Вицове за клиенти
В тази категория има 1623 вица, разпределени в 109 под-страници.
На пазара мъж - клиент и жена - продавач:
- Перфектна е диничката, заповядайте!
- Като вас ли е хубава?
- По-хубава е - сладка като чужда булка.
Клиент тупва по рамото шофьор на такси, по време на движение. Шофьорът подскача уплашено, за момент губи управление и за малко да се удари челно с отсрещната кола. Вече овладял автомобила и избегнал опасността пита клиента:
- Какво има, защо ме удряте по рамото?
- Пич, аз само исках да поприказваме, тупнах те лекичко за да ми обърнеш внимание. Каква беше тази реакция?
- Ами двайсетина години работих като шофьор на катафалка, нали разбираш пич, не съм свикнал клиентите да ме тупат по рамото...
Самолетната компания Ер Франс предложила на постоянните си клиенти безплатен билет, за да могат съпругите им да пътуват един път с тях в командировка. След 3 месеца компанията прави анкета сред жените, за да разбере впечатленията от полета.
Отговорите на анкетата били следните:
- 15% - полетът много им харесал.
- 5% - полетът бил добър, но били чули, че конкурентна компания предоставяла безплатни билети и за децата.
- 80% - какъв полет?
Клиент влиза в изискан ресторант, докато се настанява на посочената маса бута лъжицата. Сервитьорът веднага се втурва, вади лъжица от джоба си и я поставя вместо падналата. Клиентът е впечатлен и пита:
- Всички келнери ли носят лъжици в джобовете си?
Келнерът обяснява любезно:
- Да, господине. Тук имаме консултант по ефективност. Той установи, че много клиенти бутат лъжиците си, а ние губим много време да ходим до кухнята и затова си носим резервна лъжица. Когато дошъл келнерът да прави сметката клиента забелязал малка връвчица да виси от дюкяна му.
- Каква е тази връвчица?
- Това, господине е по съвета на експерта по ефективност. Той установи, че губим много време да си мием ръцете, след като сме били в толетната. Другият край на връвчицата е закачен за моя пенис и така не го докосвам и няма нужда да се мия.
- А как го прибирате обратно?
- Просто използвам лъжицата!
Добрият адвокат защитава интересите на своите клиенти до последния $...
На вниманието на домакините:
- Добрият кантар прави отстъпка за постоянни клиенти!
- Келнер, искам от онова, което яде клиентът на онази маса!
Келнерът, след кратък размисъл:
- Добре. Аз ще го извикам на телефона, а Вие през това време действайте!
- Колко ви трябват? - пита банкера.
- 100 000 рубли! - казва клиента.
- Касиер, дайте му 100 000 рубли! - разпорежда се банкера.
- Къде да се разпиша? Паспорт да дам?
- Няма нужда, спокойно, ние ви познаваме!
- Не разбрах?! Няма нужда от подпис, от паспорт?
- Да, няма нужда.
- Как така няма нужда?! Ами ако не ги дам? Не ги върна?
- Как така няма да ги дадете?! Как няма да ги върнете?! Ами, ще ви е срам тогава...
- Какво... Срам ще ме е?! Пред кого?
- Пред Господа Бога.
- Кога ще ме е срам пред него?
- Ами когато се явите пред него. Тогава ще ви е срам.
- Пфф... "да се явя". А кога ще се явя, може да се явя горе след 50 години?
- На 10-то число не връщате парите, на 11-то се явявате!
Клиент към сервитьора:
- Ако обичате, донесете ми една бира!
- Безалкохолна ли да бъде бирата господине?
- Син лактоза я предпочитам! - отговаря клиента.
- Но моля Ви, това е абсурдно.
- Да така е, но Вие първи започнахте.
Един човек отива на осветяване на апартамента на негов приятел. Влиза в трапезарията и вижда един много красив полилей. Той бил с висящи бели топки. Отива при собственика и го пита:
- Този полилей е прекрасен от къде си го взел?
- От Цум.
- Как се казва артикула.
За да се избъзика собственикът му казва:
- Бяло дупе.
На другият ден човекът отива в магазина и казва на продавачката:
- Госпожице, искам едно бяло дупе.
Тя възмутена:
- Но господине моля ви, как не ви е срам.
Но човекът продължил да настоява. Накрая и писнало и отишла при шефа.
- Шефе някакъв грубиянин иска бяло дупе.
Шефа и казва:
- Той е клиент, дава парите каквото иска това му даваш.
Продавачката отишла свалила си дрехите и се обърнала с гръб към клиента и казала:
- Заповядайте.
Човекът погледнал и казал:
- А то имаше и топки.
Продавачката го изгледала и извикала:
- Шефе, тебе търсят.
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.
Клиент:
- Ягодите нали не са ГМО?
Продавачката:
- Нямам идея!
Ягодите:
- Не сме.
Младеж постъпва на работа като продавач в магазин "Метро". Шефът имал навик да наглежда персонала на видео монитори. На следващия ден той неволно станал свидетел на следната случка:
Новият продавач хвали нов модел спининг на потенциален купувач.
продавача:
- Страхотен модел, нечуплив, огъва се според рибата...
Купувача:
- Ще я взема...
- Да ама към нея върви този специален вид корда...
- Сложи две макари.
- А бе като отидеш за риба ако вали ще ти трябва дъждобран. Я виж какви хубави дъждобрани продаваме.
- Добре, пиши го на сметката...
- Ами ако влизаш във водата - виж тези ботуши.
- Ще ги взема.
- Е да, ама ако останеш да нощуваш няма да има къде да спиш. Погледни тези каравани.
- Ами ще взема една...
- А бе ти ще вземеш ама виж си бричката - не можеш я подкара - я виж тези джипове отсреща.
- Ами като си казал, ще взема един...
Клиентът платил и си заминал. Шефът шашардисан вика новия на очна ставка:
- Как ги правиш тези работи бе? Още нямаш един ден пък как се справяш само...
- Е, как. Идва ония и вика - дай едни дамски превръзки за жената пък аз му казвам - ти така и така няма да я чукаш тази седмица, какво ще правиш? Що не вземеш да идеш за риба?
Клиент към сервитьор в ресторант:
– Имате ли жабешки бутчета?
– Да.
– А свински ребърца?
– Да.
– А плешки от бизон?
– Да.
– Свинска глава?
– Да!
– Е, баси грозника си, честно!
Влязло рано сутринта в кварталното денонощно магазинче малко момиченце, на видима възраст около 6-годишно, с розова панделка в перлено русата косица, пълни със звезди сини очи и издокарано в рокличка тип "Аз съм Дисни принцеса". Отишло до тезгяха и важно заявило с тъничък, звънлив гласец:
- Добър ден! Четири бири, ако може.
Продавачката, която не е като да не била виждала вече всичко - от басове, решавани с мерене на полови членове до клиенти, понесли кокошки под мишница, се усмихнала загрижено:
- Ама, миличко, сигурна ли си че ще можеш да ги занесеш у вас? Четири бири си тежат, ти си мъничка още?
- А бе... и аз си мислех да прасна едната още тука, ама...
