Вицове за приятели
В тази категория има 9628 вица, разпределени в 642 под-страници.
Кучето може и да е приятел на човека, ама до сега не съм видял една котка да покаже на полицаите, къде е дрогата!
Нося си елка, за всеки случай, ако някой приятел си е забравил телефона, да натиска нещо там, докато си говорим...
Получих SMS от оператора "общувайте с вашите приятели 3 пъти повече".
- Не благодаря, или черния ми дроб ще откаже или ще ме изгонят от къщи.
Баба към внучката си:
- Как е вагинката, бабе?
- Бабооо, приятелката ми е веганкааа!!!
Презервативът, това е уникална вещ - в него можеш да съхраняваш кибрита си по време на туристически преходи, отлично ги предпазва от влагата; може да се използва като турникет за спиране на кръвотечение; ако се давиш, можеш да го надуеш и да го ползваш като пояс; ако го напълниш с вода можеш да донесеш рибките от магазина до вкъщи или да загасиш пожар. Накратко, можеш да го използваш в различни житейски ситуации. Всички тези убедителни доводи изложи пред жена си един приятел, когато тя намери в джоба му цяла кутия. Е, не успя да я убеди напълно.
Прибира се Иванчо в къщи. Марийка се чука в спалнята. Той отваря вратата и пита:
– Бара ли ми чинията?
– Не!
– Вилицата и кърпата за бърсане?
– Не!
Отива той в кухнята, сипал си за ядене и вечеря. Любовникът се облякъл, тръгнал да си отива, но си помислил „Егати и мухльото“. Влиза в кухнята и му казва:
– А бе пич, на теб въобще не ти пука, че чукам жена ти. Не ти ли пречат рогата на главата?
– По-хубаво с рога приятелю! Тая моята е*лива Марийка вече трети месец не може да се излекува от този проклет сифилис!
По време на традиционното надбягване с бикове, в Памплона, Испания, трима приятели от Перник, успели да върнат биковете обратно в обора.
Върви си един, ама много тъжен, среща го негов приятел:
- Защо си тъжен, бе!?
- Приятелката ми ме заряза...
- Е защо!?
- Ами защо, стояхме си под душа и по едно време тя ми вика - "Хайде да правим пакости!"
- И ти какво направи?
- Еми к'во... Пръснах и шампоан в окото!
Веднъж граф Дракула така се напил, че тръгнал с приятели да посреща изгрева!
Преподавател в дипломатическата школа на КГБ зачита резултатите от контролната на бъдещите дипломати:
- Колеги, задачата беше пределно проста: да съставите отговор на официална нота от приятелска африканска държава по повод несанкциониран пуск на главния калибър на наш кораб, довел до разрушаването на президентския дворец, множество цивилни жертви и големи материални щети. Общо взето, всички сте се справили удовлетворително, духът и стилът на посланието са издържани навсякъде, но колеги! Недопустимо е за дипломати да пишат "ебиса" и "вгъзъ" заедно, "без опашата" отделно, и особено "черна маймуно" с малка буква! Това все пак е официално обръщение към глава на независима държава, членка на ООН!
Тази сутрин, един приятел надълго и нашироко ми обясняваше кви били широки, и просторни, и чисти улиците в Швейцария. Аз, като видна националистка: веднага го контрирах, че нашите пък са по-дълбоки.
Един приятел вика:
- Сутрин, докато не си изпия кафето, не ставам за нищо!
Аз пък не ставам за нищо и след това, ама не се хваля...
Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той ѝ отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
- Много лесно! - казала жената.
- Сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността ѝ, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
- Вижте какво, аз съм една достойна жена, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
- Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
- Това е лесно. - казала жената.
- Ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре ѝ ще сложите боята, пък кокошките ще ги държа аз...
Приятелката ме заряза заради индиец. Не и се сърдя, вероятно той се отнася по-добре с нея, защото те боготворят кравите.
Скоро имах рожден ден... Събудих се сутринта, загледах очаквателно жена ми, но очевидно беше забравила... Децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас на гости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други! А аз седях на дивана... чисто Гол!