Вицове за кафе
В тази категория има 2196 вица, разпределени в 147 под-страници.
В заведение, сервитьорът се приближава към клиент:
- Кафе или чай?
- Кафе.
- Не познахте. Всъщност е чай.
Мъжете са като:
1. Миксер - трябва ти, но не си съвсем сигурна защо.
2. Шоколад - сладък, приятен и обикновено се лепят право за задните ти части.
3. Кафе - най-хубавите са богати (на вкус), топли и могат да те държат будна цяла нощ.
4. Рекламите - не можеш да вярваш на нито една дума, която казват.
5. Компютрите - трудни за разбиране и никога нямат достатъчно памет.
6. Хладилна чанта - зареди ги с бира и можеш да ги заведеш където и да е.
7. Копирни машини - трябват ти за размножаване, и май това е всичко.
8. Държавни ценни книжа - трябва им дълго време да стигнат до състояние на зрелост.
9. Място за паркинг - хубавите вече са заети, а тези, които са останали са или (за) инвалиди, или са прекалено малки.
10. Пуканки - удовлетворяват те, но само за малко.
11. Снежна буря - никога не знаеш кога ще дойде, колко сантиментра ще е и колко време ще продължи (издържи).
12. Банан - колкото по-стар става, толкова по-малко твърд е.
13. Новородено - сладко в началото, но след това ти омръзва да оправяш след него.
Какво не трябва да казвате на полицай, ако ви спре:
1. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора...
2. Лошо ченге, няма поничка за теб.
3. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140, за да ме настигнете.
4. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай...
5. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс?
6. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета...
7. Ще проверяваш ли багажника? - наистина не ти трябва да правиш това...
8. Е, корумпиран ли си, или...?
9. Искаш ли да развъртим един джойнт?
10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!?
11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро...
По време на полет двамата пилоти разговарят:
- Да вземем да пием по едно кафе и след това да изчукаме стюардесата, а?
- Ами да...
Обаче микрофоните били включени и разговорът се чувал из целия самолет.
Стюардесата се притеснила и хукнала към пилотската кабина да им каже. В бърэината се препънала в килимчето и паднала в скута на една бабичка.
Тя й помогнала да стане и рекла:
- Ще се убиеш бе, чедо! Защо бързаш? Те казаха, че първо ще пият кафе...
- Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото:
- Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Ранно утро. Мъж и жена седят в кухнята и пият кафе.
Жената казва с нежен глас:
- Скъпи, ти не си забравил, че скоро е осми март, нали?
Мъжът (попарвайки се с кафето):
- Каквооо, пак ли?!
20 Признака, че сте от Провинцията
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се врaждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
_________________
Двама приятели поканили позната блондинка на пастичка и кафе. Тя ги попитала:
- Ама това да не боли много?
- Защо!?
- Ами ония ден трима ме поканиха на чай и бисквити, и ми скъсаха г*за.
Две стари моми пият кафе на терасата и наблюдават как един петел безуспешно гони някаква кокошка. Неочаквано кокошката изскача на улицата и попада под автомобил.
- Нима не е прекрасно! - въздъхва една от старите моми. - Тя предпочете смъртта...
Влиза бизнесмен в офиса с група чужденци и казва на секретарката:
- Миме, за мен кафе и питай тия трима пед*расти какво ще искат..
Глас от групата:
- Двама пед*расти. Аз съм преводачът.
Един борец паркирал неправилно на "Витошка". Без да се притеснява, че е извършил каквото и да е нарушение,
отишъл да си върши някаква работа. Когато се върнал
БМВ-то го нямало.
- Бавареца! Къде ми е бавареца? - развикал се той, побеснял от гняв.
- Изчезна ми бавареца!
Един човек, който видял от кафето какво става, му казал:
- Дойде паякът и го взе.
Замислено борецът казал:
- Крокодила го знам, Барона го знам, ама тоя Паяка не съм го чувал - сигурно е някой нов.
Домакиня попитала гостите:
- С колко бучки захар пиете кафето?
- Вкъщи с една, а когато сме на гости - с пет! - отговорили на шега гостите.
- Но, моля ви, чувствайте се като у дома си! - казала радушно домакинята.
Един мъж закъснял една вечер. Жена му го попитала къде и бил. Той отговорил:
- Бяхме със секретарката на кафе. Нали знаеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив?!
На другата вечер мъжът отново закъснял. Жена му пак го попитала къде е бил, а той отговорил:
- Бях със секретарката на ресторант, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На третата вечел отнова закъснял. Върнал се чак призори.
- Къде беше? - попитала го жена му.
- Бяхме със секретарката на бар, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На следващата вечер той се прибрал, обаче жена му не се прибрала цяла нощ. Когато си дошла чак на сутринта, той я попитал:
- Къде беше, мила?
- Бях при един колега. Той е надарен само с един сантиметър повече от теб, но нали знаеш, мили, колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
Сутрин, след бурна пиянска вечер мъж се събужда с тежък махмурлук. Жена му шета около него и гледа с нещо да му угоди.
- Искаш ли кафенце?
- Не-е-е!
- Една водчица да ти сипя?
- Не-е-е-е!
- А да ти дам една целувчица?
- Давай! Може пък и да повърна..
Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало. -Бе кво става тука бе, да му се и не види макар! - изсумтял Паскал Арнаудов, надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му. -Майкооу - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му: -Ооо, баща ми! Стана ли вече бе? Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал: -Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а? -Ъ, ми кво - небрежно казал синът му - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".