Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5831 вица, разпределени в 389 под-страници.
Един пич спечелва добри пари и решава да си купи мотор - "Харли". Отива в магазина, избира най-готиния, целия хромиран и блести. Продавача му казва:
- Модела е страхотен, само да не се повреди лъскавото покритие, трябва винаги да носите с вас две тубички вазелин и като видите, че ще вали - намазвате мотора.
Взел си пича мотора, носи си тубите, ползва ги и всичко е ОК. Забил след време едно гадже, вози го нагоре-надолу, и един ден мацето го кани на вечеря у тях да го запознае с техните:
- Само че у нас има едно правило - който пръв проговори на вечеря, той мие всички съдове!
Отиват у тях, гледа пича от вратата - камара съдове, неизмити от месеци. Сядат, вечерят, никой дума не обелва и чака все другият да се натресе да мие. Свършили с яденето и пича си мисли какво да направи, та да се измъкне от миенето. Хваща той гаджето, оправя го на масата пред родителите й - онези нищо не казват. Хваща майката след това - оправя я и нея - никой пак нищо не обелва.
По едно време чул, че навън прогърмяло - ще вали - и извадил тубите.
Моментално бащата скочил:
- Спокойно бе момче, спокойно, аз ще измия съдовете, само спокойно!
Мъжката логика:
Прибира се мъж от работа и гледа от входа му излиза някакъв, ухилен до уши, непознат мъж. Нашия почва да мисли - "Хъм, един мъж е щастлив или като е взел злато, или ако е бил с жена. Сега е средата на месеца значи не е взел заплата, бил е с жена. В нашия вход има 3 ку*ви. Едната е Петрова, другата Иванова, а третата е жена ми. Петрова е на море, на Иванова мъжът е болен и по цял ден си е в къщи. Значи тоя е бил при жена ми".
Прибира се вкъщи и пребива жена си.
Женската логика:
Прибира се един мъж вкъщи, а жена му го посреща с мълчание, каквото и да каже, тя мълчи. Тогава той не издържа и казва - "Какво мълчиш като риба бе?", а тя почва да мисли - "Хъм, риба... Риба има в морето, в морето има малки и големи риби... Голяма риба е акулата, акулата има зъби... Също като кучето, и то има зъби", тогава не издържала и креснала - "Каква кучка съм ти аз бе?!"
Върви зайо байо през гората, целия окървавен. Среща го вълка и го пита:
- Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв?
- Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка.
На следващия месец вълка среща бухала из гората, целия в кръв и го пита:
- На къде така бухльо, целия си в кръв?
- Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца, че превръзките с крилца били по-добри!
Из научнопопулярен филм:
"Когато порасне, малкото на маймуната става маймуна, прасенцето става свиня, магаренцето става магаре, козлето - козел и т.н.
Човекът е единственото същество в природата, чиито деца, когато пораснат, могат да се превърнат в едно от гореизброените животни."
Даскал дава частни уроци на циганче по английски език. След време решава да го препита върху материала:
- Така да видим какво знаеш вече. Как е десет на английски?
- Тен, бе бате.
- Добре! А как е 20?
- Тен тен, бате.
- Много добре! А как е 30?
- Тен тен тен.
- Хмммм. Добре. А как е 100?
- Тенгерляка тъкатака, тенгерляка тъкатака. (известен припев сред неизвестни песни)
Тича си Заекът през гората и нещеш ли, гледа на една полянка лисицата пали joint и си дърпа яко.
- Лисо, това е вредно за здравето - казва й Заека - хайде с мене малко джогинг и ще се оправиш.
Лисицата се съгласила и тръгнали да тичат заедно. Тичали, тичали и изведнъж гледат Кумчо Вълчо седнал в храстите се боцка.
- Вълчо, как може така да се друсаш! Я, тръгвай с нас да тичаш - това е полезно за здравето.
Вълка се навил и така тръгнали тримата да тичат из гората... Тичали, тичали и срещат Баба Меца - пуши хаш с лула, Заекът и нея придумал да прави джогинг с тях. Тичат заедно животните и стигат до една полянка, на която са легнали Лъвът и Тигъра. Като ги виждат Лъва ръчка с лакът Тигъра и разправя:
- Копеле, гледай, Заекът пак се е напушил и кара животните да търчат из гората като луди!
Две прасета отишли на ресторант.
Едното казало на келнера:
- За мене лайна с чесън, ако обичате!
А другото добавило:
- А за мен без чесън, да не мирише!
- Как се казва животно, което се вре из дините?????
- ДиноЗавър!
Един човек много обичал да залага на кучешки надбягвания и един път когато отишъл да заложи пак до него дошло едно старо, мършаво и трикрако куче и му казало:
- Заложи на мене, всичко е сигурно аз ще спечеля!
