Вицове за щастието
В тази категория има 1616 вица, разпределени в 108 под-страници.
Наглост - да бутнеш баба си по стълбите и да попиташ къде отива.
Бързина - да хвърлиш ключа в шкафчето, преди да си го заключил.
Търпение - да чистиш ориз с боксови ръкавици.
Учителска стая - осилник.
Учител по физика - таралеж в атака.
Учител да разказва урок - кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка.
Ученик пред дъската - един от опълченците на Шипка.
Ученик - затворник в стая № 213.
Бележник - Черното досие на ученика.
Ваканция - живота започва отново.
Събота - небето се изяснява.
Неделя - слънцето грее за всички.
Класен ръководител - враг №1.
Тетрадка - черно и червено.
Свободен час - сиромашка радост.
Училище - самотен манастир.
Тройка - царска мъдрост.
Петица - на прага на щастието.
При директора - стаята за разпит.
Родителска среща - скърцане на зъби.
3
Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил:
"Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание."
Човекът спрял мотора си и казал:
"Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам."
Господ му отговорил: "Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество."
Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал:
"Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените; искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива."
И Господ му отвърнал: "Две или четири платна искаш на тоя мост?"
1
При гледачката:
- Вие сте щастлив човек, господине! Никога през живота си няма да узнаете какво е болест!
- Това никак не ме радва!
- Но защо?!
- Защото завършвам медицина...
0
Девиза на лекарите - травматолози: "Счупеното носи щастие".
3
Никой не може да бъде наречен щастлив преди последния ден на живота му, защото и след много ласкави усмивки съдбата изведнъж може да покаже своя грозен лик. Падението следва величието и жалката смърт - бляскавия живот.
0
Усмихвай се, когато те боли, понякога и щастието страда!
0
Който има пари е доволен, който има хубаво момиче е щастлив, а който няма нито едното може да спи спокойно.
0
“Върху потърпевшия са открити 4 рани. Две - смъртоносни, а други две, за щастие – не.”
0
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа:
- Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията.
Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден.
Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му:
- А ти, малката бързо се прибирай в селото…
1
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва…
Така се появили старшините.
0
Как да заговорим една жена и/или да разкараме един мъж:
М: Не сме ли се срещали някъде?
Ж: Срещали сме се. Работя във венерологичният диспансер...
М: Някъде съм ви виждал.
Ж: Да-да, именно затова и не ходя повече там...
М: Това място свободно ли е?
Ж: Да, и моето ще бъде свободно, ако седнете и вие...
М: Е, у нас или у вас?
Ж: И на двете места, ти у вас, аз у нас.
М: Бих искал да се пъхна в панталона ти!
Ж: Там има вече един задник...
М: Ще ти се обадя. Какъв ти е телефона?
Ж: Потърси в указателя.
М: Но аз не знам фамилията ти!
Ж: И фамилията ми я има там...
М: И с какво се занимаваш?
Ж: Преобличам се като жена!
М: Искаш ли да преспиш с мен тази нощ?
Ж: С удоволствие, но няма какво да си облека...
М: Под какъв знак си родена?
Ж: Не паркирай.
М: Стига сме си губили времето, и двамата сме дошли в този бар за едно и също!
Ж: Абсолютно, да забършем две девойки!
М: Ще изпълня най-дивите ти с*ксуални фантазии.
Ж: Ще намериш ли муле и дог???
М: Знам как да доставя удоволствие на жените.
Ж: Тогава изчезни бързо...
М: Искам напълно да ти се отдам.
Ж: Не ми трябват евтини подаръци !
М: Ако те видя съблечена, ще умра от щастие.
Ж: Да, но ако аз те видя гол, ще умра от смях...
М: Миличка, ще се разходим ли по горещите точки?
Ж: Не се интересувам от общуване извън моя биологичен вид.
М: Цветът на косите ти ме побърква.
Ж: Благодаря, това е боя номер 17 от магазина на ъгъла...
М: Твоето тяло е храм!
Ж: Уви, днес няма да има служба в храма!
М: Бих дал всичко за теб!
Ж: Отлично! Да започнем с банковата сметка...
М: Заради теб бих отишъл на края на света.
Ж: Да, но ще останеш ли там ?
0
- Пешо, щастлив ли си от женитбата си с Катя?
- Наполовина.
- Не те разбирам!
- Ами аз съм женен, а тя е щастлива.
3
Син се обажда на майка си:
- Мамо, ще се женя!
- Много се радвам, сине!
- Ама да ти кажа отсега - тя е негърка…
- Е, няма нищо, ние не сме расисти.
- И малко накуцва, и недовижда с едното око…
- Е, щом си я харесваш.
- И има четири деца.
- Няма лошо.
- И всичките ще живеят с нас.
- Нека заповядат - идвайте вкъщи.
- Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент?
- Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората.
- А ти?
- А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
2
- Господине лошо ли ви е???
- Не хубаво ми е!!!
Защо тогава Повръщате???
- Не мога да задържа толкова щастие в себе си.
0
Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…
1