Вицове за началници
В тази категория има 2101 вица, разпределени в 141 под-страници.
Ако чуете, че някоя фирма търси да назначи: Директор, зам. директор, или мениджър ми пишете... За мен срамна работа няма!
Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
– Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
– Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
– А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
– Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: „Помощ! Помощ!“. Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от банята да вземе да се подхлъзне на новия паркет – паднала по гръб и залепнала на лака.
– И ти отлепи ли я?
– Три пъти!
- Марче, напиши на табелата, че във вторник ще има Супа топчета.
- Добре шефе, с "В" или с "Ф" се пише?
- Ох, напиши в сряда...
Епископът получил множество сигнали за допуснати грешки от новоназначения свещеник в Чепръчляне. Отишъл на място и след като се уверил лично, го извикал на кратко съвещание.
– Значи, колега, това, че водите службите по хавайска риза и дънки, вместо расо, мога да Ви го простя...Това, че сте с обеца на лявото ухо и слънчеви очила вместо килимявка - също. Но, преди Великден да сложите табела пред църквата: „Затворено поради кончината на сина на шефа!“ Е, това вече - НЕ!
Какво се случва, когато релсите свършат и влакът на социализма спре:
- При Ленин - всички слизат, правят съботник и полагат релси.
- При Сталин - машинистът се разстрелва.
- При Хрушчов - вземат се релсите зад влака и се полагат отпред.
- При Борисов - началник-влака и кондукторите клатят вагоните, машинистът надува свирката, а пътниците си мислят, че влакът продължава да върви.
- Еййй, Компир… Говедо си беше, говедо си остана! Да ти избяга жената още през първата седмица след сватбата…
- Не съм виновен шефе! Аз от любов…
- Ква любов бе!? Хванала те е с прост*тутка!
- Ми то… Върнах се в къщи, бях се навил за с*кс… Ма, тя така хубаво си спеше… Като ангелче!
- И ти кво?
- Ми кво… Викнах си прост*тутка. Няма да я будя за двайсе лева я!?
- Шефе, ще има ли заплата този месец?
- За какво ти е, всичко е затворено.
- Петров, как можа да ме наречеш пред всички... ”женски полов орган!?" И ме гледай, като ти говоря!!!
- Не мога шефе... възбуждам се...
- Иди да честитиш на шефа, родило му се е дете.
- Така ли? Какво има?
- Кайсиева.
Провежда се конкурс за секретарка.
Влиза страхотна мадама - гърди, крака, лице - всичко като на топ модел.
Шефа я разпитва:
- Езици знаете ли?
- Да, английски, немски и френски.
- Добре, а компютри владеете ли?
- Разбира се, Windows, Linux, естествено Office, програмирам малко и на Си.
- Чудесно! А пишете ли бързо на машина?
- До 200 знака в минута.
- Прекрасно! И каква заплата искате?
- 5 000 eвро!
- 5 000? При нас толкова и главния инженер не получава!
- Ми чукайте него тогава.
- Жена, гледах те от терасата 20 минути как паркираш, направо си мисля дали изобщо да ти давам колата, та ти и на пътя си неадекватна!
- О, я стига, и днес ли шефа ти те е юркал, та на мен си го изкарваш? Заяждаш се за глупости!
- Не са глупости, утре катастрофа можеш да направиш! Айде да те видя сега: представи си следната ситуация, караш, и изневиделица пред теб пресичат баба с внуче, кое удряш?
- Бабата!
- Спирачките, ма... удряш спирачките!
Основен закон при формиране на заплатата:
- Не може да взимаш повече от секретарката, без и теб да те е*е шефа.
- Шефе, може ли да сложим нещо в офиса, за да ни е по-комфортно?
- Какво бе, Иванов?
- Ми, примерно, казан за ракия...
Из фейса:
- А бе колеги от къде да си взема винетка, извън държавата София?
- Ти луд ли си, Баце заради тебе пак да се кара на шефа на АПИ... Карай си така и си свиркай!
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…