Вицове за кафе
В тази категория има 2196 вица, разпределени в 147 под-страници.
Няма с кого да пия кафе и си сипах вино...
Хайде у нас на кафе! Ще поседнем, ще изпием бутилка вино, пък ако не ти хареса - обличаш се и си тръгваш...
Кафе, цигара, пепелник, книга, телефон. Човек ще си помисли, че отивам на пикник, а не в кенефа!
Днес сутринта, на опашката пред едно павильонче за кафе, мъже на възраст около 60 години, докато си чакат кафетата си коментират...
- Сега аз ако декларирам, че се чувствам жена, ще мога ли да се пенсионирам 5 години по рано...
Шефът на Скотланд ярд една сутрин докато отпива от кафето, намира семка от ягода на устата си. Веднага събира подчинените.
Слага семката на бюрото и казва:
- До края на работния ден да се изясни какво прави тази семка в устата ми, като се има предвид, че не съм консумирал ягоди повече от година.
След 2 часа се явява един служител.
- Шефе, разрешете да докладвам.
- Да.
- Вчера сте излезли в 18 часа и 43 минути. Взели сте служебна кола Ф132. Шофьора Ви е закарал в бара на Черния Джак.
- Да.
- Там Ви е чакала руса млада жена. Пил сте черно Джони с лед. Пушил сте пура. Вечеря ли сте стек с гъби и после сте пили шампанско със стриди.
- Да.
- На изпращане сте я целунал.
- Да.
- Ми то от там идва цялата работа, шефе. Тая русата правила свирка на един арабин. Арабина бил е*ал един педал, а педала бил ял ягоди...
Пия си днес кафето, чета си един справочник и влиза хубавица с нацупени устнички. Отива до колегата и казва:
- Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка. Наполеон Бонапарт.
Колегата сменя появилото се първоначално желание в очите си с недоумение:
- М???
Мацката:
- На човек са му нужни две години, за да се научи да говори и петдесет, за да се научи да мълчи. ХемиНгуей.
Колегата започва да става притеснен иззад бюрото и лееееко заеква:
- Мммм... моля???
Мацката:
- Ако самоуважението си счупи крак, кракът не може никога да оздравее. Собственикът му трябва да го застреля. Вонегът.
Колегата, вече с уплах, мълчи и ме гледа с няма молба за помощ.
Мацката:
- К'во мълчиш, бе? К'во се чудиш? А във фейсбук бясно лайкваш всеки мой пост и бурно коментираш...
Кафе в Париж, на масата седи жена, приближава се мъж:
- Мадам, бърза ли?
- Мадам, не бърза...
- Мадам, ще пийне ли чашка кафе?
- Мадам, ще пийне кафе...
Пият кафе.
- Мадам, семейна ли е?
- Мадам, е семейна...
- Мадам, може ли да звънне на мъжа си и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж?
- Мадам, може да звънне и да съобщи, че е изнасилена от непознат мъж 16 пъти!
- Шестнадесет пъти!
- Мосю, бърза ли?
Жена се събужда през нощта и вижда, че съпругът ѝ не е в леглото. Станала и тръгнала да го търси, намерила го в кухнята. Седнал със замислен вид, гледа в стената, пие кафе, а по лицето му се стича сълза.
- Какво се е случило, скъпи?
- Помниш ли, преди 20 години, когато започнахме да се срещаме, бяхме на по 16.
- Помня.
- А баща ти ни хвана на задната седалка на колата, извади пистолет, опря ми го в главата и каза "Или се жениш за нея, или отиваш в затвора за 20 години"... помниш ли?
- Помня.
Мъжът въздъхнал, изтрил още една сълза и проронил:
- Днес щях да изляза...
В 10.30 часа преди обед, вторник, 47-годишният чичо Йоргос влиза в една пристанищна таверна в Пирея, на брега на Егейско море. Облечен е с тениска на баскетболния “Олимпиакос” с номера и името на Принтезис – 206 сантиметра, 110 килограма, тежко крило. Сантимент. Двамата са адаши, самият чичо Йоргос е с подобни габарити и едно време е бил юноша на клуба. Внушителният грък въздиша тежко, сяда и поръчва на веднага притичалия сервитьор 200 грама ципуро наведнъж, стафидови маслини, половин кило козе сирене и един слънчев домат, разрязан на четири. За ваша информация, разликата между ципуро и узо е като тази между домашна ракия и бутилирана от магазина. Докато чака поръчката, чичо Йоргос се провиква към собственика зад бара:
- Пусни мойта!
