Вицове за готвачи
В тази категория има 591 вица, разпределени в 40 под-страници.
Чат във Фейсбук:
- Здрасти
- Здрасти, познаваме ли се?
- Не! Да се запознаем!? Или имаш нещо против?
- Давай...
- Аз съм Галя. От София. Работя в клуб за танци. Организатор на културно-масовата дейност, състезания и пр. Свиря на арфа. Пея в кварталната оперета. Бивш фотомодел, танцувам, готвя, обичам да купонясвам, преподавам уроци вкъщи... Ми това е всичко
- Пешо ... обичам да пия...
- Жена сготви ли?
- Да да сготвих мъжо.
- И кво сготви?
- Ами не знам чакам те да се прибереш че ме е страх да го опитам!
В крайпътно барче влиза рокер и казва:
- Маце, дай три спукани гуми и два фара!
Момичето шашнато докладва на готвача.
- Ааа, този ли, знам го, иска три мекици и две яйца на очи.
След малко момичето носи на рокера купа с боб.
- Какво е това, бе, аз друго поръчах!
- Готвача каза, че вашата поръчка, ще е готова след няколко минути, а дотогава... да давате газ!
Тя беше толкова лоша готвачка, че и кофата за боклук хвана гастрит!
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
Група екскурзианти разглежда замъка на един граф. В един момент графът забелязва младеж, който поразително прилича на него. Приближава се и тихо го пита:
- Извинете, вашата майка не е ли работила тук преди години?
- Тя не, но баща ми беше готвач при вас...
- Само с хляб не може да се засити човек! - помисли си готвачът... и сложи малко кайма в кюфтетата.
Две колежки си говорят:
- Ако знаеш само каква вкусна мусака готвя, мъжът ми си облизва пръстите!
- Аз пък съм много добра с десертите, крем-карамела ми е фантазия! - отговори другата.
Дискретно се намесих и аз:
- Дами, а пък аз, ако знаете какво шкембе правя?
- Аууу, сериозно, я кажи как го правиш?
- Ами започнах преди 5-6 години и още продължавам, просто нямам спирка...
"Стоя и си мисля - какво ще сготвя днес за вечеря? "Уморена бях" или "Не успях"?
Почивен ден. Чистя, готвя, пера. Изтупах покривката през терасата и гледам надолу лети кристалния ми пепелник. Комшията Митьо тъкмо излиза от входа и пепелникът го тресна по главата. Митьо се просна на земята в цял ръст. Викам си "Край, утрепах човека!" Тичам веднага долу.
- Мите, как си, какво да направя за теб? Той се окопити, завалийката, стана, хвана ме за ръка и ме заведе у тях. След един месец чувам някой ме вика. Показвам се през терасата, Митьо.
- Наде, покривката изтупааааай!
Днес сутринта седнах до един бездомник на пейка в парка. Попитах го, коя е причината да стигне дотук. Той ми разказа:
- Преди пет години имах готвач, който ми приготвяше храната, почистваха ми стаята, перяха ми дрехите, имах на разположение библиотека, спортна зала, можех да получа добро образование.
- Как изгуби всичко това- наркотици, алкохол, развод?
- Не, освободиха ме от затвора.
Смених мъжът и отново съм красива, умна и готвя чудесно!
- Картофите с месо ли да го готвя?
- Както искаш!
- Ами, месо няма!
- Ми тогава какъв е проблема?
- Мога и да не готвя!
- Виж са къв си неудачник бе! Колко години живееш в моя апартамент, не плащаш и стотинка, пера те, готвя ти, да не говорим, че и спя с теб!
- И на всичко това отгоре ми казваш, че съм неудачник?
Жена към мъжа си:
- Виж сега, и на мен не ми харесва как готвя, ама да си чул да се оплаквам!??