Вицове за клиенти
В тази категория има 1627 вица, разпределени в 109 под-страници.
Един човек си направил фирма за пирони. Кръстил я "Schneider". Той искал да и направи реклама, за да му тръгне по-лесно бизнеса и клиентелата. Тогава той отишъл в една рекламна агенция и обяснил какви са намеренията му. От агенцията му казали, че след 1 седмица рекламата му ще е готова и, че ще му се обадят, за да му съобщят в кой ден, в колко часа и по коя телевизия може да я гледа. Човека платил за услугата и си тръгнал. Минала се 1 седмица, от рекламната агенция му се обадили, че рекламата му е готова и, че може да си я гледа в едиколко си часа по едикоя си телевизия. Човека се израдвал много от чутото. Той отишъл до магазина и си купил бира и чипс. В дадения час нетърпелив седнал пред телевизора с бирата и чипса, пуснал си въпросната телевизия и зачакал. След 1 минута тя започнала:
"Тъжна музика. В далечината хълма Голгота и Иисус Христос на кръста. Камерата приближава - около Иисус весели войници и тъжни хора. Камерата приближава по-близо към Иисус - той е вързан с въжета и е закован с пирони, на които на главата пише "Schneider". Следват финални надписи - "Пирони "Schneider" - коват здраво от древни времена!"
След като изгледал реклама си, човекът побеснял и на другия ден връхлетял бесен в рекламната агенция.
- А бе, вие с мене ли се подигравате?! Каква е тая реклама?! Или я изтрийте от ефир, или я преправете, или ми върнете парите! Никой няма да иска да си купи от пироните ми с тая реклама! Преправете я!
- Спокойно, господине. До утре ще я преправим и по същото време и по същата телевизия ще можете да си я гледате.
- Надявам се, че ще е така.
- Така ще е. Не се притеснявайте.
- ОК.
Човекът си тръгнал успокоен и на другия ден в същия час и по същата телевизия зачакал рекламата си. След 1 минута тя започнала:
"Тъжна музика. В далечината хълма Голгота и Иисус Христос на кръста. Камерата приближава - около Иисус тъжни войници и весели хора. Камерата приближава по-близо към Иисус - той е вързан само с въжета. Под него на кръста има сандък с надпис "Пирони "Schneider". Следват финални надписи - "Опитайте пироните "Schneider" - с тях нищо няма да мръдне!"
След като изгледал рекламата си, човекът отново побеснял и на другия ден връхлетял бесен в рекламната агенция.
- А бе, вие с мене подигравате ли се!? Аз какво ви казах за рекламата ми, а вие какво свършихте - абсолютно нищо! За последен път ви казвам или я изтрийте от ефир, или я преправете, или ми върнете парите! Никой няма да иска да си купи пирони от мене с тая реклама. Избирайте?!
- Спокойно, господине. До утре ще е преправена и ще можете да си я гледате по същата телевизия и в същия час.
- ОК.
Човекът си тръгнал успокоен и на другия ден в същия час и по същата телевизия зачакал рекламата си. След 1 минута тя започнала:
"Весела музика. В далечината хълма Голгота и кръста без Иисус Христос. Камерата приближава към кръста - тъжни войници и весели хора. Войниците си говорят - "Трябваше да го заковем с пирони "Schneider" и нямаше да мръдне." Финални надписи - "Доверете се на пирони "Schneider" - нищо не мърда с тях."
Една женица умряла януари, но Булбанк начислила годишна такса за обслужване на кредитната и карта, а после добавила и наказателна лихва за закъснение на месечнотo плащане. Баланса на картата е бил 0.00 лв, когато жената е починала, но сега тя някакси дължи 60.00 лв. Неин роднина звъни на Булбанк. Ето го и разговора:
Роднината:
- Обаждам се да ви кажа, че тя почина още януари месец...
Булбанк:
- Не си е закрила сметката и се начисляват такси...
- Е дайте я тогава на отдел събиране.
- След като е закъсняла два месеца, вече е предадена на отдела.
- И какво ще и направят като разберат, че е мъртва?
- Най-вероятно ще докладват на отдел измами, или на отдел за некоректни длъжници, може би и двете.
- Мислите ли, че Бог и е ядосан?
- Моля?
- Вие не ме ли чухте, казах ви, че жената е мъртва!
- Господине, трябва да говорите с моя супервайзор.
Супервеайзора взима телефона.
Роднината:
- Казвам ви, че почина януари месец и баланса на картата е 0.00 лв.
- Да, но не си е закрила сметката и таксите продължават да се начисляват.
- Искате да кажете, че ще си ги съберете от имуществото и, така ли?
