Вицове за колеги
В тази категория има 1919 вица, разпределени в 128 под-страници.
Изпит по анатомия... Студентът нищо не знае. За да трогне професора, отчаяният студент започва да крещи и да заплашва:
- Ще се самоубия! Ще се пробода в сърцето!
Уплашени от виковете, другите студенти започнали да молят неумолимия професор да пише заветната тройка.
- Спокойно, колеги - казал изпитващият - той не знае къде е сърцето...
Професора:
- А сега колеги, ще ви докажа Питагоровата теорема.
Студент:
- Няма нужда, вярваме ви...
Шефовете на китайските и българските мутри ще се срещат в София. Българския Кръстник нарежда на доверения си адютант:
- Компир, бегай с мерджана до аерогарата да посрещнеш китайския шеф. Обаче внимавай, казва се г-н Хой! Да не стане издънка и да се червим пред колегите от Азия, ей!
Компира повтарял, повтарял до аерогарата: "Хой, Хой, Хой..." Когато пристигнал знатният гост, борецът щастливо го посрещнал:
- Добре дошъл, г-н Кор!
Говорят си двама колеги на края на работния ден. Единия казва:
- Ах, сега като се прибира у дома, ще хапна нещо, приготвено на бърза ръка, ще измия чиниите, ще разходя кучето и ще легна да спя. И така всеки ден...
- Отдавна ти е време да се ожениш!
- Проблемът е, че аз съм женен...
Един служител към колега:
- Да знаеш само шефът ми какво ЛАЙНО е!
(обръщайки се вижда, че шефът му е зад него)
- Ъ.. ъъъ.. имах предвид в добрия смисъл на думата.
Една мутра си купила Кадилак и тръгнала да се дуе из София. Спира на светофар, а до Кадилака спира Трабант с тъмни стъкла. От трабанта един пич ръкомаха ли ръкомаха към мутрата.
- Кажи, бе, жмуда! - отговаря мутрата след като сваля електрическото стъкло на Кади-то.
- Абе, колега, зацапал ми се е компактдиска и не мога да слушам докато карам, да имаш чистачка?
- Няма компактдиск, бе, брато!
- А да имаш флаконче с фреон, че нещо почна да не ми работи като хората хладилника в колата?
- Бе нямам и хладилник! - гневно отвръща мутрата, тръгва на червено и отпрашва към автокъщата, в която са го набутали с тоя Кадилак... среща собственика:
- Абе, брато, къв е тоя Кадилак, един пич с Трабант направо ме срина в земята от екстри!
Собственикът на автокъщата се учудил и хукнал да търси Трабанта с тъмни стъкла. Намерил го на един паркинг - отвътре дъни музика та се не трае, стъклата вдигнати, почукал на прозореца - нищо... Пак почукал - пак нищо.... Пак... Смъкнал се единият прозорец, а отвътре - гневната физиономия на пича:
- Аре стига бе! Човек не може една вана да вземе на спокойствие!
- Как завърши снощният скандал с жена ти? - пита колега своя приятел.
- Тя започна да пълзи на колене! - гордо отговаря той.
- И какво ти каза?
- Излез изпод кревата, жалко нищожество!
Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало.
- Бе, к'во става тука бе, да му се и не види макар?! -изсумтял Паскал Арнаудов - надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му.
- Майкоо! - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък, ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му:
- Ооо, баща ми! Стана ли вече, бе?
Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал:
- Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а?
- Ъъъъ, ми кво - небрежно казал синът му. - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".
Студент завършил физика и записал богословие.
На една лекция заспал и по едно време професорът го събудил и го попитал:
- Колега, какво е божествена сила?
Студентът отговорил:
- Божествената маса по божественото ускорение!
Студенти имали лекция по философия и се водел разговор на тема: Има ли Бог или няма.
Професорът представил следната логика:
- Някой, от вас колеги, чувал ли е Господ?
Тишина...
- Някой, от вас, да се е докосвал до Господ?
Тишина...
- Някой, от тук присъстващите, да е виждал Господ?
Пак тишина...
- Тогава, Господ не съществува!
Но един от студентите се замислил и поискал думата. Любопитен да чуе какво има да каже този дързък студент, професорът му дал думата.
Студентът:
- Колеги, някой от вас да е чул мозъка на нашия професор?
Мълчание...
- Някой да е докосвал мозъка му?
Мълчание...
- Някой да е виждал мозъка на нашия преподавател?
Мълчание...
- Тогава, според неговата теза излиза, че той няма мозък!
Митничари се събрали в дежурната стая, за да решат какво да купят на свой колега, който на следващия ден имал рожден ден. Един предложил:
- Да вземем да му купим един апартамент.
- Не става. Той си има четириетажна къща, пететажна вила, и няколко апартамента в София - отговорили останалите.
- Да му купим един мерцедес, ръчна изработка - предложил друг.
- И това не става. Има си и мерцесец, ръчна изработка, и БМВ, и джип.
- Ами тогава да го оставим утре сам на смяна, а той ще си купи каквото си поиска - предложил трети.
Световно известен треньор по футбол дава интервю за вестник. Питат го:
- Как бихте описали идеалния футболист? Какви качества трябва да има той?
- Трябва да има висока дисциплина, да спазва режима, безпрекословно да спазва указанията на треньора си, да е лоялен към пpотивника, да уважава съдиите, да е с добро отношение към колегите си...
- Ами то май няма много такива играчи?
- Такива играчи има страшно много. Но всичките имат един недостатък: не могат да играят футбол...
Трима студенти отиват на изпит. Първият от тях - голям връзкар сяда. Професора го пита:
- През 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и...?
- Разрушения.
- Браво колега, отличен.
Сяда втория - по-малък връзкар.
- През 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби и?
- Има много жертви и разрушения.
- Браво колега, отличен.
Сяда третия - никакъв връзкар.
- Колега, някога някъде да е падало нещо?
- Да, през 1945 година над Нагазаки и Хирошима американците пускат две атомни бомби, има много жертви и разрушения.
- Поименно, колега, поименно жертвите...
Рибар се хвали пред колеги:
- Само едно ше ви кажем - кат извадих, шарана нивото на язовира се спадна с половин метър!
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един - доволен, ухилен. Колегите му го питат:
- Какво стана бе?
- Скъсаха ме.
- А защо си такъв доволен?
- Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.