Скъп рибен ресторант ... Оберкелнерът води клиент до огромен аквариум, пълен с всевъзможни морски добитъци... Клиентът избира най-огромния омар... Вадят омара със специален кеп от аквариума, ритуално го слагат на плота и с един чук го прасват... Той потръпва с крака и замира... Тържествено го занасят към кухнята... Там вадят един замразен от фризера и започват да го готвят, а нашият омар, по специална тръба, на заден ход се прибира в аквариума...
Вече в аквариума, омарът изнемощял се опира на студеното стъкло и си мърмори:
- Да е*а вашата мама, да е*а... Някой ден наистина ще взема да пукна от толкова удари по главата...

Добавен преди 7 години 14

С*ксът е стресиращо занимание. Първо се криеш от мама и тате, после от жена си...

Добавен преди 7 години 12

История за мръсните чорапи:
Ден 1-ви: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис… така е по-добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?” Какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нащте да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска) това пък защо?
ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна, даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо, така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… а бе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха… странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село. Тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил във болницата според лекари от натравяне, горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйфам...
ден 27: ...
ден 28: ...
ден 29: ...
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме, не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас.

Добавен преди 7 години 5

При развод вината е винаги по равно - 50% на мъжа и 50% на майка му.

Добавен преди 7 години 5

Учителката се обръща към децата:
- Деца, кажете ми космонавтите, които знаете?
- Гагарин, Иванов...
- Правилно. А ти Иванчо кого искаше да добавиш?
- Моите майка и татко.
- Нещо бъркаш.
- Не, не бъркам. Снощи се събудих през нощта и чух татко да казва на мама - "Е, политаме ли?" А мама отговори - "А ти сложи ли си скафандъра?" Той - "Не". "Тогава полетът се отменя".

Добавен преди 7 години 23

Село, на пейка седят момче и момиче.
Момичето:
- Ами аз да си ходя, а?
Момчето:
- Стой ма!
Минава един час.
Момичето:
- Да взема да си ходя, а?
Момчето:
- Седи ма!
Минава още един час.
Момичето:
- Тръгвам вече!
Момчето:
- Стой ма!
Момичето става и си тръгва. Момчето ядосано си хвърля цигарата с думите:
- Иииии, не иска да ми пусне, мама му...

Добавен преди 7 години 7

Бизнесмен води в къщи новата си секретарка с цел повишаване на квалификацията. Жена му била заминала за няколко дни при майка си и те можели да обсъдят всичко на спокойствие. Точно били започнали и секретарката попитала:
- Стой, а презервативи имаш ли?
- Амиии... нямам, обаче знам къде ги прибира жена ми! Сега ще донеса!
Изчезва той към банята. След малко се връща разстроен:
- Мамичката и! Взела ги е при майка си! Никакво доверие ми няма, гадината!!!

Добавен преди 7 години 12

Майка с дете се връщат от почивка на море. Жената споделя впечатленията си от почивката.
- Да знаеш с колко много хора се запознах, даже имаше един герой от войната.
Детето загадъчно:
- А бе, герой, герой, ама страхлив. Било го страх да спи сам и спеше при мама.

Добавен преди 7 години 13

- Татеее, кажи два гълъба бели.
Баща му:
- Бе махни се, работа имам! Айде бе татеее, кажи ми моля ти се два гълъба бели!
Баща му:
- А бе марш от тука ти казах!
Майка му:
- Хайде бе Гошо, кажи му на детето!
Бащата:
- Е добре - два гълъба бели!
Иванчо:
- Да ядеш два Х*я... дебели!
Бащата:
- Майка ти да ги яде дет ма накара да кажа!

Добавен преди 7 години 53

Баща му беше в положение човек, имотен беше и гледаше съответно на живота, а то какво прави, какво струва, не зная, ама замина момче младо и хубаво, като цъфнал гюл, наука да учи в София, стоя колкото стоя, току се върна един ден смачкано, рошаво, мършаво, гаче ли като свети Ивана се е хранило със скакалци и див мед само. Заряза и наука, и всичко и започна със земята да се бори като нас. Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?
— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.
— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?
— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.
Ха сега де! Орех с белтък!
— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…
— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.
И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!
Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.
— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!
Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.
— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.
Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.
Разтривали го, церили го, хеле му преминало.
— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?
Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.
— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!

Добавен преди 7 години 3

- Подсъдими, вярно ли е, че в деня на деянието, Вие изразихте гласно желанията си да нае*бете майката на ищеца, баба му, дядо му, целия му род, рода на жена му, самата му жена и отпред и отзад и в устата мръсна, а така също и всичките му лели, от страна на майка му, а и от страна на баща му... и още около тридесет и двама члена на неговата фамилия?
- Не е вярно, Господин съдия! Аз най-спокойно си работех в леярната, когато той ми изля половината плавка стомана, 1100 градуса, на гърба... Аз просто се обърнах и му казах:
- Не виждаш ли, че ми създаваш леко неудобство? Възможно е и да ме заболи!!!

Добавен преди 7 години 20

Прибира се войник от дълга служба, нарамил една картечница и един гранатомет, а майка му го чака на верандата. След много прегръдки и целувки, старата му майка го поогледала, нарадвала му се още малко и почнала да го разпитва за службата. По едно време гледа оръжията на рамото му и го пита:
- Сине какво е това?
- Това майче е картечница.
- А за какво е?
- Сега ще ти покажа.
Взима мъжът картечницата, насочва я към оградата и я прави на решето.
Майката горда със сина си, потупва го по рамото и пита пак:
- Браво сине мой. А това другото какво е?
- Това майко е гранатомет. Сега ще ти покажа.
Взима гранатомеда, насочва го към клозета на двора, и го гръмва на хиляди парчета.
Майката с усмивка през сълзи прекарва ръка през косите му и казва:
- Ех сине какъв мъж си станал само, да беше баща ти жив, да те види днес.
- Но мамо, кога татко е починал? Какво се е случило? Кога?
- Той беше в клозета...

Добавен преди 7 години 3

Майката и бабата на Иванчо лющят грах в сайванта. Доприпква Иванчо и казва:
- Мамо, мамо, бикът е*е кравата!
Майка му пребледнява, изпо­тява се и го поправя:
- Какви са тия приказки, бе? Ти възпитание нямаш ли? На 6 години си станал, не се говори така. Ще кажеш "Бикът изненада кравата".
След малко Иванчо пак прис­тига превъзбуден:
- Мамо, мамо, бикът изненада всички крави!
Майка му се подсмихва:
- Не може, Иванчо, бикът да изненада всички крави.
- А, може, може - бикът изненада всички крави, щото е*е кобилата!

Добавен преди 7 години 54

Няколко дни след сватбата младоженката се обажда разплакана на майка си.
- Край, не мога повече, ще се разведа и никога повече няма да се женя за журналист.
- Спокойно дъще, какво е станало?
- Публикувал е моите любовни писма във вестника.
- Това трябва само да те радва, значи много те обича.
- Обича ли ме, а защо ги е публикувал в хумористичната страница.

Добавен преди 7 години 10

Мама я прати за картофи до пазара, а тя постна във ФЕИСБУК - отивам на
шопинг.

Добавен преди 7 години 6