Вицове за приятели
В тази категория има 9758 вица, разпределени в 651 под-страници.
Най-разпространената фраза през първата брачна нощ:
- И тук само 50 лева! И това ми били приятели!
9
- Искаш ли да се видим?
- Гаджето ти да не се сърди?
- Нямам гадже...
- А кой е това на снимката с теб?
- Аааа мъжът ми, но с него сме си само приятели...
7
Приятелките и криеха в нощните си шкафчета вибратори и други с*кс играчки, а тя, горката - пакетче с чипс...
5
Да влезеш във фейсбук и да напишеш:
- "Излезте от тоя фейсбук, приятели! Радвайте се на истинският живот!" е все едно да влезеш в публичен дом и да се развикаш "Аман от к*рви! Искам истинска любов!"
13
В дворецът на царя живял неговият млад и верен коняр. Той бил верен, но имал едно тайно и опасно желание – да полиже големите и сочни цици на царицата! Един ден не се сдържал и споделил с придворния лекар мъката си. Лекарят помислил, смилил се над човешката неволя и казал:
– Има начин да ти помогна, но в момента имам нужда от малко пари. Съгласен ли си?
– Колкото кажеш, само сбъдни мечтата ми! – светнали очите на мераклията.
Още на следващия ден лекаря издебнал царицата докато се къпе и насипал в сутиена и гъделичкаща пудра. Излязла царицата от банята, сложила сутиена на пищните си гърди и пудрата мигом подействала. Сърбят я циците… не се трае! Мигом отърчала при царя и му ревнала, а той… естествено ревнал да дойде лекаря. Минути по късно, лекаря замислено преглеждал царицата, почесал се по брадичката и мъдро казал:
– Болестта е рядка, но лечима. Тук в двореца живее един коняр. Той трябва четири часа да ближе гърдите на царицата. Друг лек няма!
Какво да направи царя? Повикал коняра при себе си и му обещал да го набучи на кол ако някой узнае какво ще се случи.
Сбъднал мечтата си младия коняр. След като приключило всичко дошъл лекарят и помолил:
– Плати ми, нали обеща.
– Какво? Я си гледай работата, изнудвач такъв.
Лекарят въздъхнал, навел глава и си тръгнал.
На следващият ден се чука на вратата на коняра. Отваря той, а насреща му лекаря:
– Здравей приятелю, има заповед веднага да се явиш в двореца. Познай кой го сърби к*ра!
22
Разговарят две приятелки:
- Обичам мъжът да е като кафе!
- Разбирам - черен, силен и горещ.
- Не. Четири пъти на ден...
3
- Сервитьор, приятелката ми е веган. Какво ще ме посъветвате?
- Намерете си нормална приятелка...
7
Мислите, че приказките започват с думите:
- Имало едно време...
Не. Приказките започват с:
- Мило, повярвай, той ми е само приятел...
17
- Да отидем на кино!
- Ок.
- Твоят приятел няма ли да е против?
- Нямам приятел! Мъжът ми го уби!
6
Отива българин във Франция с приятели, сядат в ресторант. Той започва да поръчва:
- Льо супа!
Донасят му супа. Учуден, че са го разбрали, започва да се смее и да се хвали:
- Хе, че тоя френски бил много лесен, слагаш едно “льо” и готово!
Сервитьорът отговаря с усмивка:
- Вие се благодарете, че съм от “льо Пловдив” иначе щяхте да ми ядеш "льо к*ра!"
23
Младеж звъни на приятеля си:
- Представяш ли си? Утре се женя!
- Поздравявам те! По любов или как?
- Баща и каза - всякак!
2
Приятелки си лафят:
- С питане и до Цариград се стига!
- Да. Ей тъй с питане вчера нае*аха, на моят мъж жена му...
5
- Как да разберем по снимките й във фейсбук, дали една жена е сама или си има мъж/приятел?
1. С мъж/приятел снимките са: от екскурзии с него, с местна забележителност за фон или снимки тип follow me; снимки с него в заведения със софрата за фон; бебета.
2. Сама - селфита/снимки в предизвикателни пози пред забележителности от екскурзии; известни к*ври или пейзажи, фон на вдъхновяващи жизнеутвърждаващи цитати и пожелания; котета.
5
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
23
- Сър, онзи господин иска да ви предизвика на дуел.
- Какъв дуел - френски с шпаги до първа капка кръв или английски с пистолети до смърт?
- Пернишки - ще дойде с приятели и ще ви пребият!
10