Вицове » Кафе

Вицове за кафе

В тази категория има 2196 вица, разпределени в 147 под-страници.

Оценка: 6 от възможни 10 - общо: 16569

Няма с кого да пия кафе и си сипах вино...

Добавен преди 7 години 6 Преглед

Хайде у нас на кафе! Ще поседнем, ще изпием бутилка вино, пък ако не ти хареса - обличаш се и си тръгваш...

Добавен преди 7 години 5 Преглед

Кафе, цигара, пепелник, книга, телефон. Човек ще си помисли, че отивам на пикник, а не в кенефа!

Добавен преди 7 години 11 Преглед

Днес сутринта, на опашката пред едно павильонче за кафе, мъже на възраст около 60 години, докато си чакат кафетата си коментират...
- Сега аз ако декларирам, че се чувствам жена, ще мога ли да се пенсионирам 5 години по рано...

Добавен преди 7 години 14 Преглед

Шефът на Скотланд ярд една сутрин докато отпива от кафето, намира семка от ягода на устата си. Веднага събира подчинените.
Слага семката на бюрото и казва:
- До края на работния ден да се изясни какво прави тази семка в устата ми, като се има предвид, че не съм консумирал ягоди повече от година.
След 2 часа се явява един служител.
- Шефе, разрешете да докладвам.
- Да.
- Вчера сте излезли в 18 часа и 43 минути. Взели сте служебна кола Ф132. Шофьора Ви е закарал в бара на Черния Джак.
- Да.
- Там Ви е чакала руса млада жена. Пил сте черно Джони с лед. Пушил сте пура. Вечеря ли сте стек с гъби и после сте пили шампанско със стриди.
- Да.
- На изпращане сте я целунал.
- Да.
- Ми то от там идва цялата работа, шефе. Тая русата правила свирка на един арабин. Арабина бил е*ал един педал, а педала бил ял ягоди...

Добавен преди 7 години 9 Преглед

Пия си днес кафето, чета си един справочник и влиза хубавица с нацупени устнички. Отива до колегата и казва:
- Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка. Наполеон Бонапарт.
Колегата сменя появилото се първоначално желание в очите си с недоумение:
- М???
Мацката:
- На човек са му нужни две години, за да се научи да говори и петдесет, за да се научи да мълчи. ХемиНгуей.
Колегата започва да става притеснен иззад бюрото и лееееко заеква:
- Мммм... моля???
Мацката:
- Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля. Вонегът.
Колегата, вече с уплах, мълчи и ме гледа с няма молба за помощ.
Мацката:
- К'во мълчиш, бе? К'во се чудиш? А във фейсбук бясно лайкваш всеки мой пост и бурно коментираш...

Добавен преди 7 години 8 Преглед

Кафе в Париж, на масата седи жена, приближава се мъж:
- Мадам, бърза ли?
- Мадам, не бърза...
- Мадам, ще пийне ли чашка кафе?
- Мадам, ще пийне кафе...
Пият кафе.
- Мадам, семейна ли е?
- Мадам, е семейна...
- Мадам, може ли да звънне на мъжа си и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж?
- Мадам, може да звънне и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж 16 пъти!
- Шестнадесет пъти!
- Мосю, бърза ли?

Добавен преди 7 години 14 Преглед

Жена се събужда през нощта и вижда, че съпругът ѝ не е в леглото. Станала и тръгнала да го търси, намерила го в кухнята. Седнал със замислен вид, гледа в стената, пие кафе, а по лицето му се стича сълза.
- Какво се е случило, скъпи?
- Помниш ли, преди 20 години, когато започнахме да се срещаме, бяхме на по 16.
- Помня.
- А баща ти ни хвана на задната седалка на колата, извади пистолет, опря ми го в главата и каза "Или се жениш за нея, или отиваш в затвора за 20 години"... помниш ли?
- Помня.
Мъжът въздъхнал, изтрил още една сълза и проронил:
- Днес щях да изляза...

