Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т. н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч:
"Дами и господа,
моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми:
1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори".
2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си.
3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил.
4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя.
5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!", "А сега де!", "еб*ш ли му мамата!", "а - сега ме хвана!"
6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".

Добавен преди 11 години 1

Проверете своята ерудиция. Постарайте се да не гледате отговорите.
И така, що е то:
1. Устройство, позволяващо да се видят далечни небесни обекти? Отговорихте ли? Правилно, телескоп.
2. Устройство, позволяващо да се видят много малки обекти?
Разбира се, микроскоп.
3. Малко по-трудно. Устройство, позволяващо да се вижда, какво е горе, когато сте под водата?
Отново вярно. Перископ.
4. И накрая - устройство, позоволяващо да се вижда през стените? Не си спомнихте? Или не знаете?
Помислете още.
Да, не сте много ерудиран. Налага се да ви кажем отговора, че това устройство се казва прозорец.

Добавен преди 11 години 4

Един чукчи дървар отишъл в Москва да си купи моторна резачка. Влязал в магазина, харесал си една, продавачите му обяснили, че реже 5 кубика дърва на час, той я платил и си излязъл. След няколко дена се обадил в магазина и се оплакъл, че не може да отреже повече от 3.5 кубика дърва на час. Обяснили му, че производителя на машината и дава капацитет 5 кубика на час и няма начин да реже по-малко. След сдмица пак се обадил да се оплаче, че колкото и да се старае не може да отреже повече от 4 кубика за 1 час.
Шефа на магазина изпратил двамата продавачи в тайгата да видят какъв е проблема. Чукчито решил да им покаже, приготвил дървата, запретнал ръкави, изпотил се здраво, но стигнал най-много до 4 и половина кубика. Продавачите се спогледали и единия казал на другия:
- Абе, тоя ако вземе да включи мотора за 2 дена ще нареже цялата тайга!

Добавен преди 11 години 2

Отива Хасан при доктора и му вика:
- Докторе искам да ми отрежеш оная работа!
Доктора:
- Чакай малко, защо бе?
- Ами така решихме с Айшето. Нямаме пари да гледаме повече деца, а и не можим да се пазим?
Доктора решил да уважи решението на Хасан и сторил каквото иска.
След известно време идва Хасан и казва:
- Докторе, искам си оная работа, че не издържам без с*кс.
Доктора му присадил маймунски член.
Пак след известно време идват Хасан и Айшето при доктора и му носят бонбони и ракия.
- Да си ни жив и здрав докторе, не знаем какво си сторил, но кат се раждат дечурлигата, веднага хващат гората...

Добавен преди 11 години 3

На бала, поручик Ржевски, както обикновено пиян, започна упорито да ухажва дамите.
При това него не го интересуваше нито външността на жената, нито възрастта й, нито нейния пол...

Добавен преди 11 години 6

Във всеки ден от годината има повод за празник.
Доказателство:
Да допуснем противното: нека има поне един ден в годината, в който няма повод. Тогава множеството на дните в годината без повод е изброимо и непразно, следователно то притежава минимален елемент - най-ранния ден в годината без повод. Ако пък и това не е повод да му цапнеш една... Достигнахме до противоречие с допускането, което доказва теоремата.

Добавен преди 11 години 0

Типична народна сцена. Домакина и госта пият ракия, а пред тях мезето.
- Мези, мези - казва домакина на госта.
- Мезя, мезя - отговаря госта.
- Мези си бе, мези си.
- Меза си бе, меза си.
- Абе мези кат ти казвам - мези!
- Абе меза си на теб кво ти става?
- Абе кво мезиш бе ти направо ядеш!

Добавен преди 11 години 1

Руски инженер бил поканен на официалната част по откриването на Суецкия канал. След като минало откриването, домакините наредили дълга трапеза. На руснакът се случило да седне до пищна забулена с фередже дама. След третата водка, той започнал да си отпуска ръцете, бръкнал под полата й и започнал да рови все по-нагоре. Дамата му подала малка бележчица. Руснакът разгърнал листчето и прочел:
"Не меняй лицо, когда хватиш яйцов!!!
Ваш разведчик Иванов"

Добавен преди 11 години 0

Баща забелязал дъщеря си да се задоволява с вибр*тор. Попитал я:
- Дъще, за теб мъже няма ли?
- Тате, аз съм съвременна мадама. Не ходя с мъже, за да не ме мислят за развалена. Използвам техниката!
Бащата си излязъл.
Една вечер момичето се прибрало и заварило баща си на масата, пред него - две чаши ракия, салата и вибр*торът.
- Тате, какво правиш?
- Ами поканих зетя на една ракийка.

Добавен преди 11 години 1

"Преотстъпвам идеална съпруга, производство 1940 година. Вечно безработна, непушачка при липса на цигари, любвеобилна, блондинка, елегантна, с*ксуално вероизповедание. Не слага капка алкохол в устата си при наличието на наркотици. След генерален ремонт в неподвижно състояние. Лично ще ви я донеса".

Добавен преди 11 години 0

В ресторанта:
- Донесете ми, моля, девет големи коняка... Благодаря ви. А сега махнете първия и последния.
- Защо?
- Първия трудно влиза, а от последния оглупявам.

Добавен преди 11 години 0

Бог - на Адам:
- Време е да започнете да се плодите. На земята трябва да има повече хора. Хващай Ева, води я в храстите и я целуни!
Влиза Адам в храстите и вика оттам:
- Готово, а сега, какво да правя?
- Ами сега я погали!
След малко от храстите се чува:
- Готово, а сега....
- Сега започвайте, да правите любов...
След една минута, Адам подава глава от храстите:
- Господи, какво значи "главоболие"...

Добавен преди 11 години 1

За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.

Ден 6. Почивахме.

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.

Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.

Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.

Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.

Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.

Добавен преди 11 години 2

Алкохолът не помага за решаването на проблемите! Впрочем, и млякото не помага...

Добавен преди 11 години 0

Умрял един студент и отишъл в ада. Дяволът го попитал:
- Е, студентче. В кой ад искаш - в студентския или в обикновения?
- По-добре в обикновения...
Отишъл студентът в обикновения ад и общо взето останал доволен - ядене, пиене, цигари, жени. Само всяка вечер в 21 часа идвал дяволът и му забивал по един гвоздей в задника. Търпял студентът две-три седмици и поискал да го преместят в студентския ад. Там се оказало същото-ядене, пиене, цигари, жени. Само дяволът вече не идвал вечер да му забива пирони. Минали така няколко месеца. Една вечер изведнъж при студента дошъл дявола с кофа пълна с пирони и казал:
- Е, студентче! Дойде сесията!

Добавен преди 11 години 2