- Вие да не сте и адвокат?
- Не, неин племенник съм.
- Можете ли да ни изпратите смъртен акт?
- Разбира се. (изпраща факса)...
След като получават факса.
Булбанк:
- Системата ни няма опция за починал клиент, не мога да ви помогна.
Роднината:
- Е супер тогава, продължавайте да и начислявате такси - едва ли и пука!
- Да но тези такси се трупат...
- Да ви дам ли новия и адрес?
- Това със сигурност ще ни помогне...
- Орландовци, Крематориум, урна ХХ!
- Господине, но това е в гробищата.
- А вие на вашата планета какво правите с мъртъвците...
Клиент към сервитьора:
- Едно кафе без ром...
Сервитьорът кимва учтиво, отдалечава се и след малко се връща с думите:
- Извинете, господине, ромът е свършил, без какво друго искате кафето?
Полицай спира натокана кака:
– Добър ден, госпожо, карате с превишена скорост и не използвате предпазния колан. Ще ви съставя акт!
Каката веднага взима нещата в свои ръце:
– Добре, така е, ама не може ли вместо акт, да измислим нещо друго, та да оправим сметката!
Полицаят се замисля за миг:
– А бе може, що да не може. Акта ви е 250 лв., дайте 50 и всичко е ОК!
– Ама господин полицай, аз имах предвид нещо по-така, за 50 лева бих могла да направя доста неприлични неща – нали разбирате?
– А не, не, 50 лв. в брой.
– Вижте, не се притеснявайте не съм пр*ститутка, просто вие сте ми симпатичен. Мога да ви направя такава свирка, че направо ще ви „извадя“ от обувките, а защо не и един бърз с*кс на предния капак!
– Петдесет в брой или 250 лв. акт! – отговаря полицая твърдо.
Мадамата вади петдесетак, плаща и си мисли „Баси, тоя или е педал, или е сляп, или аз съм погрозняла от сутринта до сега!“ Пали колата и си отпрашва.
Полицая свършва смяната, влиза в един бар и поръчва:
– Бира за 50 лв!
Бармана:
– Господине, тук бирата не е скъпа, това е доста бира, ще можете ли да я изпиете!?
– Бира за 50 лв. ви казах!
Бармана налива бирата, нали клиента е цар, и гледа с интерес. Полицая пие първата на екс, поглежда си оная работа и казва:
- Като не искаш вече да е*еш – сега ще те скъсам от пикаене!
Връща се един от задгранична командировка, взима такси от летището към центъра. Изведнъж вижда, че жена му влиза с някакъв тип в един хотел. Веднага казва на таксиджията:
- Искаш ли да спечелиш 5000 лв. за една услуга?
- Как не? - възторжено отговаря таксиджията.
- Добре! - казва клиента.
- Отиваш сега в онзи хотел насреща (дава му снимка), намираш жена ми и ми я довеждаш тук, влачейки я за косата! След 15 минути таксиджията излиза от хотела с жена, която влачи за косата към таксито.
- Ама това не е моята жена! - крещи клиента.
- Знам, че не е твоята, моята е! отговаря таксиджията.
- Дръж я здраво да не избяга, аз се връщам за твоята!
- ЗАХАРЧЕЕЕЕ! - вика клиент по сервитьорката.
- Дааа, кажете? - разтапя се тя.
- Захарче дай, ма!
Клиент в ресторант към келнера:
- А бе гледам в менюто пресни калмари, вие тук в Родопите нямате море!? Келнера:
А бе не знам, сюнетчията всеки вторник ги носи!
Отивам днес пиян на работа и лягам да спя на мокета. Клиентката ми влиза неочаквано и ме сварва да се търкалям като германка на плажа в Сънито... - Ауу, викам, извинявай, ама снощи бях на рожден ден!
- Ааа, не се притеснявай. И аз съм пияна още...
Е това е човек да случи на клиент!
Аптека. На щанда стои стар, опитен аптекар и обяснява на младия си колега, как трябва да отгатва желанията на клиентите. Идва първият клиент. Аптекарят гледа мъж на средна възраст, подпухнали очи, измъчена физиономия:
- Здравейте господине, заповядайте вашият аналгин!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва втори клиент, измъчена физиономия силно зачервени и леко сълзящи очи:
- Здравейте господине, заповядайте вашите капки за очи!
Клиентът много учуден, взема, плаща и си тръгва. Аптекарят, обръщайки се победоносно към младия си колега:
- Учи се момче, учи се...
Идва младо момиче, леко уморен външен вид и кисела физиономия.
- Здравейте госпожице, заповядайте хемороидални свещички!
