Паскал мисли за дълбочинните животни...

Паскал мисли за дълбочинните животни, когато в двора влиза Миро.
Връща му ситото за пясък.
– Здравей, Паскале! – казва той.
– Какво правиш?
– Съществувам. – отвръща Паскал.
– Естествено, че съществуваш! – непредпазливо казва Миро.
– Всички съществуваме.
– Нищо подобно! – казва Паскал.
– Ти например не съществуваш.
– Що? – интересува се Миро.
– Ако онова, което казва Декарт, е вярно, ти изобщо не съществуваш.
– И какво казва Декарт? – пита Миро.
– Декарт казва „Мисля, следователно съществувам!“ Ако това е вярно, половината село изобщо не съществува. В това число и ти.
Миро оставя ситото и се обижда.
– Излиза, че само ти съществуваш!… Така ли?!?!
– И аз съществувам от дъжд на вятър! – отвръща Паскал.
– Но има хора, които не съществуват от рождение.
– Йеремия може и да не съществува! – казва Миро.
– А съм сигурен, че и Анани не съществува, обаче това, което казваш за мене, не е вярно.
– Но и ти не си виновен. – продължава мисълта си Паскал.
– Кога да съществуваш? Вдигаш къща, копаеш лозе, бъхташ до мръкнало. Като се прибереш вкъщи, хич не ти се съществува, удряш двеста грама и заспиваш.
– Горе-долу е така. – съгласява се Миро.
– Бедният човек не може много-много да съществува.
– То това е и целта! – казва Паскал.
– Да не съществуваме! Щото, вземем ли да съществуваме, току-виж сме объркали сметките на някой. Ще вземем да задаваме въпроси, да се съмняваме, да псуваме…
– Аз си псувам и без да съществувам! – казва Миро.
– Но без адрес! – подчертава Паскал.
– Ти засягаш една имагинерна майка! Липсва ти конкретност!…
– Така е! – признава Миро.
– Прав си. Псувам много общо.
– И става като с корупцията. – казва Паскал.
- Всички псуват, но на вятъра.
Двамата млъкват и гледат пуйките по двора, които по принцип не съществуват.
– То не е и лесно да се съществува! – казва след това Паскал.
– Щото всичко е направено така, че те принуждава да не мислиш. А само да гледаш, да слушаш и да викаш „ура“.
– Мене ме заболя главата. – казва Миро.
– А и трябва да забъркам бетона. Ако не го забъркам аз, няма кой да го забърка.
И си тръгва.
– Несъществуващ човек! – казва си Паскал.
– Откакто се е родил, не е съществувал!

Добавен преди 6 години 2     Оценка: 1 от възможни 10 - общо: 229