Минутка след това по уредбата тръгва “Ден Тело” на Пасхалис Терзис. В тази песен лирическият герой казва, че не иска такива приятели, които му причиняват болка. Ципурото идва, чичо Йоргос отпива, гласът му се прояснява леко и от тип Ленард Коен става нещо като Бари Уайт, започва да припява "Мутапанееее – стаматйасууууу", очите му се насълзяват. През това време в таверната влиза един гей. Сяда близо до бара и си поръчва късо кафе, мохито и портокалов фреш. Поглежда към чичо Йоргос и му се усмихва. Разчувствуваният чичо също се усмихва в отговор автоматично, което кара гея да преметне крак връз крак и гривничката на единия му глезен дрънва закачливо. Минават няколко песни и няколко питиета време. Когато зазвучава “Роза” на Митропанос, геят става, приближава се до чичо Йоргос с котешката стъпка на манекенките, навежда се и му казва на ухото:
- Искаш ли да ти лапам оная работа?
Грамадният грък внезапно накървява очите, скача и се започва един грозен побой, завършил с изхвърлянето на гея навън.
Собственикът отива до чичо Йоргос и го пита:
- Какво стана, какво ти каза тоя?
Чичо Йоргос отговаря:
- Шепнеше и не го разбрах добре, ама беше нещо за работа.
15:00 часа. някъде следобяд... Три мацки пият кафе с тирамису...
– Кажи де, като дойде да те вземе вчера донесе ли цветя, или е някакъв офърфляк?
– Донесе ми убийствен букет милоооо... Рози, и само рози.
– Добре де, ама с такси ли беше, или дойде с Мерцедеса...
– Муцкааа, беше взел, Майбаха на баща си и с него бяхме.
–Ама чакай сега, то Майбаха е с шофьор, и къде отидохте? В "Екзотика" нали??? Уффф страхотно е там... Той целуна ли те докато танцувахте...
– Оффф, целуна ме и даже ме покани след вечерята да видим колекцията му от шахматни фигури...
– Кви фигури бе милоооо... ти отиде ли?
– Е, отидох, кво да правя....
– И кво, той предложи ли ти питие, музика и още нещо...
– Даааа, муцкаааа... спах с него... страхотен е, галантен, любовник и всичко...
- Аууууу муциииии, много се радвам за вас, дано да ви се получи...
15:00... някъде по обяд... Трима пича пият бира и хапват шкембе...
– Кво стана вчера? Нае*а ли я?
– Да бе, нямаше проблеми... Дано не ми досажда повече... Ай наздраве! Викни едни дробчета с масло!
Мъж или куче да си взема? Зависи какво искам - да ми съсипе килима или живота... но най-важното е, че ще си пием кафето заедно... поне за определено време... макар, че пак зависи в какви години ще се измерва то в човешки или кучешки... леле от сутринта започвам... кой ли ще ме търпииии...
Иванчо изпраща Марийка след първа среща. Стигат пред входа и тя му казва:
– Нашите ги няма! Ще се качиш ли да пием кафе?
– Не е удобно, за първи път излизаме!
Марийка си мисли:
- "Страхотен джентълмен!"
Иванчо си мисли:
- "Голям съм тъпанар, що не си измих краката!"
Купих си ухаещи флумастери. Червеният мирише на ягода, жълтият на лимон. Кафевия няма да го мириша повече!!
Две съседки се събрали да пият по кафе и оправят клюките в махалата. След около два часа приказки, гостенката си тръгва. Домакинята се обръща към малкия си син:
– Леля Ванче си тръгва. Какво трябва да кажеш?
– Ами... не знам!
– Аз какво съм ти казвала винаги?
– Най-после си тръгна тая глупачка! Два килограма сладки изяде с едно кафе...
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм и казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща… Не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5,2 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото ония се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изскубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шаранът помни нещо?