Пиянски вицове
Алкохолът носи настроение, за този който го консумира, но понякога носи настроение за околните. Вицовете и лафовете за алкохола, и пияниците, със сигурност ще ви донесат много настроение.
В тази категория има 14839 вица, разпределени в 990 под-страници.
Зимата крещи:
- Ракия! Греяна, че какъвто е студ...
Пролетта пълна с любовни емоции настоятелно изисква:
- Шампанско! Веднага!
Лятото с пресъхнало гърло хрипти:
- Бира!... Охлади тялото, прегряло е!
И само есента идва тихо, слага нежно ръка на рамото ти и дяволито казва:
- Еее, По коняче?
После слушам. На задната седалка седят двама мъже на годините на баща ми. Пият бира и се смеят. А почвам да ги чувам, когато питат за тоалетна у рейса.
- Тоалетна у рейс!?!
Па то у цяла България няма една обществена тоалетна, а те я дирят у рейса. Спестили по 1000 евра у България за пет години, зарязали жените и тръгнали да видят свят. За седмица. Прибират се на третата. Загубили се у Будапеща. Лутали се два часа, и единият стигнал до прозрение:
- Сядаме и пием. На кой му трябваме, ще ни намери.
Ако ще ми пращате писма в бутилки, нека да са дамаджани! Аз и почерци с под 40 градуса наклон разчитам и обичам.
- Госпожице, водка?
- Ама вие какво? В устата си изобщо не слагам!
- Това разбира се е жалко, но не разбрах за водката.
И видях щастливи хора, и трезви сред тях нямаше...
Алкохолът е за слабаците. Силните се наслаждават на депресията!
Оо перона се моткат трима подпийнали, а влакът вече тръгва. Те се затичват, но нямат много шансове да успеят. Тогава началник движението също се затичва, хваща единия и го хвърля във вагона. После повтаря същото и с втория, но с третия не успява - уморен е, а и влакът вече е набрал скорост.
- Е, нищо, ще хванеш другия влак! - утешава той останалия на гарата.
- Ама само аз трябваше да пътувам, онези ме изпращаха...
Получих писмо в дамаджана... От два дни го чета и душата ми се изпълва с мека топлина...
Не знаех какъв шоколад предпочиташ, затова взех уиски на промоция.
Из изповед на ескимос:
- Обаче най-лошо става, кога стане минус 120 градуса! Тогава водка замръзва! Ужасно! Тогава вижда жена си трезвен! И не иска живее!!!
Двама си говорят:
– Хайде да се напием и да си кажем неща, които трезви не желаем да разказваме!
– Ама, Вие, наистина ли сте следовател?!
Из дневника на младия татко.
1 юни
Ура!!! Роди ми се син! Жена ми казва, че е пълно мое копие. Божке, така ли изглеждам?! Трябва да тръгвам, ще празнувам раждането с приятели.
7 юни
Днес сутринта жена ми каза, че е време да спра да празнувам, спомена нещо за някакъв син и ми даде да подържа някакъв пакет. Даже не си спомням къде го сложих после.
8 юни
Ура!!! Роди ми се син! Трябва да го отпразнувам с приятелите. Жена ми каза, че първо трябва да изгладя тази купчинка ританки.
12 юни
Все още гладя. Чувствам се като Пепеляшка. О, мила фейо, къде си? Ела да ме спасиш!
15 юни
Феята дойде и ми донесе още ританки. Човек ще си помисли, че го кърмим с бира това дете.
18 юни
На гости ни дойдоха мои роднини. Казаха, че синът ми е пълно мое копие и това трябва да се отпразнува.
24 юни
Дойдоха приятели, пиха бира и се веселиха. За съжаление не можах да се присъединя към тях, защото къпахме бебето.
25 юни
Роднините си тръгнаха. Казаха, че и двамата ми синове приличат на мен, но този вляво – повече.
30 юни
Дойдоха приятелките на жена ми. Взеха детето от ръцете ми, за да му се порадват. Най-накрая малко свобода. Ще отида да погладя. Казаха, че бебето било пълно копие на майка си. Взех си сина. Не стига, че се кикотят глупаво, ами и говорят глупости.
5 юли
Докато жена ми ходи до магазина, синът ми се напишка и се разплака. Не посмях да го преобуя. Намерих изход от положението – започнах да го суша със сешоара. Жена ми се върна и ми заши един зад врата. Обидих се – старая се, а тя…
9 юли
Купих подарък на сина си. Радиоуправляем модел танк. Засега обаче детето е малко и затова ще си играя сам. Набелязал съм му още подаръци.
15 юли
Учих се да пера бодита. Получи ми се. Жена ми ме похвали и като награда ми позволи да пера и ританките.
19 юли
Снощи бебето спа много лошо. Постоянно се събуждаше и плачеше. Цяла нощ го носихме на ръце. Едва дочаках утрото. Най-накрая отивам на работа. Поне мъничко да си отдъхна.
23 юли
Докато перях, ми дойде една отлична идея. Предложих да прикрепим единия край на маркуча към сина ни, а другия да го пуснем директно в тоалетната и така да пестим от памперси. Жена ми не прие иновацията, според мен й стана криво, че не се е сетила първа.
30 юли
Днес учих сина ми да насочва струята. Или още не му се получава, или нарочно ме целеше. Успях ловко да я избегна, обаче жена ми каза, че сам ще си пера пердето. Добре, че още не е забелязала тапетите.
3 август
Според мен синчето най-накрая усвои основите на точното пишкане – днес успя да уцели котката, и то право в муцуната. Радостта ми е малко помрачена от факта, че обля също телевизора и списанието на жена ми. На мен самия ми се наложи два пъти да отскачам. Мисля си, че… (следващите записи са нечетливи поради голямо жълто петно).
"Бутилка уиски" не е отговорът, но ми помага да забравя въпроса!
Прибира се мъж пиян на мотика. Жена му го посреща:
- Къде одиш бе!
- Бех в кръчмата на Спас!
- Лъжеш ме нещо! Кръчмата затваря в 23, сега е 1, а улицата ни е толкова къса?...
- Къса е! Но пък за сметка на това е много широка...
Червено вино снощи пих и капка не остана… но въпросът е в коя кана?