Вицове за готвачи
В тази категория има 572 вица, разпределени в 39 под-страници.
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
Заведение за бързо хранене:
– Защо са ви мръсни приборите?
– Миячката е в болнични.
Готвачът си подава главата възмутено от кухнята:
– Лиготии! Аз от цяла година съм болен от дизентерия и не съм отсъствал нито ден!
Чат във Фейсбук:
- Здрасти.
- Здрасти, познаваме ли се?
- Не. Да се запознаем. Или имаш нещо против?
- Давай.
- Аз съм Галя. От София. Работя в клуб за танци. Организатор на културно масовата дейност, състезания и пр. Свиря на арфа. Пея в кварталната оперета. Бивш фотомодел, танцувам, готвя, обичам да купонясвам, преподавам уроци вкъщи... Ми това е всичко!
- Пешо... обичам да пия...
Когато готвачът пече месо на грила, устата ти се пълни със слюнка. Интересно, дали същият ефект предизвиква във вегетарианците косачът окосяващ ливадата?
Женски форум:
- Момичета, смених мъжа... и ето... отново съм умница, красавица и готвя прекрасно!
- Аз съм модерна жена, не пера, не готвя, не чистя!
- Не си модерна, не си бита...
Развалена пералня.
Съпругата:
– Миличък, можеш ли да я поправиш?
– Да ти мязам на жичкаджия?
И отишъл в кръчмата.
Връща се, гледа работещата пералня и пита жена си:
– Оправена?! Ти ли?!
– Не, помолих съседа... но проблем!
– Какъв?
– Искаше или свирка, или да му сготвя мусака.
Мъжът:
– Ми сготви мусака!
– Да ти мязам на Иван Звездев...
Когато имам настроение - готвя. Когато не съм в настроение - ям!
Не съм мъж под чехъл! Правя си каквото си искам! Кеф ми да пера. Кеф ми да готвя. Кеф ми какво каже жената... Да се знае, че мъж командва вкъщи!!!
- Скъпи, умея да готвя само зеле и крем карамел?
- А това на масата кое от двете е!?
– Митева, Митевааа, голяма трагедия, Митева! От 80 килограма не мога да сваля по-долу!
– А, опита ли с боровата диета?
– Опитах, цял бор опасох в парка.
– А, опита ли да се влюбиш? Казват, че когато се влюбиш - се топиш!
– Ох и това опитах! Влюбих се в готвача на ресторанта. Вместо да се стопя, качих 7 кила...
Снощи се хванах да готвя и видях, че съм свършил солта. Позвъних на комшийката. Не ми даде! И сол не ми даде...
Не ме гледай с такова лице!
Да готвя, със сигурност, знам!
Виждала ли си как варя яйце?
А как ловко режа салам?!
- Айде, сега, нека осмокласникът Гунчев да обясни тук пред целия педагогически съвет, защо открадна скелета от кабинета по анатомия и го е начупил и сложил в казана със супата в училищната столова?
- Господин Директор, исках супата да стане по-блажна!
- Не отричам, че супата стана вкусна, но погледни на главния готвач! Още заеква и косата му побеля!
Мъж отива на лекар и казва:
– Докторе, помагай, не ми става!
Докторът извадил едни прахчета и обяснил:
– Значи, слагаш тия прахчета в храната и няма проблем!
Тръгнал си човека и се отбил в един ресторант да обядва. Поръчал си кебапчета и казал на готвача да сложи в тях прахчетата. Чакал, чакал 30 минути, 1 час, накрая му писнало. Влязъл при готвача и попитал:
– Какво стана с тия кебапчета, бе? Колко време ще чакам?
А готвачът отговорил:
– Какво да направя бе, пич? Стоят изправени на скарата...