Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5828 вица, разпределени в 389 под-страници.
Една катерица случайно опитала уиски и веднага разбрала, защо цял живот събира лешници.
Никой не се учудва да види бившия си толкова, колкото женската богомолка!
Умрял слонът в джунглата. Тогава лъвът събрал всички животни и казал:
- И така, кой уби слона?
Мълчание. Лъвът повторил строго:
- Кой уби слона?
Отново мълчание. На третия път вече излязла една мравка с дънки и тиранти и, дърпайки си тирантите, отговорила:
- Ами, той защо закача нашите момичета?!
Подкова за щастие?... Ама, моля ви!!! Къде сте видели щастлив кон?
Три акули в океана се оплакват една на друга. Първата:
- Плувам след американски кораб и чакам някой да падне от борда. Падна един и аз го глътнах, ама като извади пищов и почна да стрела в корема ми и го изплюх.
Втората:
- Плувах след руски кораб и като падна руснак го глътнах, но ми стана лошо от водката дето пил и повръща и не го изплюх ами го изсрах, но ми разпра г*за със значки и медали.
Третата:
- Плувах след български кораб и като падна един го глътнах, но от тогава не мога да потъна - бил научен сътрудник в БАН.
Разболял се един човечец от тежка болест и докторът му предрекъл 3 месеца живот. Ама му казал, че ако иска да поживее малко повечко, да си вземе една козичка, и да замине да живее у планината на чист въздух и спокойствие. Послушал го човека и има няма след 2 месеца иде па при доктора, засмян до ушите.
- Докторе, я взех па та послушах, и са качих у планината с една козичка и сека заран, пладне и вечер си прави попарка и даже понекой път направо от козичката легнем докъде тя пасе и си бозаам, оти ми беше много благо, и ето ме сега жив и пращим от здраве. Само, че козичката ми нещо взе да са поболява и не знам к'во й има, та я водим да видиш, можеш ли с нещо да помогнеш.
Поогледал доктора, помислил, помислил, пак поогледал записал си нещо у тефтера, пак я огледал, па накрая му рекъл:
- Абе, гледай сега, аз не съм ветеринарен и баш, баш не разбирам, ама това е пръч бе...
Бяга кокошката, а след нея петела. Кокошката си мисли:
- Ако спра, ще ме помисли за лесна, ако избягам - ще изпусна! Добре, ще побягам и ще се спъна!
Дойде съседката да се кара. Твърди, че моето куче гонило нейния син на колелото. Пратих я по дяволите. Моето куче няма колело.
- Мамо, защо когато тича, заекът мърда с уши?
- Сменя си скоростите!
Новини от зоопаркът:
- Лъв изяде човек и умря от свръх доза...
Един цигулар се изгубил в пустинята. Както си вървял го нападнал един лъв. Цигуларя от страх извадил цигулката и почнал да свири, и в същия момент лъва се успокоил, седнал кротко и заслушал. След малко един по един дошли още лъвове, лъвчета, лъвици, и се наредили да слушат. А нашия музикант вече два-три часа се скъсал от свирене. И в един момент пристига още един лъв, скочил върху него и го изял. И тогава едно малко лъвче вика на другото;
- Аз к'во ти казах, че като дойде ония глухия, ще ни развали моабета.
Вълкът и лисицата хванали заека. Той почнал да истерясва:
- Не ме яжте!!! Имам семейство, деца и т. н.
Лисицата му се сопнала:
- Млъквай бре! Няма да те ядем, сега сме се събрали на разпивка, ти ще се включиш ли?
- Уф!!! Да, разбира се!
- Тогава на ти мангизи, грабвай торбата и беж в магазина за бира!
Заекът драснал към магазина, а вълкът рекъл:
- Леле, Рижавата, ама ти вярно си била много хитра... Да пратиш мезето да ни донесе пиенето!
Дневникът на един мъж, чиято жена е на почивка! Здравей свобода!
ДЕН 1. Изпратих я! (Бих искал да сложа емотикон на това място, но не знам къде да го търся на клавиатурата – никога досега не съм изпитвал такива силни радости.)
Здравей, свобода! Ризите са изпрани и изгладени, хладилникът е пълен с ядене, цветята някак си и сам ще полея. Добре, нямам време да водя разни дневници, отивам за бира.
Ден 2. Получих SMS: „Кацането беше нормално, времето е супер, хотелът е разкошен”. Какво, тя подиграва ли се? Нищо, тук, разбира се, не е курорт, но ще мина и без него.
Ден 3. Май че се издъних. Колегите ме викаха да пийнем, а аз им казах, че не мога, трябва да извеждам кучето. Те казват: нека жена ти го изведе.
Отговарям: жена ми е на почивка. Въобще, дойдоха да пием у нас. Напихме се юнашки и всичко, което жена ми беше сготвила за две седмици, отиде за мезе. Нищо, на мене не ми трябва много, ще купя кашкавалче, саламче, разни бирички…
Ден 4. Вечерта реших да разтребя. Ужас! Трийсет и две мръсни чинии – и това само за петима! Нямам представа какво са слагали в тях, но как вони!
