Вицове за кафе
В тази категория има 2208 вица, разпределени в 148 под-страници.
По време на полет двамата пилоти разговарят:
- Да вземем да пием по едно кафе и след това да изчукаме стюардесата, а?
- Ами да...
Обаче микрофоните били включени и разговорът се чувал из целия самолет.
Стюардесата се притеснила и хукнала към пилотската кабина да им каже. В бърэината се препънала в килимчето и паднала в скута на една бабичка.
Тя й помогнала да стане и рекла:
- Ще се убиеш бе, чедо! Защо бързаш? Те казаха, че първо ще пият кафе...
- Мама Меца към татко Мечок, който се върти в леглото:
- Колко пъти ще ти казвам, никакво кафе след септември!
Ранно утро. Мъж и жена седят в кухнята и пият кафе.
Жената казва с нежен глас:
- Скъпи, ти не си забравил, че скоро е осми март, нали?
Мъжът (попарвайки се с кафето):
- Каквооо, пак ли?!
20 Признака, че сте от Провинцията
1. За вас “МакДоналдс” е скъп ресторант с вкусна храна и изискано обслужване.
2. Считате 100 долара на месец за висока заплата.
3. Повече от всичко на света мразите софиянците. Най-често се обръщате към тях със “селяни”.
4. “Москвич” – това е добър автомобил, а “Жигули” – истинска лимузина!
5. Ходите на вилата не за да почивате, а за да работите.
6. Купувате си битова техника от световно известните марки “Sonie”, “Panasonix” и “Pieonnear”, както и дрехи на най-добрите световни производители “Badidas”, “Naik” и “Ribok”.
7. Симпатизирате едновременно и на царя, и на комунистите.
8. 300 грама ракия на ден – за вас това не е алкохолизъм, а просто в реда на нещата.
9. Вместо “Извинете”, казвате “Опааа!”.
10. Любимият ви хипер-маркет е “Илиянци”, а ЦУМ – нещо като къща-музей.
11. Качвате се с подскок на ескалатора.
12. Настръхвате от вълнение в метрото.
13. Където и да отивате – минавате през гарата, защото ви е страх да използвате непроверени маршрути.
14. “Интернет клуб” ви звучи като публичен дом.
15. Когато ви кажат “кликни” – клякате.
16. Бързо се сближавате с шофьорите от “Градския транспорт”, тъй като само те слушат вашата музика.
17. 20 лева за такси до Центъра ви звучи нормално.
18. Отнасяте се врaждебно към банкомати и врати с фото-клетка.
19. Дънки, комбинирани с хавайка е последния писък на модата.
20. Докато пиете кафе във Виенската сладкарница – тайно набирате собствения си мобилен телефон. Вдигате след края на мелодията и провеждате кратък, но шумен разговор.
_________________
Двама приятели поканили позната блондинка на пастичка и кафе. Тя ги попитала:
- Ама това да не боли много?
- Защо!?
- Ами ония ден трима ме поканиха на чай и бисквити, и ми скъсаха г*за.
Две стари моми пият кафе на терасата и наблюдават как един петел безуспешно гони някаква кокошка. Неочаквано кокошката изскача на улицата и попада под автомобил.
- Нима не е прекрасно! - въздъхва една от старите моми. - Тя предпочете смъртта...
Влиза бизнесмен в офиса с група чужденци и казва на секретарката:
- Миме, за мен кафе и питай тия трима пед*расти какво ще искат..
Глас от групата:
- Двама пед*расти. Аз съм преводачът.
Един борец паркирал неправилно на "Витошка". Без да се притеснява, че е извършил каквото и да е нарушение,
отишъл да си върши някаква работа. Когато се върнал
БМВ-то го нямало.
- Бавареца! Къде ми е бавареца? - развикал се той, побеснял от гняв.
- Изчезна ми бавареца!
Един човек, който видял от кафето какво става, му казал:
- Дойде паякът и го взе.
Замислено борецът казал:
- Крокодила го знам, Барона го знам, ама тоя Паяка не съм го чувал - сигурно е някой нов.
Домакиня попитала гостите:
- С колко бучки захар пиете кафето?
- Вкъщи с една, а когато сме на гости - с пет! - отговорили на шега гостите.
- Но, моля ви, чувствайте се като у дома си! - казала радушно домакинята.
Един мъж закъснял една вечер. Жена му го попитала къде и бил. Той отговорил:
- Бяхме със секретарката на кафе. Нали знаеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив?!
На другата вечер мъжът отново закъснял. Жена му пак го попитала къде е бил, а той отговорил:
- Бях със секретарката на ресторант, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На третата вечел отнова закъснял. Върнал се чак призори.
- Къде беше? - попитала го жена му.
