Вицове за красиви
В тази категория има 3046 вица, разпределени в 204 под-страници.
Заглеждам се днес в колежките си в офиса - прави ми впечатление, че от ден на ден растат неудържимо, предимно диференциално. Седят си пред компютрите, плюскат чипс, Сникърс и бисквитки с количка и се оплакват че
нищо не ядат а непрекъснато пълнеят.
Най обичам да си вдигна ризката, да си стегна пресата и да кажа: “Глей кво стаа а, кво ше кажеш?” и тя почва веднага да циври - “Ама аз не съм закусвала почти, само две банички със средна боза, не съм обядвала и съм качила 11 килограма само този месец“…
Циврят и набиват чипс. За месец изяждат захар, колкото половината износ на Куба. Набиват захар, мазнини и консерванти, от които са постоянно изприщени и с хроничен запек и заради това смучат Активия, поради която пък имат постоянни газове. Очичките им са потънали в лицата като стафидки в козунак.
И все ме питат - кажи как се поддържаш такъв стегнат?
Ми с липосукция, ботокс и хероин - как иначе? Зор видях докато се заразя със СПИН, само и само да съм слабичък. Да не съм луд да пазя диета и да ходя на фитнес три пъти седмично, плюс изкачване на Витоша пеша всяка неделя.
Казвам им - “Хайде да ви водя на Витоша в неделя“, а те: “Ама пеша ли ще ходим?“ Не бе - аз и колегата от вноса ще ви направим столче и ще ви качим на ръце до Бай Кръстьо.
Животът им се състои от чипс, бисквитки, “Море от любов” и “Един срещу всички”. Как пък един път не ми пуснаха разпределение без да го объркат?!? При разговор с тях автоматично започвам да крещя - като кучето на Павлов съм
станал. Като вляза в офиса и подскачат около мен като нервноболни пингвини. Вика ми “Добро утро”, а аз ръмжа “Че кое му е доброто” - и тя се лепи за стената, и не мога да разбера усмихва ли ми се или има тик…
Питат ме: “Кажи каква диета да си направя?“. Викам им - “Ескимоска диета - сурово месо и китова мас - много добре е за стриите и перисталтиката“.
Цепелинът от складовият отчет ме пита: “Защо постоянно ми крещиш, нещо против мен ли имаш?” Не бе пухчето ми, как можа да си го помислиш, ти си ми малкото зайче, крещя ти щото те обичам. ОБИЧАМ ТЕ МА!!!! Как не разбираш?!? Нали заради теб имам към две хиляди лева липси по документи.
Преди колежките ходеха с дънки, после ги зарязаха, защото няма вече техния размер и сега ходят с едни басмени рокли с широки поли - стил “Таборът отива към небето”. Като минат покрай мен все едно съм в магазин за пердета. Скоро ще тръгнат с рокли с долна арматура стил “Мария Антоанета” и тогава ще им монтираме светофарчета между бюрата да се разминават.
Отивам в кухненският бокс да си сглобя едно кафенце и неволно се заслушвам в разговора им. Вече ми е съвестно, че нямам хемороиди. Иначе аз си ги харесвам малките ми мъхчета, даже си фантазирам за тях.
Ето любимата ми фантазия:
Седя в коридора пред стаята, леко запотен предвкусващ удоволствието. Напрегнат съм, но това е напрежение на очакване на нещо красиво. Слушам тихото им жужене - вероятно ми правят складовата наличност (яко сбъркана, естествено). Или по-скоро си коментират снощния Биг Брадър.
Айсикютата им пищят непрекъснато. Аз притварям очи, концентрирам се за да усетя мига в неговата изпълваща цялост - светът около мен замира.
Време е.
Вадя гранатата, дърпам шплента, отварям вратата, хвърлям гранатата в стаята, затварям вратата и клякам в коридора със запушени уши. Екстаз.
Та така си фантазирам аз, петък следобед е, позволено ми е, нали?
Между влюбени:
- Скъпа, мъжете често се чудят дали да се оженят за красива или умна жена. Аз, обаче, нямам претенции нито към едното, нито към другото. Искам да се оженя за теб…
В едно село имало една много красива, но също така много гупава мома. Често идвали ергени да я искат и се прехласвали по нея, но щом си отворела устата да каже нещо поклащали глава и си отивали.
Един ден щял да идва да я иска най-личният момък в селото. Баща и казал:
- Пено, сега като дойдат да не си казала нито дума! Само ще седиш и ще поклащаш глава!
Дошли гостите. Всички хапвали, пийвали и разговаряли,а Пена само поклащала глава.
- Ами тя таз мома май е много срамежлива, цял ден дума не каза. - казала майката на момчето.
Пена се почувствала неудобно и ги запитала:
- Ам вий по кой път дойдохте, по горнию или по долнию?
