Вицове за ресторанти
В тази категория има 1358 вица, разпределени в 91 под-страници.
Не разбирам какво толкова хвалят италианската кухня. Бях в Неапол и вечерях в един ресторант. Нищо особено - Макдоналдс като Макдоналдс.
6
Гаджето ми смята, че сметката за ресторанта трябва да си я делим поравно. Дори ако там тя е била с майка си, а аз съм бил в къщи!
4
Мъжът трябва да помни:
- датата, когато се е запознал с жената;
- датата на първата среща;
- кога за първи път за отишли на ресторант;
- деня на първата целувка;
- деня на първия с*кс.
Но няма мъж, който да помни толкова дати. Затова се стараем да направим всичко това в един и същ ден.
13
Тъй като нямаше гадже, Пешо реши да заведе сам себе си на кино, след това на ресторант, купи си подарък и естествено сега се надява на с*кс...
8
Отива българин във Франция с приятели, сядат в ресторант. Той започва да поръчва:
- Льо супа!
Донасят му супа. Учуден, че са го разбрали, започва да се смее и да се хвали:
- Хе, че тоя френски бил много лесен, слагаш едно “льо” и готово!
Сервитьорът отговаря с усмивка:
- Вие се благодарете, че съм от “льо Пловдив” иначе щяхте да ми ядеш "льо к*ра!"
23
- Снощи отидох да празнувам. Напих се яко. Сетих се за призива на КАТ. Оставих колата на паркинга на ресторанта. Прибрах се с автобус на градския транспорт!
П.С.
- Горд съм! Досега не бях карал автобус...
14
Младо момче и момиче от гр. Перник на първа среща. Вечерта била приятна, били на ресторант, след това пили по нещо в барчето и момчето си я изпраща до тях. Стигнали пред вратата и в момент на незабравима омая (когато нормалните хора сближават устни за първи път), момчето забило зверски шамар на девойката!
Той си мисли:
- Да си знае!
А тя:
- Стабиуен е!
20
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
Звънят на управителя на Шератон с горещата молба да посрещне много важна и специална VIP персона в хотела тази вечер. Било му обяснено, че на въпросният гост трябва да му се обърне много специално внимание и да бъдат задоволени всички капризи и прищявки, който пожелае. Управителят съвестен, приел молбата присърце и лично се заел да провери всичко - излъскано ли е в хотела, подредено, всичко свети, ресторанти, всичко да е перфектно. Извикал 2 специално обучени момичета познаващи тънкостите на най-елитното хотелско обслужване, научени на всички възможни правила на етикецията и ги подредил във фоайето търпеливо да очакват госта. Инструктирал ги отново, за да не се изложат нещо, прегледал пак целия хотел и освободил ненужния персонал и спокойно зачакал. Не след дълго в хотела пристигнал дългоочаквания гост. Жена на средна възраст около 60-те, тиха, скромна, вежлива и усмихната. Успокоил се управителя, погрижил се да бъде нагостена с най-изтънчените ястия, глезилия цяла вечер с всички възможни ресурси на хотела. Дамата видимо доволна спокойно се оттеглила да почива в стаята си. Човекът доволен от добре свършената работа гордо се върнал към задълженията си. Изведнъж телефонът на рецепцията иззвънява. Управителят вдига, а от другата страна с нервен глас, видимо доволната до преди малко VIP гостенка поискала "сега и веднага" мъж, който да задоволи нуждите и. Ами сега!!! Управителят се препотил няколко пъти, защото изпаднал в безизходица. Целия персонал от мъже били освободени и нямало жив мъж в целия хотел, който да обслужи дамата. Опрял ножа до кокал и от няма на къде, човекът забелязал Бай Гошо портиера. А Бай Гошо селянин човека, не учил много, завършил едва 8 клас, но си обичал работата на портиер много и усмихнато и вежливо посрещал гостите от сърце. Тича управителят при него, изкъпали го набързо, сложили му хубави дрехи, инструктирали го да не отказва на нищо, което го помоли жената и бързо го оставили пред стаята и. Малко притеснен да не се изложи нещо Бай Гошо потропал тихичко и плахо на вратата. Жената му отворила и още от врата го подхванала видимо нетърпелива.
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас, че свят ще ви се завие.
Тъкмо почнал да разбира Бай Гошо какво му се случва и жената започнала да го съблича енергично. Всяка дреха обаче тя изхвърляла през отворения си прозорец директно навън. Много любопитен не се сдържал той и я попитал:
- Всичко ми е ясно госпожо, ама защо ми изхвърлихте дрехите през прозореца?
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас цяла нощ, че те после няма да ви стават, ще са ви широки.
- Ааа ясно!!! - казал той вече видимо по-спокоен, след като разбрал за какво иде реч и на свой ред започнал да я съблича. За нейно учудване обаче и той изхвърлил нейните дрехи навън директно през прозореца.
- Ама как? Ама Защо? - попитала тя учудено.
А той съвсем спокойно отвърнал:
- Уважаема госпожо не се притеснявайте, тези дрехи изобщо няма да ви трябват повече, защото докато ми стане х*я отдавна вече ще им е минала модата!
12
SMS:
- Жена, ние сме в ресторанта до нас. Настроението е чудесно, ела, ако решиш да ни го съсипеш!
10
В ресторант, сервитьорът се обръща към клиент:
- Как намирате пържолата си?!
- О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата, бъдете спокоен...
6
Принцеса влиза в италиански ресторант и чете менюто:
- Варени жаби, печени жаби, пържени жаби, панирани жаби...
Въздиша принцесата и промълвява:
- Ех... Виж какво правят хората с жабите, а аз глупачката... се ожених!
11
Младеж поканил девойка за първа среща в ресторант. Донесли менюто и момичето почнало да избира най-скъпите неща. Младежът не се зарадвал много, но се успокоявал с мисълта, че след вечерята може... да му излезе късмета. Когато обаче тя поръчала за девети път, не издържал и я попитал:
– Винаги ли толкова много ядеш?
– Не, само като съм в цикъл!
16
С годините, започнах да ценя жените над 40 най-много от всичко. Ето само една малка част от причините:
1. Жената над 40 никога няма да те събуди по средата на нощта и да попита „За какво мислиш?” На нея не и пука за какво мислиш.
2. Ако жената над 40 не иска да гледа мача, тя няма да седи наблизо и да хленчи. Тя прави нещо, което иска да прави и то обикновено е по-интересно.
3. Жените над 40 имат достойнство. Те рядко се спускат към теб пищейки в операта или по средата на скъп ресторант. Разбира се, ако си го заслужаваш, те няма да се поколебаят да те застрелят, стига да мислят, че ще могат да се измъкнат.
4. По-възрастните жени са щедри от към похвали, често незаслужени. Те знаят какво е да си неоценен.
5. Никога не се налага да си изповядваш греховете на жена над 40.
6. Ако подминеш една или две бръчки, жената над 40 е много по-секси от нейната по-млада двойничка.
7. По-възрастните жени са честни и откровени. Те ще ти кажат направо, че си мижитурка, ако се държиш като такъв.
16
В ресторанта:
- Келнер, тия кюфтета по-рано лаеха ли, или мяучеха?
- Задаваха тъпи въпроси.
21