- Бяхме със секретарката на бар, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
На следващата вечер той се прибрал, обаче жена му не се прибрала цяла нощ. Когато си дошла чак на сутринта, той я попитал:
- Къде беше, мила?
- Бях при един колега. Той е надарен само с един сантиметър повече от теб, но нали знаеш, мили, колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.
Сутрин, след бурна пиянска вечер мъж се събужда с тежък махмурлук. Жена му шета около него и гледа с нещо да му угоди.
- Искаш ли кафенце?
- Не-е-е!
- Една водчица да ти сипя?
- Не-е-е-е!
- А да ти дам една целувчица?
- Давай! Може пък и да повърна..
Главният герой в тази история се казвал Паскал Арнаудов и работел в няколко големи вестника като автор на кръстословици, главоблъсканици и други занимателни задачи. Тази дейност, естествено, му коствала огромно психическо напрежение и поради тази причина, всяка вечер, след работа, Паскал отивал с неколцина верни другари да удави умората си в алкохол. Една сутрин, след някакво такова подобно изпълнение, Паскал Арнаудов се събудил и въпреки все още усещащото се леко главоболие, веднага разбрал, че около него нещо не е наред. Всъщност, не че не било наред, по-скоро било обратното - всичко било твърде, даже прекалено наред. Паскал започнал да се оглежда и изведнъж, с огромна изненада забелязал, че е облечен в копринена пижама. Това определено го шашнало, понеже обикновено той спял по потник, гащи и къси чорапи с отдавна неопределен цвят. С все по-нарастващо учудване, Паскал продължил да оглежда обстановката в спалнята - на леглото били постлани нежни сатенени чаршафи, завесите - както никога - били спуснати, за да не го събудят слънчевите лъчи, а на всичкото отгоре на нощното шкафче, точно до главата си, Паскал видял клетка с канарче, което нежно чуруликало. -Бе кво става тука бе, да му се и не види макар! - изсумтял Паскал Арнаудов, надигнал се от леглото и точно в този миг забелязал, че до възглавницата му имало бележка, изписана със ситния почерк на жена му. -Майкооу - простенал Паскал и зачел бележката. А там пишело следното: "Миличко Паскалченце! Мишльончо мой ненагледен! Добро утро, надявам се да си ми се наспинкал хубавичко! Аз отивам на работа, но съм ти приготвила закусчица - палачинки и кексче, а в термосчето има от любимото ти кафенце. Ако те боли главичката, в аптечката има аспиринче, а в хладилника - биричка. Ако не ти се папка закусчица и си спинкал чак до обяд, да знаеш, че в печката има мусакичка за тебе. А пък ако не ти се яде вкъщи, в джоба на панталона съм ти оставила петдесет лева - ако искаш да идеш някъде да се почерпиш след работа с колегите. Ако искаш да закъсняваш, закъснявай - аз ще те чакам, когато и да се върнеш! Ако пък искаш да пийнеш вкъщи, взела съм ти едно уиски - черен етикет, само за тебе. Подпис: твоя любяща съпруга Султанка". Сега вече Паскал Арнаудов изпаднал в истински потрес. Той нахлузил чехлите си и тръгнал да обикаля из апартамента с цел да си припомни поне нещичко от изминалата нощ. Докато шляпал из коридора, от детската стая се чул бодрия глас на сина му: -Ооо, баща ми! Стана ли вече бе? Паскал се приближил до сина си, тупнал го по рамото и леко гузно запитал: -Абе мойто момче, кво става тука бе? Щото аз малко така нали... Кво е ставало снощи, а? -Ъ, ми кво - небрежно казал синът му - Нищо кой знае какво не е ставало. Ти, както винаги, се прибра пиян към три часът. Докато звънеше и блъскаше на вратата, успя да събудиш целия вход. После, като влезе, повърна още в коридора. Мама ти се скара, ти я напсува, удари я, тя се разрева, а ти падна на пода и заспа като заклан. След туй мама те замъкна в спалнята, да те слага да спиш и почна да те съблича. Ти се чудиш защо мама е толкова мила към теб?! Ами защото точно като взе да ти сваля панталона, ти почна да крещиш: "Махни са, ма, пачарво! Не ме барай, аз съм женен!".
Две прасета пият кафе. Едното погледнало в чашата на другото и казало:
- Ммм даааа! Виждам тук - чака те охолен живот, редовна храна, никакви грижи... Само едни мааалки неприятности по Коледа...
В неделното утро и на двамата не им се става от леглото.
- Мила, искаш ли кафе?
- Да, скъпи.
- Ами донеси тогава и на мен една чашка.
- Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет
дни затвор. Ще платите или ще лежите?
- Предпочитам да отлежа.
Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и
чаша слабо кафе.
- Искам да говоря с директора на затвора - ядосал се той. -
Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за
триста марки дневно!