- Ами по горнию. - казал момъкът
- Ам да видохте там едно лайно?
- Видохме, видохме! - казал момъкът.
- Те това я съм го направила! - гордо казала момата…
Млад мъж влиза в книжарницата и казва:
- Нужна ми е поздравителна картичка. Искам да бъде красива, романтична…
- Може би тази? - показва продавачката картичка, на която пише: "На единствената жена, която обичам истински!"
- Чудесно! - казва мъжът. - Дайте ми тринайсет.
Момичета! Недейте да чакате красивия принц да дойде на бял кон!
Най-често идва само конят!
Международен кокоши конкурс. На подиума френската кокошка, бяла, загладена, красива от всякъде:
Комисията:
- Колко любовника имаш?
- 15 - отговаря с достойнство французойката.
- Колко яйца снасяш на месец?
- 150 бр!
- Добре, прекрасни показатели!
Английската - рижа, загладена, красива от всякъде:
- Калко петела имаш?
- 20 - отговаря с гордост.
- Колко яйца снасяш на месец?
- 200 бр.
- Прекрасно!
Качва се нашата, проскубана, на мръсни петна от крушници, изпочупени нокти..
- Колко петела имаш?
- Точно не ги знам, ама са над 50-от цялото село..
- Колко яйца снасяш на месец?
- Между 450 и 600!
- Браво, най-добрите показатели, но защо не си приведеш малко в ред тоалета, перушината, ноктите, как ще ти сложим сега короната?
- Ми няма време, кога да се оправя, аз или се е*а или снасям!!
Какъв домашен любимец подхожда на вашата зодия?
Овен: "Всичко, стига да е пълно с енергия!"
Телец: "Костенурка. Бавна, не й трябват много грижи и няма да изяжда храната на собственика си."
Близнаци: "Папагал... Има ли нужда да казвам нещо повече? Естествено, че има...."
Рак: "Каквото и да е... Важното е да се поддава на дресировка!"
Лъв: "Голяма, красива и дръзка котка, която не се състезава със собственика си в това кой е по-по-най."
Дева: "Да видим. Ще трябва да ставам точно в 7:30, за да го храня. В 10:20 ще ходя до магазина и ще му купувам храна за 4,38 лв. с включен ДДС..."
Везни: "Хммм... От една страна, кучето е добродушно, предано и пази къщата. От друга, котката е по-независима, изисква по-малко внимание и е много грациозна... Ох, не знам. Ти какво би си взел? А сигурен ли си?"
Скорпион: "Котка! Тайнствена и непредсказуема... Какво й е? "
Стрелец: "Кон, естествено! И да се надяваме, че ще има достатъчно енергия, за да издържи темпото ми!"
Козирог: "Аз ли ще му купувам храната?"
Водолей: "Хамстер. Ще му взема клетка с климатик, водоснабдяване и канализация... Ще му сложа тунелче, с което да може да преминава извън клетката и ще го огранича с фибростъкло... Не продават ли такива клетки? Простаци!
Нищо, аз ще изобретя нещо много по-добро тогава..."
Риби: "Риби, естествено. Дори да ги забравя за седмица-две без храна и те измрат, бързо ще ги подменя... ако не забравя и това, де..."
Моята жена е прелестна! Господи, благодаря ти за нея. Тя е небесно създание, тя е добра, нежна, красива. Ако опитам да кажа нещо друго - тя... ще ми откъсне главата!
Жена застава срещу вълшебното огледало и пита:
- Огледалце на стената, коя е най-красива на земята?
Огледалото троснато отговаря:
- Че мръдни се да видя…
Баба и дядо гледат анимационен филм.
- Каква хубава приказка! - възхитила се бабата. - В началото тя беше грозна жаба, а накрая се превърна в красива принцеса.
- Да, така е в приказките - въздъхнал дядото. - А в живота винаги става обратното.
Един принц бил много красив, но имал само един недостатък - имал гайка на пъпа. Пробвал всякакви ключове, но нито един не станал. Отишъл при придворния магьосник:
- Минаваш през десет планини в десета, през девет земи в десета, през девет села в десето, през девет къщи в десета, ще отвориш девет кутии и в десетата ще намериш гаечен ключ.
Пребродил принцът десетте планини. Най-накрая взел ключа, отвинтил гайката и… му паднал задникът.
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Вълка среща Червената шапчица и я пита:
- Червена шапчице, къде отиваш?
- При баба, защото е болна. Нося й питка, масълце и сиренце - отговорила тя.
- Добре - отвърнал вълка. Хвани се за опашката ми и аз ще те заведа.
Червената шапчица се хванала и вълка я завел. Тогава тя за благодарност го целунала и той се превърнал в красив принц.
Тогава вълка казал:
- Червена шапчице, благодаря ти, че развали магията, но моля те пусни ми опашката, защото баба ти гледа през прозореца.
