Вицове за морето
В тази категория има 1361 вица, разпределени в 91 под-страници.
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
И хвърлил стареца мрежата в морето и зачакал...
По някое време чул:
- Мрежата в момента е недостъпна. Опитайте след малко.
Винетката поскъпва, защото не пушите достатъчно, за да има пари за магистралата до морето.
В една лодка в морето се возят турчин, руснак и българин. На турчина му се допърдело, и да не се изложи рекъл:
- У нас най-известното име е Юсуффффффффф.
По едно време и на руснака му се допърдело и вика:
- У нас най известното име е Пьотрррррррррр
Обажда се и българина:
- А у нас най-известното име е Йордан-дан-дан-дан...
Монолог на една жена:
- Нищо не искам. Е, само малко да си почина... А, и сладолед... Парченце домашна баница, шоколадче, бонбонче, обувки, чанта, рокля, гривна и лято, море, слънце, плаж! А иначе - нищо не искам.
Из пернишки форум:
- "Толкова много ми липсва морето, че по навик си пълня ваната, влизам и пикая в нея..."
Модернизирани поговорки:
Написан коментар, хвърлен камък.
Който добавя в група другиму, сам пада в нея.
Сирoмах човек — жив спамър.
Ако искаш да познаеш човека, дай му администраторски права във фен страница.
Ако човек сам не си лайкне поста, никой друг няма да му го лайкне.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй във Фейсбук.
Ако не посееш заявки или линк към профила ти, няма да пожънеш приятели.
В царството на слепите едноокият е модератор.
Всяка жаба да си знае профила.
Всеки статус за три дни.
Вълкът профилната снимка си мени, но нрава — никога.
Гладна кокошка Фармвил сънува.
Да би мирно седяло, не би рипорт видяло.
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от фийда им сам ще се пазя.
Един линк пролет не прави. Последното важи и за селфито wink emoticon
И лудият потребител не одобрява заявка за приятелство от пияния.
И сам потребителят е потребител.
Покажи ми списъка с приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Който рипорт прави, от рипорт умира.
Краставото куче всички го сръчкват.
Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя.
Фармвил не ще молитва, а цъкане.
Фенове за страница с трици не се ловят.
Малкият коментар профила закрива.
Мижи да те тагна.
По профилната снимка посрещат, по ума изпращат.
Рибата още в морето, той му писал на Стената.
Сърдитко Петко, празна му Стената.
Тихият профил е най-дълбок.
Админът дава, модераторът не дава.
Почивката на море подобрява здравето и подкопава морала.
Пиян пикае зад кръчмата и си говори на члена:
- Ех, моето момче, помниш ли, как на младини като ходехме на морето, как ти се радваха, милваха и те галеха, разни чехкини, полякини, германки...
В този момент г*зът му леко пръцнал. Пияният се обърнал и казал:
- Ти да мълчиш!!! Да не ти припомням, какво ти се случи на оная екскурзия в Истанбул.
- Къде бяхте на море? - В Лозенец, насрахме се от кеф.
- Да, те казаха по новините!
Пич отива на море. След няколко неуспешни вечери да забие гадже, отива на пр*ститутка:
- Как са цените, како?
- 40 лв. тромпета; 100 лв. пълна програма.
- Ааааа, нямам толкова, муцко! Какво ще кажеш, да ти дам 10 лв., кутия цигари и телефона си?!
- Ммммм... айде, става.
След свършване на работата, човекът подава 10 лв. на монети, кутия евтини цигари... и се готви да си ходи.
- Чакай, забрави, нали и телефона!?!
- А, да! Пиши: 0898******
Арабин завел жена си на море. Огледала се тя, всички нея гледат...
- Махмуд, неудобно ми е... всички мен гледат...
- Ми как няма да те гледат ма... Какво си оголила пръстите на краката!?
Интервю за сервитьорка на морето:
- Мразите ли всички хора?
- Да!
- Назначена сте.
Дядо пенсионер получил надбавка на пенсията и решил да заведе бабата на море. Връщат се и приятелите му го разпитват:
- Е как беше? Добре ли изкарахте?
- Как, как! Също като през войната. Ние на палатки в гората, а немците по хотелите.
Изследователски кораб втори месец стои безцелно в морето. От скука екипажът започва да пие. Капитанът решава да изкорени вредния навик:
- От утре водката да се хвърли зад борда!
Надвисва гробна тишина, а от задната редица някой се обажда:
- Отдавна трябваше!
Вбесеният екипаж изригва:
- На вас водолазите, кой ви е давал думата?!?