Политически вицове
Осмиване и подигравки с родния и световен политически елит, както и с тяхното управление и отношение към народа, алчност и злоупотребата с властта.
В тази категория има 4856 вица, разпределени в 324 под-страници.
Изпит по политология.
- Кой е 43-тият президент на САЩ?
- Ъ... - запъва се студента.
- С три букви - отчаяно се опитва да помогне професора
- Ъъъ...
- Средната е "У" - продължава с жокерите професора.
- А стига, бе?! Не може да бъде!
Група елитни прости*утки разчупиха модела. След като се напиха поръчаха депутати.
Президент изнася реч. Изведнъж се чува глас от залата:
- Господин президент, не ви виждам! Може ли да се мръднете малко наляво?
Президентът, иронично:
- А не искате ли да ви дам бинокъл?
- А, няма нужда, аз съм с оптика!
Приемен изпит за депутати. Влиза първият кандидат:
- Колко е две плюс две?
- Три!
- Не!
- Пет!
- Не!
- Шест!
- Грешен отговор. Дaa... Тъпак, но пък търсещ. Честито, приет сте!
Следващият:
- Колко е две плюс две?
- Три!
- Не!
- Три!
- Не!
- Три!
- Дa, дa, три е!
- Еех... пак тъпак, но пък упорит. Хайде, честито и на вас.
Следващият:
- Колко е две плюс две?
- Четири!
- Най-после един знаещ! Браво! За съжаление, местата вече се запълниха.
Самолет, кацнал аварийно в джунглата. Пътниците, попадат на племе човекоядци с вожд Охo Бохo. Строил ги той и казал:
- Този с ориз! Тази в харема! Тази да гледа децата, а този, закръгления, много ми харесва!
И го попитал, какво работи?
- Политик - депутат, казал пътникът!
- Специален човек, специална рецепта! - обърнал се Охо Бохо към готвача!
- На шиш и в огъня, хвърли картофи да се пекат заедно с него, но има условие! Ще го въртиш бавно, бавно, да хване коричка.
Връща се по едно време Охо Бохо и вижда, че готвачът върти с бясна скорост депутата.
- А бе нали ти казах да въртиш бавно, ти какво правиш?
- Не става бавно! - отговорил готвача.
- Като го въртя бавно, краде от картофите под него!
- Тате какво е положителна мисъл?
- Това сине, е да пожелаеш добро на цял народ...
- Да ни умрат депутатите тате!
Още след първите избори, реших, че ще гласувам за пералнята. Щото само тя си изпълнява програмите!
Генетиката още не може да изясни, защо на чиновници и депутати, им се раждат деца милионери!
Живков умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал:
- С този комунизъм и мизерия в България не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер.
- Моля те пусни ме, не ща в ада - примолил се Бай Живков.
- Не става - казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада.
Слезъл долу Живков при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня.
- Чакай, недей - примолил се Живков- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера...
- Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите - казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Живков от Рая.
Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17:30 - работното време свършило и вратите заключени.
- Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките - казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата.
По райската алея в това време се разхождал Св. Петър и като ги видял да прескачат си рекъл:
"Кога отиде комуниста Живков в ада, кога бежанци започнаха да идват от там..."
- Бай Иване, прибери си колелото някъде. В завода ще идва на посещение министъра.
- Няма страшно, заключил съм го с катинарче.
Пристигнал папата на посещение в София и се качил на едно такси за да разгледа забележителностите. Не след дълго решил и той да покара малко таксито, сменили се те с шофьора и продължили обиколката. По едно време ги спира полиция. Полицаят поискал документите, папата му отговаря:
- Ти не ме ли познаваш? Аз нямам, паспорт ето диадемата и жезъла.
Погледал го полицаят, помислил дълго, пък решил да се обади на своя шеф.
- Шефе, да знаеш кой спрях?
- Кой си спрял, да не си спрял някой депутат?
- Не бе шефе, много по-голям от него.
- Да не е министър-председателя или президента?
- Не, още по високо ниво.
- Бе ти да не си спрял Дядо Господ?
- Ми сигурно ще е той след като папата го вози.
Една американска прости*утка дебнела за клиенти на улицата. По едно време видяла някакъв представителен мъж да прави сутрешен крос. Тя му подвикнала:
- Хей, господине! Какво ще кажете за едно хубаво чукане? Само петдесет долара!
Оня се втрещил:
- Ама, Вие не ме ли познахте! Аз съм президента Бил Клинтън! Явно не се интересувате от политика! И освен това - за чукане - не давам повече от пет долара!
На другия ден, държавният глава убедил съпругата си да тича заедно с него.
Двамата минали покрай същата прости*утка. Тя не познавала по лице и Първата дама. Затова, поклатила тъжно глава:
- Ех, господин президент... Ето какво получава клиентът за пет долара!
В кабинета на Хрушчов влязъл негов приближен и му казал:
- Никита Сергеевич, един професор разказва политически вицове! Да го пратим ли в Сибир?
Съветският лидер отговорил:
- В никакъв случай! Не искам хората да помислят, че съм диктатор като Сталин! Поканете този шегаджия в моята дача! И аз с добро ще го убедя, че не е прав!
Когато научното светило пристигнало във вилата, Хрушчов подхванал с кадифен глас:
- Влизайте, влизайте, другарю професор! Чувствайте се като у дома си! Разбрах, че обичате хумора, така ли е? Ха-ха-ха! Няма лошо! Но защо против съветската власт, бе, другарю?
Ето какво ще Ви кажа. Можете да си разказвате вицове на воля. И няма да има никакви последствия! Но я се огледайте наоколо! Виждате ли пода от бял мрамор и огромния кристален полилей! А виждате ли какво има на масата? Черен и червен хайвер, пет вида сирене, десет вида колбаси и всевъзможни сладкиши! А сега ме чуйте добре! Само след две-три години така ще живее всеки съветски човек! Е? Защо мълчите? Кажете нещо, де!
Професорът казал с недоумение:
- Никита Сергеевич, само едно не разбрах! Кой ще разказва вицовете? Аз или Вие?
Работник, директор и депутат отиват в градската баня. Събличат се и какво да видят - на всеки му е до коленете. На работника - ръцете, на директора - шкембето, на депутата - езикът.
По време на соца, в едно училище дошъл инспектор. Той влязъл на урок по математика. След часа, казал на даскалицата:
- Добре сте подготвила учебния материал. Но имам една сериозна забележка към Вас! Абсолютно никъде не чух да се говори за нашата Партия!
Онази се шашнала:
- Чакайте малко, бе, другарю! Та това е аритметика!
Инспекторът свъсил строго вежди:
- Няма значение, другарко! Нашите идеи са всеобхватни! Моля, вземете си бележка!
И така, на другия ден - проверяващият отново се появил. Учителката започнала:
- Мили деца, колко прави две плюс три? Петърчо?
Оня отговорил възторжено:
- Две плюс три е равно на пет! С БКП - напред!
Математичката кимнала доволна:
- Чудесен отговор! А колко прави пет плюс три? Гошко?
Ученикът скочил като пружина. А в очите му - сияйна светлина:
- Пет плюс три е равно на осем!
Капитализмът виси на косъм!
Преподавателката се усмихнала:
- Браво! А колко прави две плюс две? Иванчо?
Малкият хитрец се изцепил:
- Две плюс две е равно на четири! Но може да бъде и три - щом Партията така нареди!