Вицове за Пешо
В тази категория има 1713 вица, разпределени в 115 под-страници.
- Как си, Пешо?
- Остарявам като тиква, Гошо.
- Що пък баш като тиква?
- Раста на корем и съхна на дръжка!
18
Двама старци си говорят на пейката:
- Вярно ли е, че бай Иван от вашето село спечелил "Москвич" от лотарията?
- Не е баш тъй. Не е Иван, а Пешо, не е от нашето село, а от съседното, колата не е "Москвич", а "Волга" и не я спечели, ами го прегази.
32
- Здравей, мило мое слончице!
- Пешо, за твое добро, се надявам това да е правописна грешка!
37
Мадрид, Испания, лятото на 1999 г. Провеждал се най-големият кинеложки конкурс в югозападна Европа. Участниците били от цял свят, наградите големи, както подобава...
Някъде в ранният следобед, дошъл редът на единственият български участник Георги Георгиев да представя своето куче. Излязъл пред комисията той, като водел едно куче - среден ръст, клепнали уши, къси крака... а бе въобще порода "улична превъзходна". И от комисията го питат:
- Защо го водиш това безпородно куче тука... Язък за парите дето си дал като такса за участие...
А нашият казал:
- То може да е помяр, ама е необикновено, защото може да лети.
Последното накарало председателят на журито да стане на крака и с невярващ поглед да каже:
- Добре господин Георгиев, дайте да видим вашето куче какво може, макар че лично аз...
Наш Гошо се обърнал към кучето и му заповядал:
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!!
Пак никаква реакция.
- ПЕШО! ЛЕТИ!! - изсъскал Георгиев през зъби и леко сритал добичето по хълбука.
Пешо жално погледнал стопанина си, размахал уши и.... казал:
- Не мо'а ба Гошо! Мно'о горещо ва!
20
- И защо за пореден път ми изневери?
- Ми слаб ми е ангела бе Пешо...
- Е ти не разбра ли, че краката ти не са крила?
18
- Комшийке, защо Пешо така реве у вас?
- Зъбите му излизат.
- Как ще му излизат зъби, ма, нали е на 50?
- Ааа, вчера ги глътна и... сега излизат.
9
Един пич се прибрал от работа и що да види? Пералнята вече не тече, телевизорът - с кристален образ, хладилникът - със сменен уплътнител на вратата. Попитал жена си:
- Кой направи всички тия ремонти, бе?
Оная му отговорила:
- Съседът Пешо!
Мъжът се напрегнал:
- А ти как му плати? Нали нямаш пари?
Половинката му свила рамене:
- Той ми даде възможност за избор. Или да му изпея една песен, или - да му врътна една свирка!
Съпругът се хванал за главата:
- Баси нахалника! И ти - какво направи?
Жената свъсила вежди:
- Ти, мене - за каква ме имаш, бе? Как ще му пея на тоя простак!
17
В един телевизионен сервиз дошъл някакъв клиент:
- Добър ден! На моя телевизор звукът нещо изчезна и картината е на вълнички!
Старши служителят отговорил:
- Това са дреболии, господине! Сигурен съм, че може да се оправите и сам!
Оня кимнал и излязъл. Някакъв стажант попитал смаяно:
- Пешо, какво става тук?! Не, че ти се бъркам, ама така - не изпуснахме ли клиент? И не губим ли пари?
Оня му отговорил:
- Трай си, младо и зелено и се учи! Скъпите поръчки идват, когато клиентът се е опитал да оправи нещо сам!
24
- Пешо, жена ти хващала ли те е с любовница?
- По-лошо, брат! Любовницата ме хвана с жената!
15
По времето на социализма млад писател отишъл в издателство "Народна младеж" при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено "Любов". Текстът бил следният: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.". Редакторът казал:
- Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден младият писател отишъл при редактора и му предложил новия текст: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.".
- Мдааа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.".
- Дааа, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: "Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: Еб@л съм и майката на работата! И утре е ден!!!".
13
Американецът, руснакът и българинът се напили и започнали да се надлъгват.
Американецът казал:
- Ние строим кораби толкова големи, че в тях могат да плуват други кораби.
Руснакът:
- Ние строим самолети толкова големи, че в тях могат да летят други самолети.
