Вицове за лятото
В тази категория има 774 вица, разпределени в 52 под-страници.
- Защо нямаше циганско лято тази година в България?
- Защото всички цигани са в Европа!
София, лято, площад. Осем етажна сграда, по средата и скеле и на скелето работят двама мазачи. На единия му се пикае та две не вижда, обаче го мързи да слиза.
Вторият пита:
- Кво има, бе?
- Пика ми се, ама ме мързи да слизам...
- Е какъв ти е проблема? Ето долу има фонтан, застани на края на скелето, аз ще те държа и пикай във фонтана. Никой няма да разбере...
Речено сторено. Застанал първият на края на скелето, вторият го държи и...
По едно време, обаче, духнал вятър и някаква прашинка влязла в носа на този който държал. Той кихнал и изпуснал пикаещият...
Две години по-късно. На плажът три девойки си говорят.
Първата:
- Най-големите любовници са в източните страни. Когато бях в Кайро и вървях по улицата, всички ме разсъбличаха с поглед...
Втората:
- Хич не ми ги и говори тия. Французите са най-големите любовници. Когато бях в Париж, щом се запознаех с някой мъж и веднага ме вкарваше в леглото!
Третата:
- Момичета, дълбоко се заблуждавате. Българите са най-големите любовници. Когато бях в София, се разхождам по един площад. Гледам шадраван и присядам на края му. Изведнъж вдигам глава нагоре и виждам към мен лети мъж с изваден х*й и крещи "Ща та е*а в г*за-а-а-а-а-а!"
Върви си мравката с чувал на гърба и минава край кафене, където щурецът си пие коктейла.
- А когато сняг забръска...?
- Ще свиря в шведски ресторант!
На следната година, мравката с чувал на гърба го вижда излегнат в скъп кабриолет с две красавици.
- А когато сняг...?
- Имам договор за турне из Средиземноморието!
На другото лято, мравката с чувал на гърба, го вижда в Ролс Ройс и леко почуква на стъклото:
- Ти като пътуваш толкова, през Франция минаваш ли?
- Разбира се - доволно отговаря щурецът - кажи ако искаш нещо!
- Ако срещнеш оня тъпак - Лафонтен, кажи му от мое име "Да го духаш!"
Семеен скандал. Жената крещи:
– С*кс ще видиш на кукуво лято!
Съседката от балкона:
– Ку-ку, ку- ку...
ПО БАЙ ТОШОВО ВРЕМЕ СЛАБИТЕ УЧЕНИЦИ УЧЕХА ПРЕЗ ЛЯТОТО И ПОВТАРЯХА КЛАСОВЕ! СЕГА СРИЧАТ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ТРИБУНА!
Лятното ми тяло може да не е било готово за лятото, ама виж зимното ми е чук!
В Несебър през лятото.
- Какво работи новият ти приятел?
- "Путканвач!"
- Моля!
- Кани минувачите да влязат в ресторанта...
Иванчо - съчинение на тема "Как прекарах лятната ваканция."
- Цялото лято прекарах на село. Там имаше две осмокласнички, вдовицата леля Пепа и овцата Пенка. Госпожо, ако искате четете нататък, но да не кажете, че не съм ви предупредил!
Лятото мина... яжте смело!
- Как прекара лятото?
- Ловко!
- Искаш да кажеш добре?
- Не. Лятото си мислеше, че ще изляза в отпуск, а аз работих. Така ловко не съм прекарвал никой до сега!
Не казвам, че бая потъмнях това лято и вече приличам на циганин, ама кат си мъкна хладилната чанта пълна с бира по плажа и децата ма обикалят за царевица...
- Деца, ето списъка със задължителни статуси, които да прочетете лятото...
Една минута мълчание, в памет на всички мангизи които потрошихме това лято!
- Какви са ти плановете за есента?
- Ще пия.
- Стига бе, и през лятото имаше такива планове!!!
- Боже! Какво да говоря с човек, който не вижда разликата между веселия летен запой и депресивното есенно пропиване...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата в усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
