Вицове за приятели
В тази категория има 9628 вица, разпределени в 642 под-страници.
Приятелки си лафят:
- С питане и до Цариград се стига!
- Да. Ей тъй с питане вчера нае*аха, на моят мъж жена му...
- Как да разберем по снимките й във фейсбук, дали една жена е сама или си има мъж/приятел?
1. С мъж/приятел снимките са: от екскурзии с него, с местна забележителност за фон или снимки тип follow me; снимки с него в заведения със софрата за фон; бебета.
2. Сама - селфита/снимки в предизвикателни пози пред забележителности от екскурзии; известни к*ври или пейзажи, фон на вдъхновяващи жизнеутвърждаващи цитати и пожелания; котета.
Мъж готви палачинки! Жените винаги имат високи очаквания. Днес се навършват четири години, откакто любимата ми се отдаде за пръв път. Искам да я изненадам с тържество. Тя е на работа. Изчистих (счупеното носи късмет), изпрах каквото ми падне (не намерих праха и сложих препарат за нужник – сякаш има разлика), прострях (терасата изглежда, все едно у нас има циганска сватба), обирах паяжина (ще купя нов полилей), измих една чаша (превързах се) и пих бира. Интересно защо, когато леем плоча в къщата на някой приятел или поправям колата, се измъквам без драскотина, а реша ли да помогна в домакинството, съм целият в рани. Оправям леглото, но без да разбера, заспивам връз него. Следобед продължавам. Ще готвя палачинки за вечеря. Поради горчивият ми опит с баницата (ползваме я за дъска да си режем мезета) съм много предпазлив. Осъзнавам, че ако си правя салата за ракията, никога няма да се порежа, но тръгна ли да кълцам зеленчуци за нещо друго, кръвта ми ще се лее по плота. Котката Ивелина вижда, че влизам в кухнята и моментално спринтира в най-далечния край на апартамента. В бързината се пребива в някои от мебелите, но макар и натъртена, успешно излиза в нелегалност. Всичко е толкова чисто. Грижливо подреждам продуктите и сечивата. Не мога да ползвам миксера, защото е скрит. Отварям лаптопа на работната маса. Чета рецепти. Струва ми се, че дори произволно избран умствено изостанал бобър ще се справи с палачинките – толкова е лесно. Сипвам нужното количество брашно в голямата купа. Помирисвам го да не е развалено... и тогава... кихвам. Целият съм бял, а в края на очите ми се образува тесто. Измивам се. Още брашно. Вода. Прясното мляко пада на бучки, но сигурно такъв му е моделът (някакво здравословно). Яйцата чупя на мивката и в шепа пренасям до масата – подът не се цапа много. Има и черупки, но те са полезни при болка от обувки и други болести. Разбърквам. Слагам олиото да се загрее... чудя се дали е готово. Това се проверява, като му ливнеш малко вода отгоре... Майкоо... Гейзер – всичко фъщи, а моя милост крещи. В огледалото лицето ми изглежда сварено. Не се отказвам. Първата ми палачинка прилича на голям хляб. Втората е по-добре. Сега ще я обърна във въздуха като кулинарите. Оооопп... мятам и тигана. Същия издрънча в тавана и право върху лаптопа, гледам как последният се пържи. Трудно се предавам – олио, подгряване, гейзер, нова смес, подхвърляне... сега пък я няма. Оглеждам се наляво-надясно, палачинката изчезнала. Проверявам горе... да, залепнала е на тавана. Той вече съвсем на нищо не прилича. Забърквам гипс и майсторски го измазвам. Четвърти последен опит. Бог ми е свидетел – от тук палачинка ще излезе. Много бавно става... и тоя тиган що натежа така... след малко разбирам – объркал съм съдовете и сега пека гипсовата смес. Сготвил съм плочка. Ключалката превърта. Тухлите на вината ме затрупват. Годеницата ми стои пред кухнята, а Ивелина я гледа като Христос спасител. Стълба, разсипано олио, черупки, кално брашно, пържен лаптоп, посуда, бинтове и катастрофа. Нора се промъква през отломките. Целуна ме с божествените си устни (даже малко език ми пусна) и рече „Не се безпокой, Кольо, знам, че си искал да ме изненадаш. Отиди да погледаш мач на телевизора, бира ще ти донеса, а аз ще оправя тук. Почини си, нали помниш, че утре идват шефовете ми от Германия и сме канени на вечеря в ония ресторант – най-сетне ще облека красивата бяла рокля „Версаче”, дето ми я прати вуйна от Щатите. Сложила съм я в пералнята, до утре вечер ще изсъхне. Толкова съм щастлива.” Мъжка сълза тупва на пода... Сещам се, че тая рокля излезе в крайно непознат за мен цвят. Казвам, че съм свършил тая работа, а на терасата има мишка, та да не излиза. Тази нощ в леглото раздадох всичко от себе си...
