Вицове за приятели
В тази категория има 9628 вица, разпределени в 642 под-страници.
Много приятели ме питат:
- Ти, как имаш такъв успех с жените?
- Много просто. Всяка жена има две основни потребности - нужда от някой, с когото да поговори и някой, на когото да не говори. Ако и ги удовлетворите и двете, значи сте нейния типаж...
Ама пък, някои момичета, просто не разбират от намек, че е време за раздяла. Моята приятелка, стои упорито на стола и плаче, а аз се правя, че съм в кома, вече трети месец!
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита:
- Какво имаше?
- Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица.
Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора:
- И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев...
- Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе?
Две приятелки.
- Обичам мъжете, като кафето! - хвали се едната.
- Черни, силни и горещи?
- Не, четири пъти на ден...
– Може ли Мимето?
– Кой се обажда?
– Приятел.
– Като приятел на приятел ще ти кажа – Мимето може!
Две приятелки си говорят.
- Ти спала ли си с мъжа ми?
- Ти луда ли си ма, какви ги плещиш, как така ще спя с мъжа ти?
- Права си, не ти и трябва, твоя е много по-добър!
Тя направи пролетно почистване на стената си. Блокира всички по-красиви приятелки.
1-ви май - ден на труда... Днес се скъсах от работа, та имам един въпрос - кога е международния ден на с*кса? За един приятел питам...
Скарахме се с приятеля ми, седя в маршрутката, плача... и изведнъж от съседната седалка едно момченце, 4-5-годишно, ме погледна в очите и попита:
- Плачеш защото си дебела ли?
- Харесвам те!
- Имам си приятел и сме щастливи.
- Нищо, ще изчакам месец - два.
Из дневник на един обикновен руснак:
- "Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. „Тоже неплохо“, помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа.
Във входа срещнах съседа Серьога. „Крым наш!“, поздравих го аз. „Воистина наш!“, отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието.
На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук.
После минах покрай най-голямата дупка, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре.
Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах.
Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели.
На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал.
Привечер се събудих и тръгнах за вкъщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми.
Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да поусиля малко ядрения реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи.
Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя, си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин.
КИФЛАТА!
Денят и започва с позитивния призив:
- "dobroutrooooo na si4ki!!!!! mn wi obi4kaaaaaam!"
После пуска селфи от кенефа на чалготеката, в която е била снощи. Приятелките и я лайкват и пишат "mn si slatka", докато си мислят "тая к'ва е грозна, не е истина". В ранния следобед се появява снимка на евтино бельо, още с етикeта, и текст "vijte kfo si kupix, nali sa mn sladurskiii???" Приятелките и пишат, че гащите, които си е купила, са "mn sladurski," докато си мислят "тая к'ва к*вра е, не е истина". Надвечер настъпва часът на тъжните откровения. Пускат се разкъсващи сърцето строфи от някоя мазна чалгия - "обичам те, разбери, това е мойта вина" или пък "защо не пръснеш със ръце това сърце, проклетото, да спре"...
С всички сили се стараех да изглеждам мъртъв, но моите приятели въпреки това питаха:
- Ще пиеш ли?
Среща ме стара приятелка на гарата:
- Здравей, кво става с тебе! Омъжи ли се?
- Не.
- Еми кво чакаш?
- Влака...
Един приятел си купи Форд и животът му стана много по-интересен. Преди просто ходеше пеша, сега бута и кола.