Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5885 вица, разпределени в 393 под-страници.
Един дингил, разбирайте висок, мнооого висок човек си купил папагал. Обаче папагалът, както в повечето вицове, можел да говори. И като виждал, че стопанина му е такъв дълъг, все му подвиквал:
- Ейй, маркуууч! Маркуууч! Наведи се бе, обра паяжините бе, маркуч! Бах та в арматарута!
На човекът един ден му писнало, ударило го един вид по достойнството. Ядосал се, хванал папагала, набутал го в кутия за обувки, и почнал да го тръшка и мята навсякъде из апартамента! Потрошил огледала, мебели, станало дармадан, мармалад навсякъде...
Накрая се уморил да джаска кутията, захвърлил я, и се проснал на фотьойла да отдъхне.
Папагала си подал главата от кутията и учуден рекъл:
- Еб*си кво земетресение! Само аз и маркуча оцеляхме!
6
Мъж от Монтана звъни на 112:
- 112, кой е пукясал?
Мъжът:
- Е па никой.
112:
Що звъниш бе баце, тоа телефон е само коги некой умира или вече е умрел.
- Странно, преди дом на липата са а качил един мачък. Щеш ли а пратиш една пожарна да го свалите що усещам че се е разгонил и цела нощ ша мрънкя и ша са стръви.
112:
- Таа работа нема къ да стане, за една мачка цела пожарна, а и уния суеци пожарникарите като разберат за кво ги дигам после ша ма псуват.
Мъжът:
- Добре, а моа ли а фръла с нещо и да а свала.
112:
- Фръгай, трепи таа гад и не ме занимавай повече с глупости, що ще намера и ше пропаднеш като куче у трап!
След 5 минути:
- 112, кой е пукясал?
- Мачката, стрино пращай линейка...
15
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
9
- Акуло, как преживявате в тези модерни времена?
- О, чудесно! Боря се за свобода и равни права.
- И как?
- Много просто. Казвам на сардината - “Имаме равни права. Опитай се да ме глътнеш.” Тя се опитва и не успява. После аз се опитвам, и…
6
Летял си комарът и се правил на гъзар, и го срещнала мухата. Гледа го какъв е лош и го пита:
- Абе, комаре, кво става? Защо се правиш на толкова голям?
Комара отговорил:
- Ами летях си аз в гората и гледам на едно място са се струпали животни и налагат слона. Аз да не остана по-назад, отидох пред него и го сритах няколко пъти в главата.
- Еее браво, браво, викнала укорително мухата.
На следващия ден мухата пак срещнала комара, но тоя път го гледа един страшно унил, загрижен, разтревожен, омърлушен и го попитала какво става. Той и казал:
- Ами днес слонът умря и всички животни говорят - "Ааа, комара го уби! Той го риташе в главата! Той беше..."
4
Хора пазете се, комарите се мобилизират вчера 5 комара бяха в моята стая 4 държат завивката, а петия хапе.
11
Като представител на човешкия род, за много неща, които ние човеците правим, ме е срам от животните, а в случая и от свраките!
1
Първата нощ на потопа на вратата на Ной се чука.
Отваря и вижда ядосан мравояд:
- А бе, ти верно ли си взел само две мравки?
12
- Котенцееее, къде сииии...
- В кухнята.
- Не викам тебе бе. Котарака търся да му дам да яде.
3
Разговор между бели мечки:
- А бе, ти вярваш ли в глобалното затопляне?
- Пълни глупости! Я си яж банана!
9
Запознах се с приятел на мой приятел, и го питам:
- Б'ро, пиеш ли?
- Не!
- А сено ядеш ли?
- Не?!?
- Ясно, значи не ставаш за компания - ни на хората, ни на животните...
12
Внука се прибира в къщи и казва на дядо си:
- Дядо да знаеш, че зайците умряха.
- Е нищо. Да са живи и здрави, па ще се оправят.
5
Позната си купи кученце.
Обади ми се и ми вика:
- Мини да видиш моята рунтава прелест.
Боя се да отида...
8
Персийският котарак на Пенчо успя да направи малък персийски залив върху новия му персийски килим.
5
Добрата Ламя Спаска решила да стане лоша, да си пооправи малко репутацията. Тръгнала из гората и срещнала Кума Лиса:
- Лисо, довечера ела в моята пещера. Ще те ям. Въпроси имаш ли?
- Не! – промълвила отчаяната от живота Лиса.
Продължила си по пътя Ламята Спаска, срещнала Кумчо Вълчо:
- Ей, сив, довечера те чакам в пещерата. Ще те ям. Въпроси?
- Ммм, не, нямам! – изхлипал през сълзи Вълчо.
Не след дълго видяла Зайо Байо. Весел, доволен от живота, подскача по полянката...
- Зайо, идваш довечера при мен в пещерата. Ще те ям. Нещо да питаш?
- Даа! – весело се ококорил той.
- Казвай веднага!
- Може ли да не дойда?
- Може.
31