- Дядо, кое е първо: кокошката или яйцето!
- Разбира се, че яйцето, чедо! Преди половин век, ако не ми бяха яйцата, нямаше да се оженя за онази кокошка баба ти!

Добавен преди 7 години 16

ЮРИДИЧЕСКИ ПРОЧИТ НА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимия имот на нейната роднина от втора степен по права линия. В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане срещу, което нейната баба ѝ прехвърлила собствеността върху къщата. Червената шапчица се отправила към горските територии с цел да престира* на баба си уговореното, като спази местоизпълнението - в къщата на бабата. Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища. Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка - субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници. Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления. Той се възползвал от незнанието и неосведомеността на Червената шапчица във връзка с пътната мрежа и кадастралната карта, и я насочил в неправилна посока. Същевременно стигнал първи до цитирания недвижим имот, собственост на бабата, и извършил умишлено убийство по особено жесток начин - чрез изяждане на жертвата. Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението „измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника. С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург.

Добавен преди 7 години 16

В градския парк баба държи в ръката си очила, чене, изкуствено око и перука и вика:
- Баси, как кихнах!

Добавен преди 7 години 23

Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.

Добавен преди 7 години 12

Влиза баба в поликлиниката, среща млад доктор и пита:
- Кажи баба зъбаря тук ли е днес?
- Зъболекар се казва бабо и не е на работа днес.
- А очиларя, той на работа ли е?
- Офталмолог се казва бабо и той си тръгна.
- А ти синко какъв доктор си?
- Гинеколог съм бабо.
- ?!?!!
- Пичкаря!

Добавен преди 7 години 16

Мъжът живее като в приказка. Жената вещица.Тъщата баба Яга. Децата дяволи. Съседката ПРИНЦЕСА. А нейния мъж - Иван Глупакът...

Добавен преди 7 години 6

Дядо и баба завели кравата си на бик. Бикът се качил върху кравата и започнал. Бабата, гледала, гледала и казала:
- Дядка, докато ги гледах и на мен ми се прииска.
- Да беше казала по-рано, ма! Взел съм пари само за кравата...

Добавен преди 7 години 16

Внуче пита дядо си:
- Дядо, ти участвал ли си във войната?
- Да, момчето ми, участвал съм...
- А, там ли си загуби ръката?
- Не, момчето ми, после... когато се жених за баба ти.
- А, как стана това?
- Когато четирите братя на баба ти ме водеха към черквата, момчето ми...

Добавен преди 7 години 10

Малката ми дъщеря разглежда албума със снимки на баба си и пита:
– Мамо, а ĸoгaтo баба е била млада, целият им свят ли е бил черно-бял?

Добавен преди 7 години 6

Младоженка е пред първа брачна нощ и се страхува, че не е девствена и ще разочарова мъжа си. Баба ѝ я посъветвала да сложи една слива където трябва, младоженецът ще се пъне, ще бута, та докато сливата падне и така всичко ще се нареди.
Момичето така и сторило, но през нощта мъжът ѝ намерил падналата слива и я изял. Младоженката страшно се притеснила и веднага отърчала при баба си за съвет. Бабата ѝ рекла:
- Няма от какво да се плашиш бе, дъще! Ти ако знаеш дядо ти навремето как цял пъпеш изяде.

Добавен преди 7 години 7

Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.

Добавен преди 7 години 14

Що се сърди Баба Марта (прародител 1)?

Добавен преди 7 години 5

Баба, 3 часа се оплаквала на Сталин в музея на Мадам Тюсо.

Добавен преди 7 години 10

Градски автобус! Изведнъж бабичка започва да рецитира откъс от Омировата Илиада. И това в продължение на 10-на минути. Целият автобус гръмва в аплодисменти.
Бабката смутено се усмихва:
- Ей на... това го помня... а защо съм в тоз рейс и къде отивам - не знам?

Добавен преди 7 години 21

Баба чака пред кабинета на кардиолога.
Излиза лекарят и пита:
- Вие за ЕКГ бяхте, нали?
- Не, не, аз съм за БСП!…

Добавен преди 7 години 14