Вицове за полицаи
Шеги, сарказъм и подигравки с пазителите и нарушителите на реда. Хумора и вицовете олицетворяват ченгетата и катаджиите като подкупени, корумпирани, глупави и безумни.
В тази категория има 2995 вица, разпределени в 200 под-страници.
Френски полицай пише описание на жена:
- Очи черни, големи, изразителни, страстни, омагьосващи, излъчващи неутолимо желание, огън и чар... Едното липсва.
На жена регулировчик, по време на работа, в час пик и дошъл месечния цикъл. Съвсем вежливо се обажда по станцията, с молба да я сменят поради тази причина. Минава час, два, три, няма никой. На четвъртия час се появяват двама пияни полицаи, прегърнати, пеейки се клатушкат към нея. Тя сърдито пита:
– Колеги, защо се забавихте толкова?
– Ами, като чухме, че ти е дошло, първо почерпи шефа на полицията, след туй прокурора, после шефа на криминална...
Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил. Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се. Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки са срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На вас разговорът ще ви струва 4 лева и 60 стотинки.
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?! Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в ад. Таксуването ѝ е като за вътрешен разговор.
В едно пернишко семейство:
- Мамо, това е бъдещата ми съпруга!
- Браво, а къде и как се запознахте?
- Видях я на гарата пияна да се бие с един полицай, и си рекох - "ТЕ ТАА ЩЕ Е!"
На телефон 112 се получава сигнал, че Манго трепе яко жена си.
Пристига полицай да го арестува по новата Истанбулска конвенция:
- Манго, що биеш Айше? Има цяла конвенция за това!
- Не мой тъй да думаш ба бате, днес ми съ прай на мъж Айшето, ама тях конвенцията не ги варди от бой...
Стои катаджия, минава по пътя един Голф. Изведнъж катаджията рязко маха с палката, надува свирката и си вади пистолета. Шофьорът набива яко спирачки, ще излети през прозореца направо, излиза от колата и треперещ казва:
- Какво има?
- Нищо! - казва замислено катаджията гледайки колата.
- И аз мисля да си купя Голф, но някои казват, че спирачките били слаби.
Полицай хванал един много як престъпник, оковал го с белезниците, но той ги скъсал с лекота и пак побягнал. Настигнал го отново, сложил му белезниците на колегата - пак същият резултат - скъсани на две. Трети път го хванал полицая, бръкнал в джоба си и видял един презерватив. Отворил го, стегнал ръцете му с него. Бабанката опъвал, разтягал, но не могъл да го скъса и така го прибрали в ареста. Ченгето се похвалило на шефа си за случката и той го пратил да купи 1000 презерватива, и да ги раздадат на всички - за задържане на особено опасни престъпници. Полицаят отишъл в аптеката, а там - опашка.
Попитал културно:
- Граждани, може ли да мина отпред? По служба съм...
Пуснали го най-отпред, а той заявил с висок глас:
- Хиляда презерватива, моля!
Една девойка от опашката констатирала веднага:
- Леле-е-е, до сега само ни биеха в полицията, а сега вече и ще ни и е*ат!
Жена попрехвърлила средната възраст възразила:
- А бе, ще ни е*ат, ама ще ни и пазят!
От края на опашката се чуло тъничко пед*раско гласче:
- И моля ви, всички наред! Да няма пак - наши и ваши...
Старши сержант от КАТ София, ежедневно печели по 300 лева от играта "Какво правим сега".
Седят си на село баба и дядо и пишат писмо на Господ:
- Господи, молим те, изпрати ни 1000 лв., да си купим дърва и въглища, че умираме от студ.
Вързали писмото за един балон и го пуснали да лети. Балонът паднал при едни катаджии наблизо, те прочели писмото, съжалили старците, изтръскали джобовете и събрали 700 лв. Занесли ги на хората, но след няколко часа пак балон с писмо:
- Господи, благодарим ти за парите, но много те молим, друг път не ги изпращай по катаджии, че донесоха само 700.
Американският социолог N провел проучване на тема "Отношението на хората от различни националности към чужда собственост".
Ученият пътувал до различни градове по света, поставял куфар в средата на гаров перон, криел се и засичал времето.
А ето и резултатите:
- В Стокхолм никой не пипнал куфара.
- В Лондон, куфарът е бил откраднат след половин час.
- В Париж - след двадесет минути...
- В Рим - след десет.
- В Токио, след пет минути куфарът е бил предаден в бюро за изгубени и намерени вещи.
- В Тел Авив след три минути пристигнала полиция, отцепила гарата, натоварила куфара в брониран ван и го закарала извън града да го взриви.
- В Одеса социологът не успял да отчете точният резултат защото докато изследователят наблюдавал куфара, часовникът му бил откраднат.
- Последният от серията се оказал експериментът в Газа. Заедно с куфара, отвлекли и самия американец.
Симпатично блонди закъсва с автомобила си /"Корсичка"/. Спира, отваря капака и започва да оглежда какво, аджаба точно има под него. До нея спира мъж с БМВ и след щателен преглед заявява:
- Вижте, не съм специалист по колите, но с удоволствие бих Ви помогнал - имам въже мога да изтегля колата до най-близкия сервиз. Единствено Ви моля, понеже съм почитател на високите скорости, честолюбив съм и много и се увличам... ако Ви се стори, че бързам, моля натиснете клаксона или ми присветнете с фаровете!
Потеглят, но не след дълго "Ауди" изпреварва с бясна скорост БМВ-то... Забравил, че дърпа колата на блондинката, шофьорът присвил очи стиснал зъби и натиснал газта до дупка - 100... 120... 150... 180... 200 км/час, почти настига "Ауди"-то, а блондинката едва успява да задържи "Корса"-та на пътя и в същото време да натиска клаксона до полуда и свети с фаровете!!!
Така, тримата участници в надпреварата, преминават с бясна скорост покрай пътен патрул на КАТ. Полицаите, ошашкани:
- Еееее, видя ли, как се гонят БМВ-то и "Ауди"-то?!!!
- Ти остави БМВ-то и "Ауди"-то, ами видя ли блондинката с "Корсата"... Не стига, че ги е застигнала, ами свети и свири, път да и дадат...
Патрулка на КАТ. Решават кръстословица:
- Зеленчук с три букви?
- Зелка!
- Не се събира...
- Ми вземи по-малка.
Един тип бил задържан от полицаите, тъй като продавал на хората еликсир за безсмъртие. Щом стигнали в участъка, станало ясно, че освен дето мамел хората сега, бил рецидивист, понеже е бил задържан за същото престъпление през 1765, 1835, 1892 години.
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
Жена с две посинени очи влиза в районното в Перник.
Полицаят:
– Какво се е случило?
Тя:
– Искам да арестувате мъжа ми!
Полицаят:
- Аз питам какво се е случило, ти май никога не слушаш?