Тя не беше глупаво момиче. Просто имаше лош късмет докато мисли...

Добавен преди 10 години 9

Хлапето към майката блондинка:
- Мамо, тук е толкова студено!
- Отиди в ъгъла... там е 90° градуса...

Добавен преди 10 години 27

Лекция по литература. Руса студентка става и възмутено се обръща към професора:
– Стига с този Гогол!!! Гугъл се казва!

Добавен преди 10 години 39

Три пияни девойки се качили на такси. Шофьорът решил да се пошегува. Запалил двигателя, давал газ около три минути и като угасил колата казал:
- Пристигнахме!
Първата благодарила и изпълзяла през вратата.
Втората попитала, колко е сметката и платила.
Третата му треснала един зад врата:
- Другия път не карай толкова бързо, че щеше да ни пребиеш...

Добавен преди 10 години 63

Блондинка говори със своя приятелка:
- Мога да си представя щъркелите да носят бебетата, но паяк да вдига кола - това хич не ми го побира акъла.

Добавен преди 10 години 68

Две блондинки си приказват и едната пита:
- Муцка, а бе какво е това "басня".
- О, това го знам. Басня е когато животните говорят едно с друго. Например свинята говори с маймуната, точно както ние с теб сега!

Добавен преди 10 години 29

Windows 10 - това е като да се ожениш за блондинка. Красив, добре поддържан и с хубави джаджи... Но твърде глупав.

Добавен преди 10 години 15

Клиент към руса сервитьорка:
- Искам едно 12 годишно уиски.
- Господине нямаме, кръчмата работи едва от 3 години.

Добавен преди 10 години 50

Две руси мацки пред банкомат. Едната започва да се смее.
– Защо се смееш?
– Научих ти PIN-а...
– И какъв е?
– Четири звездички ****...
– Ха-ха-ха, грешка. 177* е...

Добавен преди 10 години 24

Най-големият кошмар на блондинките е да си намерят черен косъм.

Добавен преди 10 години 22

В детството си бях трътлеста, чернокоса ревла. После се появи интернет и станах стройна, дългобедра блондинка!

Добавен преди 10 години 11

Две блондинки разговарят.
- Муцка, знаеш ли, че тази Нова година дойде в ПЕТЪК!
- Да, бе, муцка, добре, че не се падна тринайсти, че щеше да ни обърка цялата нова година.

Добавен преди 10 години 21

Из дневника на една блондинка:
- В офиса, където работя не се пуши. Излизам навън за цигара. Бъркам в джоба на якето за запалка и... пак вадя ключовете от реното!!!?!? Помня, че дойдох с метрото!

Добавен преди 10 години 13

Из дневника на една блондинка:

Животът ми не е никак лош! Тръгвам си от офиса. Както и сутринта-пак има някаква мъгла... Не обичам да шофирам в мъгла! Но днес даже камъни да падат- нищо не може да развали настроението ми!
Денят мина добре-нямаше много работа, явих се в офиса лакирана, гримирана и с нова рокля, в обедната почивка ходих на фризьор, а Ваньо от съседния отдел ми направи комплимент! Глупостите, който поствам в една група за вицове събират лайкове, а в един от сериозните сайтове- където обсъждаме сериоооози теми, никой даже не подозира, че съм жена-при това блондинка!
В края на деня, съм безкрайно горда от себе си, а носът ми почти удря тавана. Докато си обличам палтото, Ванката ме пита дали искам да ме закара до нас. Не мога да повярвам, че животът е толкова щедър днес! Тъкмо да се съглася и напипвам в джоба ми ключовете за колата ми... Не му върви на това момче и това е! Изкушението да си тръгна с него е голямо, но...2) аз си имам приятел, и 1) определено не бих оставила любимата си кола без надзор за цяла една нощ! По-скоро бих оставила моят да спи при негова стара приятелка, отколкото да оставя колата ми без надзор и да рискувам някой да ми свие нооовите алуминиеви джанти (подарък за Коледа от мама и тате!)
Та излизам в мъглата и отивам смело към паркинга. Стигам до моето обичайно място и...косата ми, изправена от фризьора се изправя още повече, въпреки лака по нея. Обикалям, гледам в мъглата- няма го! Безценното ми ренунце го няма! Докато обикалям в мъглата из паркинга и се мъча да се сетя къде спрях сутринта, а двама тъпаци (кой ви е дали книжка?!?) едва не ме прегазват. Вторият тъпак се оказва Ваньо, но в този момент даже и той отнася една ругатня, но си тръгва без даже да е разбрал...
Минават още няколко минути-включвам алармата, но няма и звук от бубуто ми наблизо, а в главата ми се прожектира спомена как пред месеци откраднаха колата на бившия ми, а той още не може да си вземе парите от каското...Каско? Аз даже нямам каско...Отидоха ми и джантичките и фарчетата и новите боядисани прагове...
Вадя телефона и през сълзи набирам скъпия ми и без да хълцам твърде много казвам: Някой ми е откраднал колатаааа....
А той: Кога бе скъпа? КОЙ?? Стой така на линия... не реви... а, виждам я, пред блока е, защо така се стресираш? Кой ти каза това? Кой те излъга?? Ти къде си, не те виждам?
Мълча десет секунди и гледам умно в мъглата...а после казвам: да купя бутилка вино и да се гушкаме, а?
Той моментално забравя повода за моето хълцане (явно вече е свикнал, че приятелката му е леко шантава жена) и отива да приготви някакво мезе за виното, а аз с бодра крачка тръгвам през мъглата към метрото!
Животът не е никак лош, ммм?
П.С. Иван кара BMW... Нима наистина очаква да се возя при него, при условие че имам РЕНО?!?
Автор: ... ;)

Добавен преди 10 години 12

Планове по години:

3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?

4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.

5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.

6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.

7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!

8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.

9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.

10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.

11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.

12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.

13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.

14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.

15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.

16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.

17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.

18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?

19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.

20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.

21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!

22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.

23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.

24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.

25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.

26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.

27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.

28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.

29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!

30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.

31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…

32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.

33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…

Добавен преди 10 години 29