Нашенецът им разправя:
- В Горни Богров, бай Пешо като си подигне крачола, му се вижда оная работа.
На сутринта като поиэтрезнели и почнали да се сещат какви са ги говорили, американецът се извинил и казал, че такива кораби не строят. Руснакът също се извинил и си признал, че такива самолети също не строят. Нашенеца и той се извинил:
- Излъгах ви! Бай Пешо не е от Горни Богров, а от Долни Богров.
12
- Пешо, що се връщаш пак пиян, бе? Не знам как още те търпя! Друга жена - вече да те е изгонила!
- Ми, к'во да направя, бе, мило! Всичките ми приятели са пиячи! А нали знаеш - с какъвто дружиш - такъв ставаш!
- Е, що не почнеш да дружиш с еб*чи, бе?!
16
Един мъж, се прибира от командировка, Както си кара колата, вижда на пътя една мургавелка, да маха на стоп.
"Ако я кача, ще има да бърбори. Ако не я кача, може да ме прокълне"-Помислил си човека."Ще я взема, пък нека си говори"Качил я, а тя му казала:
- Бате, златен да си! Давай да ти гледам!
- Няма нужда! Аз миналото си го знам, а бъдещето ще го узная!
- Тогава, ша ти казвам три истини!
- Добре, казвай!
- Първа истина:Луната сфети, ама не грее! Верно ли?
- Верно!
- Козелът, брадата си не бръсне! Верно ли?
- Верно!
- И твойто жина ходи при саседа!
- Не може да бъде! Не е верно!
- Ко щеш, вервай, ко щеш нидей!
Прибрал се човекът у дома. Жена му го посрещнала. Приготвила масата. Хапнали, пийнали и той и разказал за мургавелката. Казал и първата истина, а тя:
- Верно ти е казала!
Казал и втората истина.
- Верно ти е казала!
- А третата истина е, че на комшията Пешо, оная му работа била колкото бобено зърно!
- Е това вече, не е вярно! По-голям му е!
8
В един завод, директорът казал на портиера:
- Бай Пешо, утре тук ще дойдат чуждестранни журналисти. Те ще се интересуват как живее обикновения българин. Сигурно ще питат и теб за разни неща! Да не ни изложиш пред света, ей!
Оня отговорил притеснено:
- Ама, шефе, де да знам... Да не взема да оплета конците без да искам... И да направя някой гаф!
Началникът го успокоил:
- Няма страшно! Ето какво ще направим... Аз ще съм плътно до тебе. И ако кажеш нещо неподходящо - ще се закашлям! Това ще бъде таен знак към теб да поправиш отговора си!
И така, на другия ден чуждестранните журналисти пристигнали в завода. Един от тях попитал портиера:
- Господине, каква заплата получавате?
Оня отговорил:
- Ами, чисто - осемстотин лева!
Директорът се закашлял! Бай Пешо бързо вметнал:
- В смисъл - на седмица, де! На седмица!
Друг репортер се поинтересувал:
- Колко е голямо Вашето жилище?
Нашият герой отговорил:
- Четиридесет квадрата!
Директорът се закашлял! Бай Пешо бързо вметнал:
- В смисъл - на всеки член от семейството, де! На всеки член от семейството!
Най-сетне, последният журналист задал въпрос:
- Господине, кажете ни нещо, с което се гордеете!
Портиерът се чудил известно време и накрая се изхвърлил:
- Гордея се, че х*ят ми е трийсет сантиметра!
Директорът силно се закашлял. С което, искал да даде знак:
"Намали малко, че ще те хванат в лъжа!"
Бай Пешо, обаче не го разбрал правилно. И вметнал бързо:
- В смисъл - в спокойно състояние, де! В спокойно състояние!
13
Един професор бил спрян на улицата от някаква жена:
- Пешо, не ме ли позна? Аз съм Мими, от студентските години!
Оня казал:
- Извинявай, аз съм малко разсеян! Коя Мими по-точно?
Жената се възмутила:
- Е, как коя? Голямата ти любов! Само по мен въздишаше навремето! Дори ми предложи да се оженим!
Професорът се смутил:
- Извинявай, малко съм разсеян! И какво стана - оженихме ли се?
17