Съчинение на тема "Как изглежда моята майка?"
- Мама е стройна. Има дълги крака, но стъпалата и́ са плоски. Главата и́ е малко по-голяма от моята, защото е умна. Има сиво-зелени очи, много тънки вежди и дълги мигли, а под очите има сенки. Носът и е нормален, но леко гърбав, защото като дете е паднала от колелото и го е счупила. Устните и́ винаги са с различно червило, според това, как е облечена. Има хубави бели зъби. Има много дълга шия и винаги носи шал. Има много широки рамене, но и́ отива. Мама има красиви ръце и ноктите и́ винаги са лакирани. Казва, че има широки кости и затова дупето и́ е голямо. Краката и́ са хубави, защото никога не ги е чупила. Мама е можела да стане модел, но е много ниска, и никъде не са я искали.
P.S. Тати плаче, и много моли него да не го описвам!

Добавен преди 9 години 4

Водя детето на скаутски лагер. Оставям го. Тръгвам си и преди да напусна лагера - намирам изгубен GSM. Включвам го и виждам в контакти само два номера - ТАТИ, МАМА. Вместо да го давам на охраната, решавам да звънна и да попитам за името на детето, за да му го върна веднага. Звъня на ТАТИ.
- Извинете, знаете ли как се казва вашето дете?
- Разбира се, че знам.
- А знаете ли къде е?
- Да знам.
- Кажете ми името му, и в кой отряд е, за да му върна телефона, който детето е изгубило.
- Какъв отряд, какъв скаутски лагер, въобще за какво става дума, моля обяснете ми, нищо не разбирам.
- А тогава, оная КУЧКА, майка му, с кого ли е заминала за Египет...

Добавен преди 9 години 1

Майка към малкото си момче:
- Искам да имаш всичко, което си пожелаеш на този свят.
Детето, веднага:
- Може ли сладолед?
- Не!

Добавен преди 9 години 6

- Сине, да си водил момичета вкъщи, докато майка ти и аз бяхме извън града?
- Не, татко.
- Ха-ха... Шматка!

Добавен преди 9 години 9

Ученичка се подготвя за абитуриентския бал. Отива при майка си:
- Мамо, ако се целувам с момче по устните, може ли да забременея?
Майката (усмихнато):
- Не, разбира се.
- А ако се целувам с език?
Майката (напрегнато):
- Пак не.
- А ако му направя един?
Майката (в шок):
- Пак не.
- А от анален с*кс?
Майката (шашната):
- Господи, дъще, всичко това на бала ли си решила да го правиш?!
- Не, бе, мамо, не се вълнувай. Аз просто изяснявам кой е бащата...

Добавен преди 9 години 10

- Кога ще ми върнеш парите, бе майка ти да е*а?
- Майка му е на телефона, пари няма, ама ти ако искаш намини.

Добавен преди 9 години 8

Жена отива при сексолог:
- Докторе имам голям проблем, сутрин като се събудя и цялата съм мокра долу, а пък със съпруга ми отдавна нямаме с*ксуални отношения?
- Възможно е да имате с*ксуални сънища.
- Но, аз съм сериозна бизнес жена, не ме вълнуват подобни сънища!
- Тогава навийте си будилника за 2 часа в полунощ, трябва да има някаква причина за състоянието Ви.
Така и направила. Звъни будилника в 2, събужда се и какво да види - мъжът и със слушалките на главата, пуснал си ХХL, надига чаршафа, плюва и отдолу и мърмори:
- Дее*а мама ти заспала, дее*аа...

Добавен преди 9 години 6

Учтив СМС от възпитан мъж към разпасаната му жена:
- На майка те моля, прибери се у дома!

Добавен преди 9 години 18

Един мъж се сгодил тайно от майка си. Решил да я подложи на тест и завел три жени у дома:
- Мамо, сгодих се! Познай за коя от тези жени!
Майка му без да се колебае посочила едната:
- Ей тази е!
Синът изумен:
- Ама как разбра от първия път!?
- Тая още отсега ме дразни!

Добавен преди 9 години 6

Баща напътства дъщеря си студентка.
- Дъще, внимавай с този твой колега.
- Но тате, ние само учим заедно.
- Знам аз как се учи. Навремето и ние с майка ти учехме, и ти се роди баш на държавният изпит!

Добавен преди 9 години 9

Мъж чете вестник и казва на жена си:
- Бре, майка ти кога е заминала за Африка?
- !?!
- Гледай какво пише "Чума в Судан".

Добавен преди 9 години 12

Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...

Добавен преди 9 години 3

В зимно време да не си майка на кмет!!!

Добавен преди 9 години 7

Малкият Кирчо, говори с приятелят на разведената си майка:
- Чичо Пешо, какво правихте с мама, докато бях при баба?
- Отидохме да вечеряме в един ресторант, след това на кино...
- А после?
- После отидохме у нас - на по чашка кафе...
- А после?
- После откарах майка ти до вас...
- И само това ли?
- Да!
- Чичо Пешо, ти да не си джендерас?

Добавен преди 9 години 15

Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколебая... А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът.
- Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6:30 ч. вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" Влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната.
Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате?! Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- П*ТКИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!

Добавен преди 9 години 6