Вицове за подаръци
В тази категория има 1292 вица, разпределени в 87 под-страници.
Искам мъж, който да ми подари криле, че от тази метла вече ми се протри з*дника!
11
Женски гняв...
Жените силно обичат да ни крещят за щяло и нещяло. Вярно, мъжете не сме от най-умните хора, но дори и невинните ни постъпки предизвикват тежки форми на бяс в нашите половинки. В събота любимата си легна по-рано, аз останах да си допия. След като приключих с това важно дело, съвестно си подредих използваните чинии и чаши в мивката, пуснах им вода да се накиснат и легнах. На другият ден тя - жена ми е силно раздразнена – оставил съм бил свинщина след себе си. Ама как така… аз, братче, съм се потрудил за нея, подготвил съм ѝ съдовете за миене, погрижил съм се, отменил съм я, въртял съм домакинството, докато я няма, че добрина да ѝ сторя… не заслужавам ли просто едно възхищение?! Приготвя обяд – таратор, пиле с картофи, салата от патладжан и чесън. Наливам аперитива, а тя ми проговаря.
- Наздраве.
Отива за нещо до хладилника, а аз без да искам наклепвам масата. Първосигнално си събувам чорапа и забърсвам блажнотията. Мамка му, видяла ме е – стои вкаменена в центъра на стаята. Обувам си чорапа. Още не е мръднала – сякаш виждам вените под косата ѝ как пулсират, очите ѝ са се разширили като на бухал с настъпани топки – не може да повярва, но тихо сяда. След малко се окапвам с таратора. За жалост съм облечен с черната тениска „Найк”, дето майка ѝ ми подари за Нова година. Събличам я и почвам да лижа петното… после бозая от него. Всичко е наред и се обличам. Жената ме гледа с искрено съжаление. Казвам, че искам да поговорим за нуждата ѝ от това да ми направи яйчена салата. Поглежда ме злокобно, но става и вари яйцата. Олио, оцет, черен, бял, червен пипер, сол. Отпивам от ракията и лакомо тъпча две половинки в устата си. Тогава свирепо кихвам. Отвореният пред мен лаптоп е целият в едра каша от жълтъко-белтък, но и стената е отнесла един откос (има шрапнели с разнообразна форма). Поглеждам извинително жена си, мисля, че кръвното ѝ е двеста на триста. Облизвам клавиатурата (по-големите парчета са се заклещили между копчетата и ги изравям с език). Тя е пребледняла – явно губи съзнание. Така силно е стиснала зъбите си, докато чисти стената, сякаш ги чувам как пукат. Ще отворя гумената бира, че ми се появи сухота в устата. Превъртам капачката, но се получава фонтан – явно е била разклатена. Яко фъщи, но добре че съм остроумен и ползвам кожухчето на преминаващата котка за пачавричка. Е, тук нервите на жената се пръсват (съвсем необосновано според мен). Последва крещене, първични клетви, вулкан от нечисти слова, изхвърлени като дузина развалени гангрени. Толкова отрова от малкото, младо, красиво същество. Какво съм виновен, че се развивам бавно – невъзможно ли е, човек да се окапе или да му прелее бирата? Докато се мъча да избегна озверялата си годеница, ритвам по невнимание крачето на дивана – пръстите на десния ми крак сочат във всички посоки на света, а един гледа в Космоса. Аз вия, тя сатанински врещи. Тогава ми скочи отгоре като пума. Паднахме на земята… ръцете започнаха да търсят… За вечеря има шопска салата, печени ребра и кюфтета – трябва да ям всичко с лъжица. Облечен съм в сив потник (с който бърше пода), гащи в непознат за мен цвят (парцал за прозорци) и чорапи на кратери – приличам на клошар, водил неравен бой с бобър-лопатар. Пием си мирни и кротки, даже ми се усмихва. Знам какво мислят жените, но не разбирам, защо го мислят.
12
Влязох в магазина за колбаси и виждам обява:
- За литър водка, подарък 0,5 литър доматен сок.
И като ми се допи доматен сок...
14
- Може ли първоаприлска шега да се превърне в новогодишен подарък?
- Да. От първи април до 31 декември са точно девет месеца.
12
Отворих един Зрънчо и имаше подарък;
- "Апартамент от Артекс, за 630 €/м2..."
Брокер: Ц. Ц.
14
Стилно облечена жена се обръща с молба към отец, седящ до нея в самолета.
– Отче, искам да ви помоля нещо… купих подарък за майка ми, електрически сешоар, но ме е страх, че е над лимита и на летището ще ми го конфискуват. Можете ли да го скриете под расото?… Те вас едва ли ще ви проверяват.
– Добре, но да знаете, че ако ме питат… аз няма да лъжа. По-късно на летището митничарите спират отчето:
– Отче, имате ли нещо да декларирате?
– От главата до кръста… абсолютно нищо. Митничарите се споглеждат особено.
– А от кръста надолу?
– Само един до болка познат уред, предназначен за жени… все още неизползван…
– Следващият!
7
Синът ми (на 6 години):
– Mамo, а ĸoй от вас искаше първи да се ожените?
– Баща ти! Направи ми предложение, подари ми пръстен.
– Πpимaмвaл те е?...
2
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
14
Мъж се връща от командировка, а в кухнята седи як младеж.
Мъжът пита жена си:
- Този кой е?!
- Ти подари ли ми за осми март кухненски комбайн?
- Да, подарих ти.
- Ами... това е комбайнерът...
11
- Скъпа, хайде влизай в магазина! Избери си подарък за 8-ми март... Даже два, ако искаш.
- Идиот! Това е магазин за 1 лв...
11
Много момичета няма да получат подарък за 8-ми Март... понеже гаджетата им вземат пенсия на 10-ти!
12
Когато жена ти ти подари мартеница само с Пижо, разбираш до къде може да стигне ревността...
11
Осмомартенска дилема:
- Как да купиш подарък за "най-страхотната жена на света", без да те надуши жена ти?
8
15.02., приятелките ѝ я разпитват:
- Е, как е той?
- Ах, супер е!
- Подари ли ти цветя?
- Да, прекрасни рози.
- Вечерята вкусна ли беше?
- Ах, много, много вкусна!
- Добре ли ухае?
- Великолепно!
- Хубаво ли се целува?
- Мдааааа...
- На бар ходихте ли?
- Ходихме!
- И сигурно танцувахте и се натискахте?
- Мда!
- Ааааа... Имаше ли... с*кс?
- Имаше, момичета, той е просто невероятен!
15.02., приятелите му го разпитват:
- Е*а ли?
- Да.
- Евала, машино!
17
И на Свети Валентин е като на Коледа - животни с рога носят подаръци!
35