- Какви свещички? Аз такова... за тампони...
Аптекарят, бързо разменя свещичките с тампони, и обръщайки се към младия си колега:
- Еее, айде, айде, обърках се с 2 сантиметра, голяма работа...
Бивша партизанка беше уволнена от магазина за детски играчки, защото отказваше да казва на клиентите, къде са танковете.
Интервю за работа. Позиция - секретарка на шефа.
Влиза блонди и след първоначалните въпроси Шефът пита:
- Ниво на английски?
- Като за втори майчин език!
- Хм... като за малък тест, ако се обади клиент и трябва да му издиктувате телефона ми... ето номера 666-3629... слушам Ви...
- С*кс с*кс с*кс фри c*кc тунайт!
- Добър вечер, имате ли във вашата денонощна аптека презервативи от най-големия размер?
- Имаме, госпожо, ще си купите ли?
- Не, няма да купувам. Ако нямате нищо против, ще пуша отпред на пейката, вие само ми дайте знак, ако някой от клиентите ви си купи.
Една дама от хайлайфа решава да си купи домашен любимец. Влиза в един зоомагазин. Още от вратата я посреща странен глас:
- Добър ден, к*рво!
Сепната дамата се оглежда и вижда, че и говори един папагал. По това време обаче собственикът на магазина любезно я посреща:
- Добър ден! Какво ще желаете!
- Искам да се сдобия с домашен любимец.
Оглежда я човекът и и вика:
- Като най-подходящ за вас виждам този папагал.
Дамата обаче се дърпа, не ще. След кратък спор собственикът на магазина я пита:
- Добре де, защо не го искате?
- Много неприлично ме посрещна. - отговаря клиентката.
- Какво ви каза? - пита човека.
- Каза ми - "Добър ден к*рво."
- А-а-а! Чирак, я донеси една кофа с вода.
Носи чиракът кофата, собственикът взима клетката, вади папагала, пъха му главата три пъти във водата. Вади го, слага го в клетката и пита:
- Какво ще кажеш, като се прибира госпожата вкъщи?
- Здравейте, госпожо! - отговаря папагала.
- Видяхте ли? - пита доволно собственикът на магазина. И предлага на дамата и тя да тества с въпроси пернатото.
- Как ще ме посрещнеш, като се прибирам вкъщи? - пита тя.
- Добър ден, госпожо! - отговаря изрядно папагала.
- А ако идвам с мъж?
- Добър ден, господине.
- А ако идвам с двама мъже?
- Добър ден, господа!
Тя стои, стои изненадана и казва:
- А ако съм с трима мъже?
Папагалът се замисля и казва:
- Шефе, давай кофата тая е е*ати к*рвата.
Самолет излита с пасажери, всичко е наред. По едно време единият от пилотите вика в кабината стюардесата:
- Виж сега, единият двигател ще изгасне, ще стане малко турболенция и за да няма паника сред пасажерите, импровизирай, измисли нещо.
Стюардесата отишла в салона с пътниците:
- Драги пътници, искате ли да се хванем на бас, че ако си сваля горнището на униформата ще изгасне единия двигател?
Броя на мъжете сред пътниците преобладавал и те започнали да подвикват весело, че не е възможно, просто няма начин. Тя си свалила горнището и самолета се пораздрусал и свалил височината. След известно време, пилотите извикали пак стюардесата и и споделили леко притеснени, но все пак сериозно:
- Повтори номера, защото и втория двигател ще замине. Но ние имаме надежден автопилот, така че всичко е ок. Тя пак отишла в салона и със закачлива усмивка извикала:
- Драги пътници, искате ли да се хванем на бас, че ако си сваля и полата, ще спре да работи и втория двигател? Но спокойно имаме автопилот. Хората вече искрено развеселени подвиквали да побърза със стриптийза. Тя си свалила полата и хоп пак раздрусване и понижаване на височината. След около 30 минути капитаните на самолета извикали стюардесата и и казали, че автопилота ще даде фира, но парашути има само за трима. Така че да предотврати паниката и хаоса да измисли нов трик.
Стюардесата отишла пак при пасажерите и усмихнато казала:
- Драги пътници, мога само да ви предложа да ви направя стриптийз до голо, защото това ще е последното което ще видите. Хората вече подпийнали помислили, че това е маркетингов трик на авиокомпанията да ги зариби да са и клиенти отново. Подвиквали аплодисменти, тя се съблякла чисто гола, самолета се разбил след няколко минути. Едно старче излезнало от руините, отупало опърпаните си дрехи и въздъхнало:
- Аман от к*рвенски номера!
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
