Разни вицове
В тази категория има 22491 вица, разпределени в 1500 под-страници.
- Как се казва Мечо Пух в различните държави?
Ирландия - Меч О'Пух
Шотландия - Мечо МакПухън
Дания - Мечо Пухсен
Швеция - Мечик Пухсон
Норвегия - Мечо Гунар Пухяер
Русия - Мечо Пухин
Грузия - Мечорат Пухашвили
Армения - Мечан Пуханян
Китай - Ме Чо Пух
Япония - Мечоши Пуханага
Италия - Мечо дел Пухини
Испания - дон Мечо-Мария Пухалес
Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо
Германия - Хер Мечо фон Пухен
Франция - Мечоас дьо Пухле
Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар
Иран - Мечолях Пухейни
Израел - Мечосей Пухберг
Ирак - Меччам Пухеин
Индонезия - Мечолар Пухарто
Индия - Мечира Пуханди
ЮАР - Мечън Пухела
Холандия - Мечри ван Пухелен
Белгия - Мечил де Пухилде"
36
В музея:
- Това е Минерва - казва екскурзоводът.
- А този зад нея, това нейният мъж ли е?
- Не... Тя не е имала мъж. Тя е била Богиня на мъдростта.
11
- Учителю Уонг, защо всички китайци сме еднакви?
- Аз не съм учителя Уонг.
7
Щирлиц отново се отегчаваше в офицерския стол и анорексично ровеше в чинията си. Еднообразието на 300-те френски сирена и шампанско беше потискащо. Точно тогава Мюлер бодряшки пожела да седне до него и това го принуди да вземе кожената чанта в скута си. От нея го лъхна свежата миризма на сланинка, просветна му и той се размечта за водката, сельодката и главата кромид смачкана с пестник върху дъската за рязане... Победата беше близо!
14
Три рискови фрази:
- Не си права - към жена си!
- Не съм гладен - към баба си!
- По твое усмотрение - към фризьора!
19
В асансьора един ме пита:
- Надолу ли си?
- Цял живот, брат...
12
Когато не знам как да постъпя, винаги се съветвам с "лошото ми Аз" и "доброто ми Аз"... Е, "лошото ми Аз" ми дава по-добри съвети, ама не може постоянно да биеш хората...
5
Адам направил рекламация на Строителя на продукта "Жена", заради следните дефекти: хроничен теч, балконите след време слизали на долния етаж, тоалетната е много близо до входа за гости.
1
- Вече знам какво е Рай.
- Какво е Рай?
- Това - Одеяло. Легло. Ти...
2
На банкета на синоптиците са били от 10 до 15 човека… На места и до 20…
5
Испанската кралица Изабела Кастилска признава, че за целия и живот са я къпали само два пъти - при раждането и в деня на сватбата й...
Аман от нейни последователи...
7
Според Стивън Хокинг до 100 години хората трябва да напуснат Земята. Което ще е много тъпо, щото тъкмо ще е завършена магистрала Хемус.
13
- Пари имаш ли?
- Не.
- А, ако намеря?
- Ще ти бъда признателен!
5
- Ядеш месо, а каза, че си вегеган?
- Днес имам почивен ден.
10
Паскал мисли за дълбочинните животни, когато в двора влиза Миро.
Връща му ситото за пясък.
– Здравей, Паскале! – казва той.
– Какво правиш?
– Съществувам. – отвръща Паскал.
– Естествено, че съществуваш! – непредпазливо казва Миро.
– Всички съществуваме.
– Нищо подобно! – казва Паскал.
– Ти например не съществуваш.
– Що? – интересува се Миро.
– Ако онова, което казва Декарт, е вярно, ти изобщо не съществуваш.
– И какво казва Декарт? – пита Миро.
– Декарт казва „Мисля, следователно съществувам!“ Ако това е вярно, половината село изобщо не съществува. В това число и ти.
Миро оставя ситото и се обижда.
– Излиза, че само ти съществуваш!… Така ли?!?!
– И аз съществувам от дъжд на вятър! – отвръща Паскал.
– Но има хора, които не съществуват от рождение.
– Йеремия може и да не съществува! – казва Миро.
– А съм сигурен, че и Анани не съществува, обаче това, което казваш за мене, не е вярно.
– Но и ти не си виновен. – продължава мисълта си Паскал.
– Кога да съществуваш? Вдигаш къща, копаеш лозе, бъхташ до мръкнало. Като се прибереш вкъщи, хич не ти се съществува, удряш двеста грама и заспиваш.
– Горе-долу е така. – съгласява се Миро.
– Бедният човек не може много-много да съществува.
– То това е и целта! – казва Паскал.
– Да не съществуваме! Щото, вземем ли да съществуваме, току-виж сме объркали сметките на някой. Ще вземем да задаваме въпроси, да се съмняваме, да псуваме…
– Аз си псувам и без да съществувам! – казва Миро.
– Но без адрес! – подчертава Паскал.
– Ти засягаш една имагинерна майка! Липсва ти конкретност!…
– Така е! – признава Миро.
– Прав си. Псувам много общо.
– И става като с корупцията. – казва Паскал.
- Всички псуват, но на вятъра.
Двамата млъкват и гледат пуйките по двора, които по принцип не съществуват.
– То не е и лесно да се съществува! – казва след това Паскал.
– Щото всичко е направено така, че те принуждава да не мислиш. А само да гледаш, да слушаш и да викаш „ура“.
– Мене ме заболя главата. – казва Миро.
– А и трябва да забъркам бетона. Ако не го забъркам аз, няма кой да го забърка.
И си тръгва.
– Несъществуващ човек! – казва си Паскал.
– Откакто се е родил, не е съществувал!
2