Добавен преди 7 години 10 Преглед

В 10.30 часа преди обед, вторник, 47-годишният чичо Йоргос влиза в една пристанищна таверна в Пирея, на брега на Егейско море. Облечен е с тениска на баскетболния “Олимпиакос” с номера и името на Принтезис – 206 сантиметра, 110 килограма, тежко крило. Сантимент. Двамата са адаши, самият чичо Йоргос е с подобни габарити и едно време е бил юноша на клуба. Внушителният грък въздиша тежко, сяда и поръчва на веднага притичалия сервитьор 200 грама ципуро наведнъж, стафидови маслини, половин кило козе сирене и един слънчев домат, разрязан на четири. За ваша информация, разликата между ципуро и узо е като тази между домашна ракия и бутилирана от магазина. Докато чака поръчката, чичо Йоргос се провиква към собственика зад бара:
- Пусни мойта!
Минутка след това по уредбата тръгва “Ден Тело” на Пасхалис Терзис. В тази песен лирическият герой казва, че не иска такива приятели, които му причиняват болка. Ципурото идва, чичо Йоргос отпива, гласът му се прояснява леко и от тип Ленард Коен става нещо като Бари Уайт, започва да припява "Мутапанееее – стаматйасууууу", очите му се насълзяват. През това време в таверната влиза един гей. Сяда близо до бара и си поръчва късо кафе, мохито и портокалов фреш. Поглежда към чичо Йоргос и му се усмихва. Разчувствуваният чичо също се усмихва в отговор автоматично, което кара гея да преметне крак връз крак и гривничката на единия му глезен дрънва закачливо. Минават няколко песни и няколко питиета време. Когато зазвучава “Роза” на Митропанос, геят става, приближава се до чичо Йоргос с котешката стъпка на манекенките, навежда се и му казва на ухото:
- Искаш ли да ти лапам оная работа?
Грамадният грък внезапно накървява очите, скача и се започва един грозен побой, завършил с изхвърлянето на гея навън.
Собственикът отива до чичо Йоргос и го пита:
- Какво стана, какво ти каза тоя?
Чичо Йоргос отговаря:
- Шепнеше и не го разбрах добре, ама беше нещо за работа.

Добавен преди 7 години 22 Преглед

15:00 часа. някъде следобяд... Три мацки пият кафе с тирамису...
– Кажи де, като дойде да те вземе вчера донесе ли цветя, или е някакъв офърфляк?
– Донесе ми убийствен букет милоооо... Рози, и само рози.
– Добре де, ама с такси ли беше, или дойде с Мерцедеса...
– Муцкааа, беше взел, Майбаха на баща си и с него бяхме.
–Ама чакай сега, то Майбаха е с шофьор, и къде отидохте? В "Екзотика" нали??? Уффф страхотно е там... Той целуна ли те докато танцувахте...
– Оффф, целуна ме и даже ме покани след вечерята да видим колекцията му от шахматни фигури...
– Кви фигури бе милоооо... ти отиде ли?
– Е, отидох, кво да правя....
– И кво, той предложи ли ти питие, музика и още нещо...
– Даааа, муцкаааа... спах с него... страхотен е, галантен, любовник и всичко...
- Аууууу муциииии, много се радвам за вас, дано да ви се получи...
15:00... някъде по обяд... Трима пича пият бира и хапват шкембе...
– Кво стана вчера? Нае*а ли я?
– Да бе, нямаше проблеми... Дано не ми досажда повече... Ай наздраве! Викни едни дробчета с масло!

Добавен преди 7 години 9 Преглед

Мъж или куче да си взема? Зависи какво искам - да ми съсипе килима или живота... но най-важното е, че ще си пием кафето заедно... поне за определено време... макар, че пак зависи в какви години ще се измерва то в човешки или кучешки... леле от сутринта започвам... кой ли ще ме търпииии...

Добавен преди 7 години 3 Преглед

Иванчо изпраща Марийка след първа среща. Стигат пред входа и тя му казва:
– Нашите ги няма! Ще се качиш ли да пием кафе?
– Не е удобно, за първи път излизаме!
Марийка си мисли:
- "Страхотен джентълмен!"
Иванчо си мисли:
- "Голям съм тъпанар, що не си измих краката!"

Добавен преди 7 години 25 Преглед

Купих си ухаещи флумастери. Червеният мирише на ягода, жълтият на лимон. Кафевия няма да го мириша повече!!

Добавен преди 7 години 14 Преглед

Две съседки се събрали да пият по кафе и оправят клюките в махалата. След около два часа приказки, гостенката си тръгва. Домакинята се обръща към малкия си син:
– Леля Ванче си тръгва. Какво трябва да кажеш?
– Ами... не знам!
– Аз какво съм ти казвала винаги?
– Най-после си тръгна тая глупачка! Два килограма сладки изяде с едно кафе...

Добавен преди 7 години 10 Преглед

Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото ония се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шаранът помни нещо?

Добавен преди 8 години 13 Преглед