Жена виза в зоомагазин с намерението да си купи говорещ папагал. Продавачът й показва всички с изключение на един много красив папагал, скрит в най-отдалечения ъгъл. Оказало се, че преди да го донесат в магазина, папагалът е живял в местен публичен дом. Въпреки всичко жената го купува. Отнася го у дома си и окачва клетката. Папагалът се оглежда и казва:
- А-а-а, нов бардак, нова мадам!
По късно през деня двете дъщери на жената се връщат от училище. Като вижда тийнейджърките папагалът казва:
- А-а-а, нов бардак, нова мадам, нови момичета!
Вечерта от работа се връща бащата и при вида му птицата изкрещява:
- А-а-а, нов бардак, нова мадам, нови момичета, стари клиенти! Здрасти Джими!
1 февруари
Ура! Получи се. Вече имам BLOG! Ще пиша тук всякакви умни мисли и ще качвам красиви фотографии. (100 коментара за час, най-вече „привет сладурче”, „как се казваш хубавице” и тук-таме „здравей, как си”)
2 февруари.
Ура! Взех си шофьорска книжка! Отивам да си избирам кола. Мисля да е розов “Hammer”. (230 коментара за час, най-вече „още един убиец на пътя”, „купи си танк”, тук-таме „поздравления”.)
3 февруари.
Моят котаран не поиска да ми купи розов “Hammer”. Е, добре, ще карам черен „Land Cruiser”. На огледалото ще закача розовото плюшено слонче, което си купих специално вчера. И тапицерията искам да е розова. (270 коментара за час, най-вече „бу ха,ха”, „ега ти и колата” и тук-таме „колата трябва да се харесва на собственика си”)
4 февруари.
Сломена съм. Счупих си нокът. Моят суперски красив нокът, който вчера ми залепиха и изрисуваха в студиото! Какво да правя? (312 коментара за час, най-вече „счупи си останалите”, „отрежи си пръста”, „изрежи си нов нокът от капачка на буркан” и тук-таме „съчувствам ти. И аз знам колко е неприятно”)
5 февруари.
Черен ден ми е! Днес си купих страшно красива чантичка от Balenciaga за 300 евро. Но цветът и малко се различава от тапицерията на колата! Ужас! (340 коментара за час, най-вече „ходи пеш с тази чантичка”, „купи си раница” и тук-таме „имам същият проблем. Искаш ли да си разменим чантичките?”)
6 февруари.
Вчера с приятелките ходихме по клубовете. Обиколихме всички и накрая завършихме в „Escape”. Странно – не видях много коли по пътя. Ето ви и малко снимки. (456 коментара за 10 минути, най-вече „не можа ли да намалиш ц*ците малко с фотошопа”, „на джипа гумите му са колкото трабантче” и тук-таме „колко весело сте си изкарали! Ще вземете ли и мен другият път?”)
10 февруари.
Котаранчо ми обеща ново кожено палто. Старото ми е вече на три месеца! От радост му направих празничен…. не, не това, което си мислите, а обяд. (560 коментара за 10 минути, най-вече „по добре да му беше направила това, за което си помислихме” и тук-таме „колко си готина! Можеш и да готвиш! Завиждам ти”)
11 февруари.
Умните мисли често ме преследват, но аз бягам по-бързо от тях. (530 коментара за 5 минути, най-вече „вижда се”, „и на снимките е така” и тук-таме „красивата жена не е задължително да е като Питагор”)
13 февруари.
Днес се счупи колата ми. Извиках механик. Дълго се рови в двигателя, после ме погледна странно и отиде нанякъде. След малко се върна с туба и наля нещо в колата и тя запали. Откъде да знам аз, че бензинът можел да свършва?! (720 коментара за час, основно „всички в офиса плачем”, „сложи си слънчеви батерии” и тук-таме „я опиши къде точно се налива, че може и моята за това да не пали”)
14 февруари.
Денят на влюбените. Много съм щастлива, защото имам ново палто. Опитах се да направя на котаранчо празничен… това, което миналият път си помислихте, но той бързаше за съвещание. (960 коментара за час, основно „постарай се повече вечерта” „дай на мъжа удоволствие” „опиши как го правиш” и тук-таме „честито ти ново палто”)
15 февруари.
Вчера вечерта направих торта. С ягоди и парфе. Как може да се ядат токова калории?! А вие вчера и миналият път какво си помислихте, че ще му правя? (1012 коментара за час. Всички са заменени с „************”)
ПС: Защо сте толкова груби?
20 февруари.
С котаранчо отиваме в Швейцария на зимна почивка и да пием глинтвайн. Целувки на всички и довиждане! (1800 коментара за час, основно „да уцелиш по-хлъзгави ски” „оглеждай добре борчетата преди да спреш в тях” „в офиса пак плачем” и тук-таме „щастлива почивка приятелко”)
