на рулетка два милиона долара. Администрацията на казиното категорично отказа да ни даде повече информация за това знаменателно събитие. Обаче нашият специален кореспондент извърши независимо журналистическо разследване и се добра до смайваща информация. Щастливецът се казва Иван Петров Иванов, роден през 1956 година, зодия “Везни”. Живее в София, на улица “Люлякова” номер 39, етаж трети, апартамент осми. Вратата на апартамента му е лека, двупластов фазер, заключва се с обикновена брава “Декаба”. Работното време на господин Иванов е от 8.30 до 17.30 часа...”
Известна п*рно актриса казва пред журналисти:
- Щастлива съм да се ръкувам с грубите, мазолести ръце на феновете на моите филми!
Големите разлики между мъжете и жените:
1. Мъжете биха дали 2 лева за нещо полезно, дори да струва 1 лев. Жените биха дали 1 лев, за нещо което струва 2 лева, макар да е напълно безполезно.
2. Жената се притеснява как ще живее докато не си намери съпруг. Мъжа не се притеснява как ще живее докато не си намери съпруга.
3.За да е щастлива жената, тя трябва да бъде обичана и уважавана. За да е щастлив мъжът, трябва да я обича, но да "уважава" колежките.
4. Женен мъж живее повече като брой години от ерген. Обаче по-често се срещат мъртви женени мъже по гробището, отколкото ергени.
5. Всеки женен мъж трябва да забравя грешките. Какъв е смисъла да се помнят от двама души?
6. Жената се омъжва с надеждата че мъжа ще се промени.Уви. Мъжът се жени с надеждата, че жената няма да се промени. Уви!
7. Само в два периода мъжете не разбират жените: Преди сватбата и след сватбата.
На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата:
- Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...