Девиза на лекарите - травматолози: "Счупеното носи щастие".

Добавен преди 11 години 3

Никой не може да бъде наречен щастлив преди последния ден на живота му, защото и след много ласкави усмивки съдбата изведнъж може да покаже своя грозен лик. Падението следва величието и жалката смърт - бляскавия живот.

Добавен преди 11 години 0

Усмихвай се, когато те боли, понякога и щастието страда!

Добавен преди 11 години 0

Който има пари е доволен, който има хубаво момиче е щастлив, а който няма нито едното може да спи спокойно.

Добавен преди 11 години 0

“Върху потърпевшия са открити 4 рани. Две - смъртоносни, а други две, за щастие – не.”

Добавен преди 11 години 0

Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа:
- Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията.
Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден.
Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му:
- А ти, малката бързо се прибирай в селото…

Добавен преди 11 години 1

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал:
- Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме.
Така се появили командирите.
Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва:
- Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим.
Така се появили началник-щабовете.
Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива.
Така се появили снайперистите.
Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва…
Така се появили старшините.

Добавен преди 11 години 0

Как да заговорим една жена и/или да разкараме един мъж:
М: Не сме ли се срещали някъде?
Ж: Срещали сме се. Работя във венерологичният диспансер...
М: Някъде съм ви виждал.
Ж: Да-да, именно затова и не ходя повече там...
М: Това място свободно ли е?
Ж: Да, и моето ще бъде свободно, ако седнете и вие...
М: Е, у нас или у вас?
Ж: И на двете места, ти у вас, аз у нас.
М: Бих искал да се пъхна в панталона ти!
Ж: Там има вече един задник...
М: Ще ти се обадя. Какъв ти е телефона?
Ж: Потърси в указателя.
М: Но аз не знам фамилията ти!
Ж: И фамилията ми я има там...
М: И с какво се занимаваш?
Ж: Преобличам се като жена!
М: Искаш ли да преспиш с мен тази нощ?
Ж: С удоволствие, но няма какво да си облека...
М: Под какъв знак си родена?
Ж: Не паркирай.
М: Стига сме си губили времето, и двамата сме дошли в този бар за едно и също!
Ж: Абсолютно, да забършем две девойки!
М: Ще изпълня най-дивите ти с*ксуални фантазии.
Ж: Ще намериш ли муле и дог???
М: Знам как да доставя удоволствие на жените.
Ж: Тогава изчезни бързо...
М: Искам напълно да ти се отдам.
Ж: Не ми трябват евтини подаръци !
М: Ако те видя съблечена, ще умра от щастие.
Ж: Да, но ако аз те видя гол, ще умра от смях...
М: Миличка, ще се разходим ли по горещите точки?
Ж: Не се интересувам от общуване извън моя биологичен вид.
М: Цветът на косите ти ме побърква.
Ж: Благодаря, това е боя номер 17 от магазина на ъгъла...
М: Твоето тяло е храм!
Ж: Уви, днес няма да има служба в храма!
М: Бих дал всичко за теб!
Ж: Отлично! Да започнем с банковата сметка...
М: Заради теб бих отишъл на края на света.
Ж: Да, но ще останеш ли там ?

Добавен преди 11 години 0

- Пешо, щастлив ли си от женитбата си с Катя?
- Наполовина.
- Не те разбирам!
- Ами аз съм женен, а тя е щастлива.

Добавен преди 11 години 3

Син се обажда на майка си:
- Мамо, ще се женя!
- Много се радвам, сине!
- Ама да ти кажа отсега - тя е негърка…
- Е, няма нищо, ние не сме расисти.
- И малко накуцва, и недовижда с едното око…
- Е, щом си я харесваш.
- И има четири деца.
- Няма лошо.
- И всичките ще живеят с нас.
- Нека заповядат - идвайте вкъщи.
- Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент?
- Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората.
- А ти?
- А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.

Добавен преди 11 години 2

- Господине лошо ли ви е???
- Не хубаво ми е!!!
Защо тогава Повръщате???
- Не мога да задържа толкова щастие в себе си.

