Вицове за полицаи
Шеги, сарказъм и подигравки с пазителите и нарушителите на реда. Хумора и вицовете олицетворяват ченгетата и катаджиите като подкупени, корумпирани, глупави и безумни.
В тази категория има 3013 вица, разпределени в 201 под-страници.
Кастинг на нов таен агент...
Директорът:
- Как мислите, този ще може ли да пази тайна?
- Абсолютно, шефе. Преди четири години са му повишили заплатата и жена му още не знае!
В Перник, звъни телефонът в районното:
- Полицай Петров, докладвам за битов инцидент, жена измила пода, а мъжът ѝ влязъл с кални обувки.
- Е, и?
- Убила го на място с пет удара в главата!
- Трупът заснет ли е, отпечатъци?
- Не, чакаме в коридора да изсъхне пода...
Днес видях катаджия да тегли пари от банкомат. Накъде отива тоя свят не знам... не знам?
Мъж забил кроше на тъща си. Тя подава жалба и го викат на разпит в районното.
– Кажете, защо ударихте тъща си?
– Значи, господин полицай, тая гад ме тормози от два дена!
– Кой, тъща ви ли?
– Не, една мишка.
– Каква мишка, бе? Аз питам за тъща ви!?
– Разхожда се из цялата къща, пикае навсякъде - смрад! Къса мебелите, драска паркета...
– Кой, тъща ви ли?
– Не бе, господине, мишката!
– Стига с тая мишка, бе! Питам за тъщата!
– Два дена я преследвам и искам да я убия, ама тя е хитра, мамицата ѝ д*йба! И отрова ѝ слагах – НИЩО!
– ОПАА! Искате да убиете тъща си ли?
– Не бе човек... мишката!
– Леле, тоя ме побърка с тая мишка! За сетен път ви питам, защо ударихте тъща си?
– Ами, аз нали това ви обяснявам, господин полицай! Подгоних я от едната стая, ама тя е бърза, мамицата ѝ гад проклета и се мушна в хола...
– Кой, тъща ви ли?
– Не, не, мишката...
– Оф... добре, кажи за мишката, зае*и тъщата!
– А в хола спи тъщата и тая гад ѝ се качи на лицето. Стои кротко и ме гледа плахо.
– Мишката?!
– Да! И тогава аз ѝ забих едно ляво кроше...
– На кого, на тъщата ли?
– Не бе човек... на мишката...
Един полицай си хванал такси защото валял силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче махнало на таксито да спре.
Шофьорът казал:
- А бе, дай да я качим тая, скивай к'ва пичка е.
- Ми, качи я да не я вали дъжда.
Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало, че била без бикини.
Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към полицая:
- Глей, к'во става! - казал шофьорът.
- Леле, от тоя дъжд съм станал като п*тка в главата! - завайкал се полицая...
Момче и момиче се любят в колата. По стъклото тропа полицай:
- Какво правите тук?
- Чукам приятелката си.
- Добре - казва полицаят - аз съм следващият.
- Това ще ми хареса - казало момчето - до сега още не съм чукал полицай...
- Господин полицай, аз съм бежанец искам социална издръжка, топла храна и подслон!
- Какъв бежанец си ти, бе, като си от Перник, от кого бягаш?
- Ми... от жена ми...
Катаджия спира кола:
- И защо нарушихте Правилника?
- Ай, ся... сякаш не се радваш.
- Здравейте. Аз съм Лазар. Машинист съм. Е, вече не съм. Дадоха ми ТЕЛК. То всичко стана, когато го набих онзи полицай. Ама той сам си е виновен. Ще ме пита той мене "Ти ли ще кажеш кой ще кара влака!?" И после всичко се обърка. Сега ме тъпчат с някакви приспивателни и все ми се спи. С никоя конкретно, просто ми се спи. Последната седмица възникна проблем. Както казват по новините, ситуацията се усложни. Откъде го докараха ония лудия, че и в нашата стая имаше свободно легло до мойто. Там го сложиха и започна тоя кошмар. Той си ходи гол, само с един чаршаф си завива срамотиите. Че като разбра тоя, че се казвам Лазар, става посред нощ и току си пъха пръста в ребрата ми и вика "Лазаре, стани!" Добре, ама аз спя като умрял от тия сънотворни. Обаче тоя - не "Лазаре, стани!" И като го каже - двеста пъти. Аз какво да правя, ставам и викам "А сега миряса ли? Да си лягаш вече!" Онзи обаче почва да ми вика "Лазаре, ходи!", "Къде да ходя бе, човек, ще ме види нощния санитар и пак ще ме надупчат. Не мога да седна вече втора седмица. Не мога да си почина." Следи ме гадината. А съм се унесъл - "Лазаре, стани!" И нощни смени съм давал, ама това тука не се издържа. Направо е лудница. Вчера вече не издържах, като го отгърмях с един стол, май го усмъртих. Сега вече съм в изолатора. И снощи за пръв път спах. С онзи не знам какво стана. Убих ли го, не го ли убих. А бе все се надявам да възкръсне. Дано да е онзи, за когото се мисли. Иначе ще си изгния тука. Остават още 48 дена, ако ми се яви на петдесетия, значи е Той. Аз откъде да знам бе, човек, че си Ти. Сега вече сам си казвам "Лазаре, стани!", явно съм привикнал.
Вървя си аз по улицата в супер настроение и изведнъж ме спират две ченгета:
- Тръгвай с нас за свидетел!
И тук чувството ми за хумор ме подведе:
- Що, да не се жените?
- Ало, полиция! Аз съм собственикът на златарския магазин! Искат да ме ограбят!
- Моше, пак ли сте вие? Ако клиент поиска два процента отстъпка, това не се счита за грабеж!
- Ало, анонимният телефон на МВР ли е?
- Да, Иване.
- Чук, чук...
- Кой е!
- Отворете! Полиция!
- Не мога сега, ще почакате! Сера!
- Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.
- Нека си изясним това веднъж завинаги! Полицаят не е тук, за да създава безредици. Полицаят е тук, за да защитава безредиците!
Ричард Дейли - кметът на Чикаго
Полицай пише протокол за смъртен случай:
- Мъж, 40 годишен, на главата множество удари от тъп предмет (тиган)!
От показанията на съпругата, отказал да и купи хапчетата за отслабване, казал и, че на нейните години вече няма значение! Така и ще запишем - самоубийство.
