Вицове за кафе
В тази категория има 2196 вица, разпределени в 147 под-страници.
По време на полет двамата пилоти разговарят:
- Да вземем да пием по едно кафе и след това да правим с*кс
със стюардесата, а?
- Ами,да...
Обаче микрофоните били включени и разговорът се чувал
из целия самолет.
Стюардесата се притеснила и хукнала към пилотската кабина
да им каже. В бързината се препънала в килимчето и паднала в
скута на една бабичка.
Тя й помогнала да стане и рекла:
- Ще се убиеш бе, чедо! Защо бързаш? Те казаха, че първо ще
пият кафе...
В негърски бар за тежкари влиза плахо малък китаец. Съответно в лицето е като шибнат с ютия и носи очила с по-голям диоптер от константата на Планк.
Сяда на бара и казва:
- Един цай.
Бармана естествено е някакъв черен грамаден като бизон, 3 на 3 метра. Поглежда малкото китайче с всевъзможно учудване и му отвръща:
- Виж какво приятелче, тук не е някакво китайско кафене, а негъски бар! Тук се влиза като риташ вратата, изплюваш се, сядаш на бара и казваш: Дай една бира, пич!
Китайчето решило, че трябва да се пробва още веднъж.
Влезнало побутваики вратата, плахо се изплювнало на пода, седнало на бара и казало:
- Един цай.
Бармана го погледнал и махнал с огромната си глава:
- Не така бе! Аз сега ще ти покажа как се прави. Гледай да се научиш.
Огромния негър влиза с все вратата, изсеква се 2 пъти и се изхрачва, сяда на бара и казва:
- Дай една бира, пич !!!
Китайчето:
- Не сервираме на церни.
- Ако Ви бях жена, щях да сипя отрова в кафето Ви!
- А аз, ако Ви бях мъж, щях да го изпия!
Катеричката излиза сутринта от хралупата и се прибира чак вечерта. Мъжът й побеснял:
- Къде беше, пребивам те.
Катеричката:
- Не ми се карай! Да знаеш само! Хванаха ме в гората едни хулигани и три дни ме изнасилваха.
- Какви три дни, нали сутринта те видях в кафенето.
- Ама аз си идвах само за малко.
Три баби се събрали на кафе и започнали да се хвалят коя
има по-добър и способен внук. Първата казала:
- Той, моят внук, като порасне сигурно ще стане лекар - по цял ден се боде с разни спринцовки...
Втората казала:
- Моето внуче ще стане агроном или ботаник - непрекъснато
с разни растения се занимава, цели чували купува, продава, а понякога даже ги пуши...
- Аааа, - намесила се третата баба - моето внуче като порасне ще стане космонавт. Прибирам се аз вчера и го заварвам с една торбичка на лицето, маха ми и вика: "Айде, бабо, аз отлитам!"
В ресторанта сервитьорът пита:
- Кафе или чай?
- Кафе.
- Не познахте, имаме само чай.
Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало.
- Бе, к'во става тука бе, да му се и не види макар?! -изсумтял Паскал Арнаудов - надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му.
- Майкоо! - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък, ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му:
- Ооо, баща ми! Стана ли вече, бе?
Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал:
- Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а?
- Ъъъъ, ми кво - небрежно казал синът му. - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".
В гората насред зима. Сняг, студ. Между дърветата броди мечка и си блъска от яд главата в стволовете:
- Защо пих толкова кафе, защо?
Идва шефа на работа в дванадесет без десет. Изпил си кафето, запалил цигара и решил да пристъпи към работа. Звъни на секретарката си:
- Прати ми счетоводителя при мен.
- На обяд е. Вече е дванадесет и половина.
- Вече е обяд ли? Леле, как лети времето!
Свекърва и снаха си говорят. Свекървата:
- Тъй като ще живееш доста време в нашата къща, ще ти кажа, че има три правила, които трябва да спазваш. Първо, когато видиш, че китката ми е на ляво, значи съм в добро настроение. Второ, когато видиш, че китката ми е в средата - по-далеч от мен, защото не ми е весело! И трето, когато китката ми е от дясно, не ми се мяркай пред очите!
Снахата отговорила:
- Е, и аз имам някой правила: когато ме видиш, че съм седнала крак върху крак, пия си кафето, пуша си цигарата да знаеш, че ми е все тая на къде ти гледа китката!
Една тъща отишла на гости и зетят я попитал:
- Маме, ти до кога смяташ да поостанеш?
- Ами, докато ви поомръзна, маме! - отговорила тя.
- Е, остани поне за едно кафенце, де! - отговорил зетят.
Блондинка влиза в библиотека и извиква:
- Едно Кафе и една кола.
Библиотекарят и казва, че не се вика в библиотека. Тогава тя казва тихо:
- Добре, едно кафе и една кола!?!
Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото:
- Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Ранно утро. Мъж и жена седят в кухнята и пият кафе.
Жената казва с нежен глас:
- Скъпи, ти не си забравил, че скоро е осми март, нали?
Мъжът (попарвайки се с кафето):
- Каквооо, пак ли?!
Мутра стои пред огледалото и мисли. По-едно време приятелката му вика от кухнята:
- Жоро, кафето е готово.
- Да бе... Жоро беше! - зарадвал се той.