Пича се съгласил и заложил стабилна сума на кучето.
Състезанието започнало и кучето едвам стигнало до финала около половин час след другите и нашия човек го хванал и го питал:
- Кво стана нали всичко беше сигурно?!?!?!
- Ми не знам що стана тъй! - отговорило кучето.
Класът на Иванчо в час по биология. Учителката ги пита:
- Деца, кое животно най-много ви харесва?
- Лъва, горския цар!
- Браво, Петърчо, петица.
- Маймунката, защото е много интересна и игрива.
- Добре, Ангелчо, добър (4)!
- На слона топките!
- Ау, Иванчо! Две!
- Две, ама еййййй такива!
Из ученически съчинения
Семейството ми се състои от мама, татко и аз. Аз съм най-младият ... Трябва да обичаме родителите си и да им помагаме когато си изпълняват задълженията. Когато мама е болна, татко служи за жена на всички в къщи. Баба ми живее сама на село. Тя има едно куче и една кокошка. Качена върху някое столче, тя кудкудяка по цял ден.
Ернест е левак с дясната ръка.
Сутрин татко изпълнява мъжките си задължения и после мама му дава кафе.
Катедралата е величествена със своите аркади, огънати от вековете.
Скоро бойното поле се изпълнило с трупове, някои били недокоснати, а други още дишали.
На брега на реката рибарите поставяха червеи на въдиците си, а в реката се виждаше обратното.
Жените от племето пееха и танцуваха около огъня, а малките членове отмерваха ритмично такта.
Живея с майка си и баща си, който е починал.
Кокошките стават рано сутрин и започват да снасят. Добрите деца трябва да следват техния пример.
Добрите бъгтерии се хранят с трупове, а лошите причиняват болести по хората.
/контролно по биология/
Михаел и Ралф Шумахер отиват на сафари. Яли, пили илегнали да спят.
Ралф сънува: "брат му бяга из гората а отзад след него кръвожаден ВЪЛК"
Събужда се Ралф и гледа до себе си, Михаел го няма. Излиза от палатката и що да види.
Шуми бяга с бясна скорост а след него вълк.
- Бягай Шуми - крещи Ралф уплашен - вълкът ще те стигне!
- Да, да, ще ме стигне! Аз съм една обиколка преди него.
Кои са четирите любими животни на жената:
Норка в гардероба, ягуар в гаража, тигър в леглото и една маймуна, която да плаща за всичко това.
Асан научил за френската любов и решил да пробва с Айшето. Прибрал се в къщи и още от вратата й викнал:
- Айше, ела да покаже на тебе една много убава любов.
Извадил го той и й казал:
- Айше, лапай!
- Как ши лапа бе Асан - то мръсно.
- Как мръсно мари - хората как лапат?
- Бе Асан барем малко мед тури на него.
- А, че то ако има мед аз сам ша си го лапна.
За следващия контингент на мироопазващите мисии в чужбина
Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт. Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...
Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и техника болгарнинджа, за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.
Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След обучението.
Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше десетметрови ями.
Ден 6. Почивахме.
Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф. 220v 400 Hz. Петнадесет метра - детска игра за нас.
Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската дискотека. Оградата е само три метра.
Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради. Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7 метрова ограда, поже да я прелети. С барутни ускорители.
Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да пълзи по стени.
Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов. Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.
Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада, защото старшината обеща да му скъза задника.
Ден 14. Най сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.
Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия.. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъза задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 автомата Калашников, три ерпегета, пет пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на интересни места.
Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота. Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме чадъри.
Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал!! Старшината ни демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е той е специалист все пак. Старшината ни каза че има модел с титановолфрамови пръчки които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме реактивен бумеранг по един кокошарник.
Ден 18. Дойде командира и ни разказа че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата, стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира. Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.
Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.
Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими но и нечути тъй като мъдрият старшина ми привърза звънчета на краката. След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Тярбва да се знае все пак ка да се общува в тила на врага и с местното аборигенско население.
Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците. Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък, тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.
Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо??? Продадохме го в селото. Купихме си шампанско и пихме заупокой на душите им по обичая на нинджите.
Ден 23. Разбрахме че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване на тюрбани.
Ден 24. Дойде старшината. Обяви че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.
Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на старшината състояща се от изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.
Ден 26. При командира пак дойде председателял на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза че през нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се че елхата попогрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.
Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се не можем да пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в искуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и ние пълзяхме и ги отлепихме до една.
Ден 28. Някой от ротата попогрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на старшината е тежка /знаем го/ и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи. Старшината ни каза под секрет че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция разбира се най-добре е ба се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и танка не е преграда.
Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда да подготвим по големи мишени за стрелба с гири.