Вицове за началници
В тази категория има 2114 вица, разпределени в 141 под-страници.
Късен Август, някъде в някой офис по света, шефа минава мимоходом по джапанки и къси гащи забързано. Чистачката на офиса си мърмори:
- Шефе, всички излязохте в лятна ваканция, само аз се скъсвам от бачкане, всеки Божи ден.
- А бе, лельо Минке, всички излязоха, ама да си знаеш, че само ти си най-умната тук... Ето, сега всички умници се скъсват да харчат, а ти СПЕСТЯВАШ!
- Шефе, заплатата ми е, като възбудена жена...
- Що бе, Петров?
- А я пипна, а е свършила!
Преди седем дена варих ракия. Вчера звъни шефа.
- А бе, ти няма ли да идваш на работа?
- Спокооойно шефе, още десетина литра и идвам!
- Господин началник, може ли да си взема отпуск?
- За какво ти е бе, Петров? И без това бюрото ти е точно до прозореца?
Младеж поканил девойка на разходка. Вървят двамата из парка и виждат количка за сладолед.
- Искаш ли сладолед?
- Искам.
Младежът подвикнал на продавача:
- Два сладоледа от 50 стотинки!
Взели си сладоледите и продължили да вървят нататък. След малко като си ги изяли наближили друга количка.
- Искаш ли още сладолед?
- Искам.
- Два сладоледа от 50 стотинки!
Продължават да се разхождат... и стигнали до трета количка със сладолед.
- Още по един?
- Ааа, не, благодаря! Вече не мога да хапна нищо...
Младежът се приближава до количката и поръчва:
- Шефе, дай един сладолед от два лева!
Ако на шефа му хрумне гениална мисъл, значи някой цял ден ще се занимава с глупости.
Днес бях на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде един лаптоп и ми каза:
– Опитайте се да ми го продадете!
Взех лаптопа и излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, ми звънна телефона и ония от човешки ресурси истерично закрещя:
– Веднага ми върни лаптопа обратно. Ясен ли съм?!?
Викам:
– Спокойно, бе! 500 лева и е твой!
Моше е, естествено, евреин и освен това – студент в Оксфорд. Явява се на изпит, който трябва да продължи цели шест часа (!) Но след като изминават първите два, той вдига ръка и квесторът се приближава към него.
- На мен – казва Моше – ми се полагат парче сушено телешко месо и чаша бира. Искам да си ги получа сега.
Квесторът го гледа недоумяващо.
- Правилно ли ви разбрах, че искате парче сушено телешко и чаша бира?
- Да, точно така. Те ми се полагат, така че си ги искам
- Но защо решихте, че ви се полага такова нещо?
Моше измъква някакъв том с размерите на тухла четворка.
- Това – казва той – е сборник с всички закони на Оксфорд от неговото основаване до сега. Ето вижте тук. Съгласно един закон от 1530 г. на всеки студент, който се явява на изпит, продължаващ повече от четири часа, му се полагат парче сушено телешко и чаша бира. Този закон не е отменен и до ден-днешен и е напълно в сила. Затова ви моля да ми донесете полагащото ми се.
Квесторът се опитва да възрази с аргумента, че ще е трудно в момента да изпълни такова желание, а освен това неотдавна е приет закон, с който се забранява алкохола на територията на университета. Но Моше е упорит и държи на своето, а Англия е една правова страна, затова квесторът вика своя началник и накрая, след дълги преговори, се стига до компромис – сандвич и една кока-кола. Моше е страшно доволен, че е прецакал тия тъпи закостенели британци и то със собствените им оръжия. Но след няколко дни получава призовка да се яви пред Университетския съд. Моше е убеден, че всичко ще се размине с малко мъмрене от страна на няколко благообразни старчоци и с едно обещание, че повече няма да прави така. Действителността се оказва друга. Въведен е в огромна зала с безкрайни редици колони, цветни витражи по стъклата и необятна маса, зад която седят стотина професори, ректори, декани плюс разни лордове и перове, възпитаници на Оксфордския университет. Всичките в перуки и тоги и с изражение на инквизитори. Те единодушно изключват Моше от университета и той губи всички свои студентски права на основание на закон от 1415 г., който никой не е отменял и който и до днес е в сила.
За явяване на изпит без меч.
- Не можах да дойда на работа, шефе. Болна бях!
- Аха. А тенът, който си хванала?
- Вдигнах температура, затова съм изгоряла...
Вчера шефа ме вика в кабинета.
- От днес ти ще си ми дясната ръка!
- Шефе, малко се притеснявам за бъдещите си задължения...
- Шефе, готово!
- Какво? Направи ли го?
- Не! Счупих го!
- Два пъти седмично замествам шефа.
- Да, бе! Ще ти се!
- Не ми вярваш? Питай жена му!
- Не мога да дойда на работа, шефе, болна съм.
- Видях те снощи в бара, даже тен си хванала.
- Изгорях от температурата, а до бара ходих за лекарства.
- Шефе, мога ли да ползвам платен отпуск?
- Разбира се. Плащаш и излизаш.
- Къде си, цял ден те търся, не мога да те намеря ?!!
- Еееее шефе, добър работник трудно се намира!!!