- Сър, онзи господин иска да ви предизвика на дуел.
- Какъв дуел - френски с шпаги до първа капка кръв или английски с пистолети до смърт?
- Пернишки - ще дойде с приятели и ще ви пребият!
Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото:
- Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градският младеж.
Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита:
- Желаеш ли нещо, миличка?
- Ами, един сметанов сладолед.
Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ.
Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си:
- Миличка, желаеш ли нещо друго?
- Ами, искам един шоколадов сладолед.
Отива за сладолед, а селянчето действа по план:
- Сакаш ли нещо, ма?
- Сакам, сакам още една баничка и една бозъ.
Докато си дояжда баничката, селянинът чува:
- Миличка, желаеш ли още нещо?
- Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ.
- "Охо, действа!" - казал си селянинът и пак питал приятелката си "Сакаш ли още нещо, ма?"
- Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...
Прибира се в България от странство шофьор на камион. Влиза у дома си - всичко е наред, гледа детето - всичко е ОК. Слиза у кръчмата да се види с другарите и... оп, изненада... тия са там ама му викат жена ти стана к*рва...
- Това нема как да стане, това е моята жена, няма вариант да стане!!!
- Добре бе братко, ще ти покажем, ама тя работи в един публичен дом...
Вика нашият едно такси и тръгват към указаната дестинация. Стигат и нашият вади една снимка и казва на шофьора на таксито:
- Приятел, плащам двойно, само влез и изкарай тая к*рва от вътре!
- ОК!
Влиза ония и след малко излиза и вади някаква за косата... Скача нашият и вика:
- ЧЕКАЙ БЕ, ТОВА НЕ Е МОЙТА ЖЕНА...
Таксиджията:
- Не е твойта бе, знам, това е мойта дръж тука сега се връщам и за твойта...
Между приятелки:
- И за кво ме бие мъжът ми не разбирам. В къщи е чисто, пера, гладя, готвя, децата отличници?
- Да не ходиш по чужди мъже?
- Е пък само за тва ли?
Разговор между приятели:
- Ще се развеждам. От пет месеца жена ми не ми е проговорила.
- Помисли си добре. Такива жени почти не се срещат!
- По какво се разбира, че една фея е добра?
- След с*кс се превръща в каса бира и двама добри приятели…
Генко разказва:
- Влизам вкъщи, веднага казвам на тъщата "Здравей, мамо! Нямам акъл, нямам пари, нищо не правя вкъщи, и дъщеря ти можеше доста по-добре да се омъжи!"
И докато тя се опитва бързо и нетърпеливо нещо да добави, което съм изпуснал от нейния списък, добавям:
- Зет Генко приключи своя доклад! Разрешете да отида на биричка с моите приятели пияндурниците?!
Скъпи приятели, обръщам се към вас с наистина сериозен проблем - от снощните дъждове покрива на съседа е протекъл и всичко в тях е наводнено. Човекът няма пари и точно поради тази причина искам да стартирам една благотворителна кампания, всеки да помогне с каквото може, за да си купя билет до Хаваите, щото тоя ремонт явно ще се проточи, а неам нерви да издържам на къртене до зимата.
Обичам ФБ, заради неограничените възможности. Тук до обед те лайкват и коментират, следобед си приятел, вечерта си обвързван, а на сутринта разприятелен, блокиран и сингъл. И всичко това срещу скромна такса интернет.
Между приятелки:
- Вчера в един през нощта ми звънна някакъв непознат и ми предложи да се срещнем на гробищата!
- Откачалка. Ненормалник някакъв. И въобще не дойде!
- Скъпи, излизам с приятелки, докато гледаш мача. Кога да се прибера?
- На 15-и юли.
Тя:
- Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той:
- Първо го вземи в ръце.
- Уф, каква гадост.
- Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
- Така? А сега какво?
- До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
- Така ли?
- Виждаш ли, справяш се.
- А сега какво?
- Сега смучи.
- Шегуваш се!
- Не се шегувам. Започвай да смучеш.
- Уф! И какво, другите така ли правят?
- Да.
- Сигурен ли си?
- Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки):
- Нямм…
- И как е?
- Соленичък…
- Но е приятен на вкус, нали?
- Не е лош, а сега какво?
- Сега разтвори крачетата.
- Така ли?
- Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
- А, ясно.
- Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
- М-ммм…
- Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
- Аха-а…
- О-о-о, това е…
- А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
- Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
- Ще пробвам… Мммм… вкусно, пробвай!
- Не, не искам, не ми предлагай.
Тя (гледа обидено)!
Той:
- Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото...
- О-о-о…
- За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни.
- Ммммм…
- Може да посмучеш, понякога помага.
- Мммм…
- А-а-ах, свърши.
- Аха.
- Вкусно ли беше?
- Честно казано, не беше зле.
- Искаш ли още?
- Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
- Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.