Вицове за полицаи
Шеги, сарказъм и подигравки с пазителите и нарушителите на реда. Хумора и вицовете олицетворяват ченгетата и катаджиите като подкупени, корумпирани, глупави и безумни.
В тази категория има 2986 вица, разпределени в 200 под-страници.
Американският социолог N провел проучване на тема "Отношението на хората от различни националности към чужда собственост".
Ученият пътувал до различни градове по света, поставял куфар в средата на гаров перон, криел се и засичал времето.
А ето и резултатите:
- В Стокхолм никой не пипнал куфара.
- В Лондон, куфарът е бил откраднат след половин час.
- В Париж - след двадесет минути...
- В Рим - след десет.
- В Токио, след пет минути куфарът е бил предаден в бюро за изгубени и намерени вещи.
- В Тел Авив след три минути пристигнала полиция, отцепила гарата, натоварила куфара в брониран ван и го закарала извън града да го взриви.
- В Одеса социологът не успял да отчете точният резултат защото докато изследователят наблюдавал куфара, часовникът му бил откраднат.
- Последният от серията се оказал експериментът в Газа. Заедно с куфара, отвлекли и самия американец.
Симпатично блонди закъсва с автомобила си /"Корсичка"/. Спира, отваря капака и започва да оглежда какво, аджаба точно има под него. До нея спира мъж с БМВ и след щателен преглед заявява:
- Вижте, не съм специалист по колите, но с удоволствие бих Ви помогнал - имам въже мога да изтегля колата до най-близкия сервиз. Единствено Ви моля, понеже съм почитател на високите скорости, честолюбив съм и много и се увличам... ако Ви се стори, че бързам, моля натиснете клаксона или ми присветнете с фаровете!
Потеглят, но не след дълго "Ауди" изпреварва с бясна скорост БМВ-то... Забравил, че дърпа колата на блондинката, шофьорът присвил очи стиснал зъби и натиснал газта до дупка - 100... 120... 150... 180... 200 км/час, почти настига "Ауди"-то, а блондинката едва успява да задържи "Корса"-та на пътя и в същото време да натиска клаксона до полуда и свети с фаровете!!!
Така, тримата участници в надпреварата, преминават с бясна скорост покрай пътен патрул на КАТ. Полицаите, ошашкани:
- Еееее, видя ли, как се гонят БМВ-то и "Ауди"-то?!!!
- Ти остави БМВ-то и "Ауди"-то, ами видя ли блондинката с "Корсата"... Не стига, че ги е застигнала, ами свети и свири, път да и дадат...
Патрулка на КАТ. Решават кръстословица:
- Зеленчук с три букви?
- Зелка!
- Не се събира...
- Ми вземи по-малка.
Един тип бил задържан от полицаите, тъй като продавал на хората еликсир за безсмъртие. Щом стигнали в участъка, станало ясно, че освен дето мамел хората сега, бил рецидивист, понеже е бил задържан за същото престъпление през 1765, 1835, 1892 години.
Мъките на един празнувал човек
- 01.01.2017 година. Нещо грапаво ми ближе клепача... Заспивам... Повтаря се... Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник... използвана... от тираджия... Лоча вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми, Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас). Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О... ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание? Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ... РУУУУУУУУУУУУУ... Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела... Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон... Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин:
- „Ахх тии... Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение. Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета... излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исус шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)... Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.
- 02.01.2017. Нещо грапаво ми ближе клепача... Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно... Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол...
Жена с две посинени очи влиза в районното в Перник.
Полицаят:
– Какво се е случило?
Тя:
– Искам да арестувате мъжа ми!
Полицаят:
- Аз питам какво се е случило, ти май никога не слушаш?
Задържан от полицията протестира пред съдията:
- Вчера, когато ме задържаха, в полицията ме биха...
- Как смееш да обвиняваш полицията?! Днешната полиция не бие!
- Ама господин съдия, мен не ме би днешната полиция, би ме вчерашната.
Люта зима, сняг до колене. На едно кръстовище мръзнат двама полицаи. Топките им се свили... до размера на трънки. Толкова им е писнало, че си отмъщават на всеки шофьор. Спират една кола и казват на шофьора:
- Хич не ни пука имаш ли редовни документи, дали си пил, дали колата ти е в изправност. Излизаш от колата и почваш да пикаеш на снега. Ако успееш да напишеш "Пътна полиция" ще те пуснем, ако не успееш цакай стотарка...
Излиза шофьорът, започва да пикае и да пише. Стига до "Пътна..." и не може повече. Фатмаците слагат 100тарката в джоба.
Спират следващата кола. Шофьорът й стига до "Пътна пол..." и спира. И той олеква със 100 кинта.
По едно време към тях се задава очукана ладичка. Спират я. Зад волана седи мангал. Обясняват му условията и той казва:
- Немаш проблеми, бе брато. Ако искаш и "Пътна полиция на Република България" ще ти напиша. Материал имам бол. Ама трябва ти да ми фанеш писалката и да пишеш ти, че аз съм неграмотен...
Германия, 2050 година. Двама полицаи спират кола за проверка. Шофьорът си дава документите. Единият полицай му отваря книжката.
- Ханс ли се казвате? – пита учудено.
- Да! – отвръща шофьора.
Полицаят вика колегата си:
- Мустафа, ела да видиш какво странно име.
Върви си политик по пътя и в тоя момент го блъска самосвал... Камиона рязко връща на заден и го прегазва с двете оси отново... Спира... Шофьорът излиза бързо навежда се над него забива една кирка в сърцето му, залива го с бензин и го запалва... В тоя момент се приближава патрулка, излиза полицай и казва:
– Мама му стара за 29 години стаж такова самоубийство не бях виждал...
Вчера, на път за работа ме спира полицай:
- Какво носите от зимното оборудване?
Откровено споделям:
- Чорапогащник и зимни чорапи!
Стоя на аерогарата, ще посрещам мъжа си от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука започвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазела куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваряме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам:
- Как може да съм такaва идиотка, тихичко да си бях излязла, щях да си взема такси на 10 лв. за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледaха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти!
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...
Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхала в гащите...
И си пътувахме с колата. И ни спря катаджия. И ни скочи с оферта "Черен петък." И за 100 лева си купихме усмивка и пожеланието "На добър път."
Катаджия спира кола за проверка. Във багажника вижда десет големи ножа:
- За какво ви е толкова много хладно оръжие?
- Аз съм жонгльор, работя в цирка, жонглирам с ножове.
- Не ти вярвам, я покажи!
Шофьорът взима ножовете и започва да жонглира с тях. В минаваща покрай тях кола, шофьорът казва на жена си:
- Добре, че спрях пиенето. Виж, какви тестове за измислили!
Как се застуди и тия от КАТ тотално озверяха.
Днес ме спряха и питат:
- Защо си без кола?