Най-напред натъпках всичко това в съдомиялната машина, но после си спомних, че не мога да я включа. Днес трябва да си легна по-рано, че утре на работа ме чака труден ден.
Ден 5. Денят се оказа още по-труден, отколкото си мислех. Ненадейно се обадиха съседите отдолу и казаха, че ги наводнявам. Тичам вкъщи и гледам: водата шурти от съдомиялната.Водопроводчикът каза, че сигурно все пак съм я включил, но съм преместил таймера, тя се е включила, когато ме е нямало вкъщи, а аз или не съм затворил вратичката, или някакъв маркуч се е измъкнал. Въобще, не знам. По-добре да отскоча за бира. Купих бира, а заедно с нея и еднократни пластмасови чинийки.
Ден 6. Ама че работа. Оказа се, че тя ми е оставила само шест изгладени ризи. Сега нося шестата. Май трябва да изпера останалите, но ме е страх да включа пералнята. Разбира се, проблемът има и по-лесно решение: съседката отляво щом разбра, че временно ергенувам, започна да ме поглежда някак закачливо. Може би за начало ще ме изпере? Наистина, съседката отдясно, старата вещица, също се криви някак странно, все в коридора наднича: „Вие все сте сам, та сам. Вчера гости ли имахте? Кога пристига съпругата?”. Контролира ме
Ден 7. Докато мислех за съседката отляво, идва Георгиев (един от тези, дето пихме у нас на третия ден) и казва: може ли да се отбия при тебе довечера? Питам го: пак ли с компания? А той: не, никаква компания. Аз: какво ще правим? Той: за тебе не знам, а аз с едно момиче ще поседим кротко на дивана, няма къде на друго място. Браво, проникновено попита, не ми беше удобно да му откажа. Добре, ще отида на кино.
Ден 8. Той е животно, а не колега. Заля с шампанско цялото ми легло. Изхвърлих чаршафите, но матракът (ортопедичен, супер скъп!) все едно мирише.
Сега вече и съседката отляво не мога да поканя. А времето тече!
Ден 9. Този Георгиев дори не е животно, а пълен кретен. След два дни се отбих в банята (реших да се измия). Там на видно място някакво червило. И гребен със странна форма (нещо като папагал), целия в дълги косми. Добре, че жена ми не си идва днес, ама че шум щеше да вдигне.Изхвърлих червилото и гребена. За всеки случай прерових целия апартамент – май няма повече никакви следи.
Ден 10. Реших да прекарам вечерта спокойно. Купих биричка, седнах пред телевизора. Открих, че дистанционното е изчезнало някъде. Първия половин час ходих до телевизора – превключвах програмите на ръка. След третата бутилка ме хвана мързелът, цяла вечер седях и гледах „Жертва на любовта”. Или „Бездна от страст” не помня точно. 4 серии поред. Добре, утре ще купя някакво DVD с еротика. Ще извикам съседката отляво.
Ден 11. Оказа се, че кучето е отмъкнало дистанционното в къщичката си и там го е направило на дребни парченца. Сигурно се е обидило, че не съм го разхождал три дни, само го пусках на балкона. Проклето животно! Трябва да завъдя рибки. Накратко, не ми беше до съседката. Жалко, последна вечер. Утре пристига жена ми. Трябва да разтребя поне малко. Купих DVD („Безумните оргии на плътта” – част 4-11), после ще го изгледам.
Ден 12. Излязох от работа (колегите се натъжиха много, когато разбраха по какъв повод), посрещнах половинката, закарах я вкъщи. Една такава загоряла, бодра. Веднага се зае с домакинството. Включи съдомиялната, пералнята. Отвори хладилника, учуди се: Защо не си ял супа? Цялата тенджера си стои. А аз откъде да знам какво има в тази тенджера? От бирата въобще не я виждах. След това в банята: о, не си ли виждал грeбена ми във форма на папагал? Видя „Оргии на плътта”, веднага се развесели: мъчно ти беше, нали? На вратата се звъни. Съседката отдясно, старата вещица: о, колко е хубаво, че се върнахте, на мъжа ви му беше толкова мъчно, толкова мъчно
Тигърът решил, че ще си помпа самочувствието и се заразхождал из гората. Срещнал заека и му казал:
- Абе, заек! Пумпъл такъв! Кое е най-готиното животно в гората?
- Ти си, тигре! Ти си невероятно готин и печен! - уплашен казал заекът.
- А така! Хайде марш сега от тук.
Продължил разходката си тигъра и срещнал лисицата:
- Ама, рижавата! Кое е най-якото животно в гората?
- Ти си толкова готин и невероятен, че нямам думи, тигре! - също уплашена отвърнала лисицата.
- Супер! Махай се сега!
И докато се разхождал тигъра, тормозел много други животни, докато не срещнал слона.
- Абе, дебел! Кое е най-готиното животно в гората?
Слонът го погледнал от високо... Разхвърлил го насам-натам с хобота и го метнал в едни храсти. Тигърът станал, отупал се от прахта и казал на слона:
- Добре де, можеше да кажеш, че не знаеш!
Зайците скачат и живеят около 8 години. Кучетата бягат и живеят около 15 години. Костенурките нищо не правят и живеят 150 години. Мисля, че си взех поука...