Вицове за лятото
В тази категория има 770 вица, разпределени в 52 под-страници.
Яжте си спокойно... то се е видяло, че лятото няма да дойде скоро!
Летен лагер на Математическата гимназия. Той тихо се вмъква в стаята ѝ, ляга до нея и шепне:
- Сега ще направим нещо, което не бива да правим...
- На нула ли ще делим???
Бай Ставри докато се ровеше из мазата намери едно шише боза, забравено от лятото. Досвидя му да го излее и се назори да го изпие... и го изпи. И после разбра, че не само на сърцето не можеш да заповядаш, ами и на г*за си.
Семеен скандал.
Жената крещи:
– С*кс ще видиш на кукуво лято!
Съседката от балкона:
– Ку-Ку.
ФИЛМОВИ ЗАГЛАВИЯ ОТ ВиК Добрич:
- "Пич, къде ми е водата?"
- "Ловци на душове!"
- "Да се изкъпеш за 60 секунди."
- "Изкъпи ме, ако можеш!"
- "Код: Спукана тръба!"
- "Умивай трудно."
- "Банята на Оушън."
- "Мръсни и яростни."
- "Бани канят!"
- "Индиана Джоунс и банята на обречените."
- "Директорът на ВиК и философският камък."
- "Странният случай на бордът на директорите."
- "Властелинът на банята 1: Задругата на кранът."
- "Властелинът на банята 2: Двете водни кули!"
- "Властелинът на банята 3: Завръщането на Директорът!"
- "50 нюанса кафява вода!"
- "Сам в къщи без вода."
- "Апокалипсис Вода."
- "Знам кого изкъпа миналото лято."
- "Блатман."
- "Смрад в къщи."
- "Досиетата ВиК Добрич."
- "Похитителите на изчезналата Вода."
- "Всички измиват Реймънд."
- "Банята невъзможна."
- "Къпещият се с вълци."
- "ВиК Атаки."
- "Междузвездни тръби: Последният директор."
- "Междузвездни тръби: Бордът на директорите отвръща на удара."
Пуква пролет, Стоян тръгва с овцете към планинската кошара и казва на Рада:
- Като гръмна с пушката значи много ми е станало мъчно за тебе и веднага дотичваш да се онодим.
На третия ден вдига пушката, гръмва и след малко Рада дотърчава. На десетия пак гръмва, но Рада не се появява. Същото се повтаря и следващите пъти. В края на лятото Стоян слиза в селото и гледа къщата празна. Отишъл при съседа и попитал къде е булката му.
- А-а-а, откакто почна ловния сезон не сме я виждали! - рекъл човека.
Mмм, правя страшно шкембе... Aма за лятото много трудно го свалям!
Лято. Жега. Влакът София – Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави. Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат… Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките…
Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– А бе, изпуснахме си змията и я търсим…
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през прозореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака…
– Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
– Абе, к’ва Варна, бе… Вие не разбрахте ли… Някви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона.
През лятото компетентността на служителите бива два вида:
1. О, не знам, от утре излизам в отпуск.
2. О, не знам, до вчера бях в отпуск.
Програмата ми за 2018-та по месеци:
Януари - да изкарам до заплата, или до некви пари там. Да се запася със зелева чорба, щото - Йордан, Иван, Атанас... Васил мина у суматохата...
Февруари - да поддържам печката, да чистя сняг и да спестя някой лев за март месец.
Март - да изхарча спестеното от февруари за 1-ви, 3-ти, 8-ми март и за първа пролет... Да спестя някой лев за Великден. Да ида да гласувам, пак...
Април - пролетно почистване. Да изхарча спестеното от март за Великден.
Май - подготовка за сеитба. Ако има нещо останало от Великден, да го изхарча за абитурентските балове...
Юни - климатизация за лятото. Да спестя някой лев за почивка на морето. Шефа казва да работим повече...
Юли - Шефа продължава да настоява да работим повече... Откриване на бирения сезон.
Август - да изхарча спестеното за морето. Да останат пари да се прибера вкъщи... Разгар на бирения сезон...
Септември - Шефа ни посреща от морето, и казва, че имаме да наваксваме с работата. Идвало зима, оборота падал... Мислех да спестявам, ама 15-ти септември...
Октомври - прибиране на реколтата. Варене на ракия, пълнене на вино, трушии и буркани...
Ноември - спестяване на някой лев за декември... спестяване на някой лев за декември... спестяване на някой лев за декември...
Декември - спестяване на някой лев за декември...
Изхарчване на всичко налично...
Лято... Вечер. Страхотна гръмотевична буря. Малкият Иванчо е уплашен от гръмотевиците, трепери и пита майка си:
- Мамо, ще дойдеш ли да спиш при мен днес?
Майката се усмихва и казва:
- Аз трябва да спя в стаята при татко.
Дъъълга тишина, след това гласът на Иванчо:
- При голямото шубе, значи!
Върви си мравката с чувал на гърба и минава край кафене, където щурецът си пие коктейла.
- А когато сняг забръска?
- Ще свиря в шведски ресторант!
На следващата година мравката с чувал на гърба, го вижда излегнат в скъп кабриолет с две красавици.
- А когато сняг?
- Имам договор за турне из Средиземноморието!
На другото лято мравката, с чувал на гърба, го вижда в Ролс Ройс и леко почуква на стъклото:
- Ти като пътуваш толкова, през Франция минаваш ли?
- Разбира се, кажи, ако искаш нещо! - доволно отговаря щуреца.
- Ако срещнеш ония тъпак Лафонтен, кажи му от мое име "Да го духаш!"
Имало конкурс за кучета. Лято е, мор голям, 40 градуса. Наредили песовете на една поляна. Бай Спас завел своя подкаручник и го наредил до другите псета. Минали от журито, погледнали блъара на бай Спас и му рекли:
- Ама тава куче за кво сте го записали, еж го къ изглежда...
Бай Спас рекъл:
- Епа знам, ама тава куче е необикновено.
- Е къ така? Кво мое да праи?
- Епа мое да лети!
Журито са сащисало.....
- Чекай бе къ мое да лети, я покажи да видим бе, е*ах тава чудо...
Бай Спас рекъл:
- Айде приятел покажи на тия ора къ летиш и фръчиш...
Кучето са обърнало, погледнало стопанина и въздъхнало:
- Не моа уа Спасееееее, многу е жега...
Летен ден. Открито кафе. Четирима млади мъже пият биричка. От ъгъла се задава нарастващо почукване от високи метални дамски токчета. Над тях - дълги тренирани крака със символична поличка. По-нагоре талия с два пръста да я обхванеш, едва-едва носеща предизвикателен бюст. Ако погледнеш още по-нагоре - прелестна гарваново черна коса, обхващаща красиво и "невинно" лице. Естествено четиримата настръхват и започват коментарите:
- Леле, тая ако ми падне, ква волна програма ще и изпълняя...
Мацето отминава, токчетата заглъхват, а коментарите не стихват. По едно време обаче забелязват, че един от четиримата си мълчи, не взема участие в обсъжданията и си пие най-спокойно биричката.
- Ти да не си обратен? Как може като видиш такова парче, да не кажеш нищо? За какво си мислиш?
- За какво си мисля ли? Ами мисля си - "Тази пък на кого ли е омръзнала?"
Това лято си сложих тапети модел "Златна есен". В края на ноември пожълтяха и окапаха...