Вицове за мъже
Сарказъм, шеги и смях за сметка на силния пол. Умни и глупави, богати и бедни, силни и слаби, хубави и грозни, добри и лоши - това са част от определенията за хумора с мъжете и техните жени, любовници и свалки.
В тази категория има 16778 вица, разпределени в 1119 под-страници.
- Ако търсиш не пиещ, не пушещ и не обичащ футбола мъж: ще си умреш сама!
4
Мъж към жена си:
- Добро утро!
- Не бързай с изводите!
8
И на най-фината жена з*дникът изглежда огромен, ако е застанал между мъж и телевизор, по който дават мач!
14
Опитните жени не влизат в асансьора с непознати мъже. Те ги причакват там!
6
Попитали вдовица:
– Защо почина мъжът ви?
– Имаше малка дупка в костюма си.
– Странно, моят мъж има много дупки на костюма си, а нищо му няма…
– Може, но моят беше водолаз.
4
Ако ЧУЖДАТА ЖЕНА ви се струва много по-грижовна... много по-лъчезарна... и много по-красива от Вашата... значи е случила на свестен и грижовен Мъж... а не като Вашата...
7
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Някъде в Америка един шеф обещал на всеки, който успее да преплува езерото с крокодилите, по 5 милиона долара. Ако някой се пробва, но не успее, семейството му щяло да получи 3 милиона. Известно време нямало желаещи, всички се ослушвали, но един се хвърлил. Смело подскачал, криел се, борил се, плувал всякакъв стил и на края, със сетни сили, целият в рани, успял да стигне до отсрещния бряг. И естествено, запсувал:
- Кой ме бутна?
Оказала се жена му. От там идва пословицата "Зад всеки успял мъж стои една жена."
26
Доктор към млад мъж:
– Пушите ли?
– Да, аз съм млад ерген... тъй че пуша!
– А алкохол употребявате ли?
– Да, аз съм млад ерген, тъй че пия…
– А полов живот?
– Да, аз съм млад ерген, тъй че...
– Да ви кажа честно, ще трябва да забравите за всички тези неща?
– Хммм... С пиенето и пушенето някак си ще се справя, но със с*кса ще е трудно...
– В такъв случай трябва да се ожените.
– Защо пък?
– За да спрете с*кса постепенно...
10
Когато видиш един мъж и не ти дойде отвътре да му сготвиш мусака... значи не става.
13
Един мъж не купува ли цветя в началото, значи и зеленчуци няма да купува после.
4
Можете да съблазните мъж, който има жена. Можете да съблазните мъж, който има любовница, но не можете да съблазните мъж, който има шише ракия и точно си е нарязал салатката.
17
Някои момичетата са склонни да търсят мъже, които приличат на бащите им. Затова търся такъв, който да идва един път в месеца, да оставя пари и да си заминава!
4
Е, значи гледам, че излезнахте от пубертета, та рекох да минем на по сериозни теми. Лъскаме си ний бастуните с Емо Пърпъла у бараката и се надлъгваме... кой какво кога. Влезе Ванчо Малумното и вика:
– Копелета, напраих сефтето!
- Е как?
- Ами така! Имаше една Пепа, която държеше стрелбище и батковците го светнали, че Пепа за 10 лв. те прай мъж!
Еми нема как и ние да не еб*м. Турихме дънките, фланелката Пума и айде на стрелбището. Бре, кой да води преговорите... ми АЗ моя милост реших.
Ми, са как да и го кажа? Бре пукай пушки, яж лоумчета, търкай се покрай Пепа, ама тя се едно не вдява и накрая дойде време да метем. И ме пита Пепа:
- Ма, на тебе.. май ти съ е*е?
Ама нали немам 10 лв., к‘во да кажа, а?
- Ама, ние сме петима?
- Е, щом сте петима, айде 30 лв!
И ми показа ц*ците. си.. и малко вълна, демек материала е точен... Казах на пичовете, ама отде мангизи?! Айде на товарна гара... два дена разтоварвай цимент! Станахме като прасета. Треперят ни краката, но надървени като кочове отиваме да уговорим дейта. Имаше си Пепа едно фургонче и ние лангър-лангър... към 11 вечерта чук-чук, тука сме.
Излезна Пепа и вика:
- Първо... дай да видим парите!
- Ми, ей ги 6 червени петолевки.
- Да ви видя п*шките! - вика Пепа.
Ние си мислим да не са големи, а то било дали са чисти! Ми, не бяха.
Айде обратно на чешмата... на минералната баня, сапун, веро. Това намерихме от майката на Илчо Мечето. Прежулихме се от търкане. Славчо Главата даде блестящата идея да сме се намацали със Одеколон Каро, че да миришем на мъжове… Ми, то гори, та си е*ало майката, като чакали вихме в нощта... И тогава за първи път видях... к'во е т'ва преапизмус по бг-ейски - перманентна ку*родървица. Илчо не може си прибере п*шката у дънките. И така... няма лед, ама има сладолед. Намазахме му п*шката със сладолед и малко поспадна. Айде от там обратно до стрелбището. Ами са кой да е пръв? Ми, естествено аз.
Легнала кът една пантера оная ми ти Пепа, напръскала се с Фа и ми вика:
- Ела, пиенце, да те видим.
Изплаших се! Тo смърди на фа, цигари Фемина, пот, вековна гнилоч и най вече на П*ЧКА.
Разчепи се Пепа, наместих се и к'во – трък-прък... и свърших. Забърса се с едно пишкирче, парите ги беше касирала предварително. И айде... Илчо е на ред. Бре, като се заклати тоя фургон – земетресение! 18 минути го клати! После го питаме:
- Как беше Илчо?
- Ми, как? Тя цъка семки, аз копам.
Главата Славчо не могъл и да го вкара, ама парите ги нема. Имаш право само на една засилка. Данчо Лалето (Фанфан) най добре се беше представил и я цунал по ц*ците, но по устата не му дала. Той се беше изжулил най-много. Бойко Змията вика:
- Ми, к‘во толку, кат‘ топло бурканче кисело млеко, само по мирише.
Като истински пичове, след т‘ва запалихме по една цигара Кент. После всичките имахме трипер, но за т'ва ни изписаха калиев перманганат и си прайхме бомбички. Бронз, сяра, малко барут, перманганат и айде на гробищата да гърмим. И днес кат‘... усетя миризмата на Фа... се н*дървям!
14
Имало едно семейство. Мъж, жена и син. Мъжът и жената били като светци. Никога през живота си не били казали нито една псувня или ругатня. Такъв пораснал и синът. Задръстен до крайна степен и абсолютно невеж по с*ксуалните въпроси. Дошло време синчето да се жени. Оженили го и дошъл момента на първата брачна нощ. Синчето обаче, не знаело въобще какво се прави първата брачна нощ и попитал майка си. Тя възможно най-възпитано му обяснила:
- Ами виж сега. Ти имаш един израстък на тялото, а момичето има едно отворче. Пъхаш си израстъка в отвора на момичето и тя природата ще свърши останалото.
На следващия ден снахата звъни на свекървата:
- Извинявайте, ама вашия син нормален ли е?
- Защо? – попитала притеснена майката?
- Ами как, защо? Снощи си пъхна носа в задника ми и започна да вика „Природо помагай! Задушавам се!”
5