Добавен преди 11 години 0

Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…

Добавен преди 11 години 1

из "Червената шапчица", Сан Антонио
Тъй значи. Вдигаме тупурдия пред главния вход, правим се, че си търсим ключовете, а ето че мацето - хоп! - цъфва от килера зад кухнята.
Корсажът й току-виж се разхвърчал на сегменти под огромния натиск, който съдържанието му налага с ентусиазма на гъби след дъжд. И в този момент батко ви Ам Амтонио тегли такава пламлива бабешка усмивка, че сигурно се размирисва на пържени ченета.
- Здравей, мръвчице малка - изхърхорвам миловидно, разтърсвайки дружелюбно цялата пухена ос на пейзажа. Нашапотената госпожичка обаче вади отнякъде древно чифте с калибър като врата на месарница. Знам колко сте задръстени и ще ви подскажа, че се цели съвсем насам. Изритвам юрганището като катапулт и се мятам между трясъци, пушек и фотьойл. За щастие женските нямат рефлекси, а това, което имат е доста време, докато заредят отново. Навсякъде витае перушина, а аз на място разфасовам кукличката с ентусиазъм, от който сигурно могат да ви потекат лигите.
Време е да се омитаме, но не и преди да му дремнем по едно.

Добавен преди 11 години 0

Червената Шапчица
Дигитална осъвременена версия на класическата приказка.
Имало едно време една млада системна администраторка, на която й казвали Червената Шапчица, защото работела на Red Hat Linux. Един ден майка й, стара компютърджийка, й казала:
- Вземи това TCP/IP пакетче и го занеси на баба си, дето се хоства отвъд дебрите на големия тъмен нет. Но не се доверявай на непознати рутъри и не спирай да браузваш по пътя, че опасният хакер Големият Лош Вълк отдавна търси пробив в секюритито ни.
И така, взела пакетчето Червената Шапчица и тръгнала из дебрите на нета - от рутер на рутер - към хостинга на Бабата. Но не щеш ли, по пътя й доскучало и решила да влезне за малко в IRC, да почати с аверчетата. Майка й била казала да не браузва и да не се доверява на непознати, но за IRC нищо не била казала, така че Шапчицата без колебание се логнала в любимия си канал, където стария й познайник Трите Прасенца тъкмо се хвалел на всички с новата си тухлена версия файъруол, която за разлика от предишните сламена и пръчкова версии, била абсолютно непробиваема. На Трите Прасенца прякорът му бил такъв, защото тежал 170 кг. и не можел да се надигне от стола си без чужда помощ, но всичко било наред, защото така и така столът му бил позициониран на идеалното място - пред компютъра, а освен това бил на колелца, та можел лесно да се придвижва и до хладилника. Разговорът им протекъл горе-долу така:
RedHat: Hi, shishko!
3pigs: Maraba!
RedHat: Sega neam wreme za chat, shtoto byrzam kym babata da i dostawq 1 paketche.
3pigs: Whatever…
RedHat: Btw, wsichko towa da si ostane mejdu nas, OK?
3pigs: Whatever, seginka shte go postna w neta.
RedHat: LOL. ROLF! C U.
*** RedHat has left #****
Но не щеш ли разговорът им бил подслушван от опасния хакер с прякор Големият Лош Вълк, които тутакси започнал да флуди Червената Шапчица, за да забави прогреса й, а самият той избързал към хостинга на Бабата и преодолял файъруола й, маскирайки IP-то си през проксито на Червената Шапчица. Влезнал той в хостинга на Бабата, изкопирал цялата секретна информация, подобрил рекорда й на Minesweeper и я изял. В това време Червената Шапчица, която вече успяла да пренасочи флуда към сървъра на Microsoft, стигнала до хостинга на бабата и се логнала. Вътре я чакал Вълкът, широко отворил уста, за да я изяде. Но преди да щракне с челюсти, Шапчицата се разбъбрила:
- Бабо, бабо, защо си се кирилизирала с FlexType?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо пишеш на фонетична а не на BDS?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а защо ти е толкоз смотан файъруола?
- За да те из….
- Бабо, бабо, а как успя да направиш толкоз добър рекорд на Minesweeper?
На Вълка му писнало от толкоз въпроси и я изял. Но той дори не подозирал, че в момента към бабата се приближавал стар дуумър, който искал да я покани в кварталното клубче за едно бързо детмачле. Вълкът понечил да го изяде и него но му излязло съобщение за грешка - не му достигнала оперативна памет. В това време Ловецът без много да му мисли извадил едно BFG и го гръмнал право между очите. От кървавата каша се измъкнали Шапчицата и бабата, на по 1% жизненост. За щастие, бабата си била купила един голям медикит с последната пенсия, та като си го поделили двете, раните и обгарянията от експлозията по чудодеен начин изчезнали. След това бабата, Шапчицата и Ловецът се запътили към кварталния клуб, където направили едно хубаво тройно детмачле. Между другото бабата спечелила, но другите я обвинили че чийтва.

Добавен преди 11 години 0

1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)

Добавен преди 11 години 3